корабостроители и рибари. Тук хората изглеждаха съвсем различни. Мъже с черни, проядени зъби я заглеждаха с любопитство. Плешиви, олигавени старци се обръщаха след нея, а в погледите им проблясваше похот. Трябваше да стигне по най-бързия начин до флотата на Едуард. Уверена бе, че някой от капитаните ще я заведе при баща й. Започна да се здрачава и тя ускори крачки. Зави покрай някакъв ъгъл. Ненадейно от входа на една къща се отдели сянка, която й пресече пътя. Ужасена, тя отстъпи назад и попадна право в ръцете на друг мъж, който я вдигна във въздуха.
— Ей, Реги! Я виж какво пиленце съм си хванал.
Фалън погледна мъжа, изпълнена с погнуса. Косите му бяха мазни и ужасно мръсни, а от устата лъхаше зловоние.
— Пуснете ме веднага — изпищя тя и ритна с всички сили мъжа.
Той изруга и я изпусна на земята. Съучастникът му обаче я подхвана начаса и се изкикоти гадно.
— Ако не ме пуснете, кралят ще ви отреже главите.
— Ей, Елвалд, я й виж дрешките! Може пък наистина да е сродница на краля, а, какво ще кажеш?
— Още по-добре — изръмжа Елвалд, — значи ще вземем добри парици за нея.
При тези думи той се ухили грозно и я погали по косата.
— Колко е хубавичка, нали? Чувал съм, че кралят си пада по момченцата, но може и да не е вярно. Може пък да харесва и женички, особено ако са толкова млади и тънички като ей това кукле. И на мен ми иде да го понатъркалям това мънинкото.
Какво ли се канят да й сторят тези мъже, запита се Фалън, която не разбираше нищо от думите им. Ех, защо не послуша Елсбет!
— Я по-добре, недей, друже. Млад съм още да умирам!
Докато обсъждаха какво да я правят, гласовете им се засилиха. Фалън отстъпи назад, издебна един удобен миг и побягна.
— Ей, малката вещица иска да ни избяга! — възкликна Реги.
В тъмната улица тя чу стъпките им зад себе си и не след дълго усети ръката на Елвалд около врата си.
— Зверче такова — изруга той.
Фалън изписка пронизително и той й запуши устата с ръка. В отчаянието си тя впи дълбоко зъби в нея.
— Това пък какво беше? Я почакай… ще съжаляваш!
Вдигна ръка да я удари и замръзна на място — от гърдите му сгърчеше стрела и на ризата се разстла алено петно. С широко разтворени очи той се свлече на земята.
С нож между зъбите Реги се хвърли към нея, дръпна я рязко за ръката и се опита да я повлече със себе си.
— Не! — изкрещя Фалън и се забори с похитителя.
Долови неясен тропот, но не отмести поглед от нападателя си.
— Пусни момичето или ще те очистя!
Реги се вцепени, когато чу грубата заповед.
— Проклет чужденец — изсъска той.
Чужденецът носеше златисто-черна туника върху доспехите си и седеше изправен върху огромен боен кон. Иззад отворения наличник на шлема искряха две гневни сиви очи.
Със смесица от страх и възхищение Фалън се загледа във величествената фигура на рицаря. Той пое към нея на коня си с издигнат меч и рязко спря на място.
— Пусни веднага момичето — повтори той застрашително.
Фалън сякаш познаваше този глас, но колкото и да се стараеше, не можа да си спомни чий е.
За Реги обаче важеше законът на улицата, а не заповедта на един чужденец. Той задържа Фалън като щит пред тялото си и понечи в последен отчаян опит да хвърли ножа си по рицаря. Но още преди да изпълни намерението си мечът на рицаря се заби в гръкляна му. Той прохърка и се свлече на земята.
Чуждият рицар я хвана за ръката и с един замах я вдигна на седлото пред себе си.
— Можеш да благодариш на Създателя, че те намерих навреме.
Внезапно разбра кой е той.
— Нима сте вие?
— Да, аз съм, госпожице — изръмжа Аларик не особено любезно. — Изпратиха ме да те потърся.
— Едуард ли?
— Да, Едуард — потвърди той. — Сякаш си няма по-важна работа от грижите по едно зле възпитано дете — добави Аларик с упрек.
Сега, когато всичко вече отмина, тя си позволи да се разплаче. По бузите й се застичаха сълзи — добре, че седеше пред него и той не можеше да я види. Заради нея загинаха двама души, но те всъщност си го заслужаваха. По-лошото в случая бе, че я спаси точно Аларик, а не някой друг. Той, който вече я бе унизил веднъж. Тя осъзнаваше, че стореното от нея бе грешка. Но нямаше ли и достатъчно основателна причина да избяга? Нима не можеха да разберат, че копнее за родителите си?
— Баща ми е тук — опита се тя да оправдае действията си.
— Знам — каза Аларик. — Но това не извинява бягството ви.
Фалън стисна устни. Омразният норманин беше прав. Дори сам по себе си този факт бе дразнещ, но по-лошото бе, че сега щеше да я заведе в двореца.
— Каква работа имате тук, в Англия, незаконородени господине?
— Които си приличат, те се и привличат, госпожице — разсмя се Аларик. — Тук съм, защото моят дук ме помоли да донеса някои подаръци на Едуард.
— Какво? — попита тя и се обърна.
— Нали току-що ви казах… тук съм, за да…
— Нямах предвид това — прекъсна го тя нетърпеливо. — Какво означава… които си приличат, те се и привличат?
— Аз съм незаконороден. Нали точно ти най-охотно ми напомняш при всеки удобен случай произхода ми. Обаче трябва да знаеш, че същото се отнася и за теб.
— За мен ли? Не е вярно! — възкликна тя възмутено. — Родителите ми са женени.
— Да, но църквата не е благословила брака им! У нас например щяха да те смятат за незаконородена.
— У вас може би, но ние се намираме в Англия, сред цивилизовани хора и…
— Хайде млъкни най-сетне. Уморен съм и не съм в настроение да се карам с теб. За да спася живота ти, се наложи да убия двама души. Бъди благодарна, че се появих точно навреме преди…
— Щях да се справя и сама — рече детето самоуверено.
— Така ли мислиш? Боя се, че не разбираш каква опасност те е грозяла. Тези типове мислеха само за…
Не продължи, защото се досети, че тя е още дете.
Фалън потрепери, когато си спомни как я гледаше Елвалд. Очите му шареха жадно по тялото й докато я галеше по косата. Тя почувства в този момент, че е намислил нещо грозно, сатанинско.
— Те искаха да ми причинят болка и да ме… убият — прошепна тя с разтреперани устни.
— Никога не подценявай мъжете, Фалън — рече той. — Така е, искаха да ти причинят голяма болка.
Изтощена, измръзнала, тя се отпусна на широката му гръд. Внезапно обаче осъзна, че не се движат към двореца.
— Ще те заведа при баща ти — осведоми я Аларик.
— Благодаря ви, сър. О, много, много ви благодаря.
— Няма причина да ми благодариш. Едуард сметна, че е най-добре да отидеш при баща си. Така че сега сме се отправили натам не защото ти искаш, а защото това е изричното желание на краля.
— Естествено — процеди тя, — лакеят — норманин няма собствена воля, а се подчинява единствено на кралските заповеди!
— Имаш голям късмет, че не аз отговарям за възпитанието ти. Убеден съм, че някой и друг пердах ще свърши добра работа.
