път.
— Гърт, Леофуайн, Харалд… всички загинаха — промълви Едит. — Тостиг също, а Улфнот от години е пленник.
Отново зарида беззвучно, а раменете й се разтресоха. Аларик я погали нежно по гърба и започна шепнешком да я утешава. Внезапно тя вдигна поглед към него. Прекрасният син цвят на очите й му напомни Фалън. Помисли си обезпокоен, че ще се наложи да каже на Едит за присъствието на Фалън в лагера на норманите.
— Всички са мъртви. Не знам дори къде са сега Галън и Елфин, само Там, в Босъм, е на сигурно място. Кой знае дали останалите ми деца са живи… Той… Уилям ми обеща, че ще ни пощади, мен и децата, ако му се подчиним. Ако обаче му се противопоставят, няма да има милост. Дори и Фалън изчезна, Аларик…
— Тя е тук, Едит.
— Нима е последвала баща си в битката?
— Да, тя се би за него.
— И е жива? Ранена ли е?
— Не е ранена и е добре.
— Сигурно няма да мога да я видя…
Аларик не се и опита да я разубеди. Уилям бе склонен да прояви толерантност към Едит, но Фалън бе нещо друго — спрямо нея бе непреклонен.
— Да, възхищаваше се от баща си и го обичаше повече от всичко на света — обясни Едит. — Тя притежава повече воля от братята си — и като дете си беше такава. Боя се, че няма да се откаже от борбата. Аларик, вие сте норманин и спътник на дука, но… бяхте приятел и на Харалд. Умолявам ви от цялата си душа, погрижете се за сигурността й.
— Тя е под моя закрила, Едит. Допреди малко бях при нея. Всъщност аз съм норманското проклятие, което тегне върху й. Ние… това, което стана между нас не бе резултат на насилие… всъщност то започна още преди години.
Той я погледна виновно, но тя само поклати глава.
— Радвам се, че сте бил вие — прошепна през сълзи.
— Едит…
Тя постави бързо пръст на устните му.
— Наистина ли си мислите, че мога да се тревожа сериозно за нещата, които се случват между една жена и един мъж, когато смъртта коси страната ми? Или че не знам какъв упорит боец е дъщеря ми? Единственото, за което ви моля е… да остане жива.
Едит го загледа с надежда, но той се поколеба да отговори. Не обичаше Фалън и не можеше да се обвърже с такова обещание. Тя бе дъщеря на Харалд и притежаваше неговата гордост, воля и страст.
Едит докосна страната му и отново го изгледа умолително.
— Толкова много загубих вече, Аларик… моля ви от все сърце!
Той взе малката й ръка и я поднесе към устните си.
— Тя е моя пленничка и ще си остане такава. Обещавам ви.
Едит въздъхна облекчено, а Аларик се учуди сам на себе си.
Когато се събуди на следната заран, Фалън си наложи да остане със затворени очи. Обзе я страх, че светлината на новия ден ще й напомни за ужасните събития от предишния. Лежеше в леглото, в което загуби невинността си и се заслуша в разговора на мъжете пред входа. Говореха за смъртта на Харалд. Никой от тях не знаеше кои са четиримата, насекли безпомощния крал на саксите. Някой се обади, че дукът сам е участвал, друг оспори думите му. Споменаха дори, че смъртоносният удар е нанесен от граф д’Анлу.
При тези думи Фалън цялата се разтрепери. Самата мисъл, че човекът, който отне девствеността й, може малко преди това да е убил баща й, бе направо непоносима. Тя скочи отвратена от леглото, в което му се бе отдала. Чу да се приближават стъпки, но при нея не влезе никой. Нима я бяха забравили?
Придвижи се предпазливо до изхода. За нейна изненада пред палатката нямаше постове. Наблизо съзря група мъже, насядали до разпален огън, които почистваха кухненски принадлежности. Отдясно цвилеха коне, привързани за някакъв кол. Мигновено й хрумна да избяга. Огледа се на всички страни и дебнешком се измъкна от палатката. Нямаше нищо на тялото си, освен разкъсаната риза, но в момента това беше без значение. Та нали й се предлагаше възможност да избяга. Тя се затича. Почти веднага установи, че е боса, но вече бе твърде късно. Почувства остри болки в стъпалата, но бързо престана да им обръща внимание. Само да стигне веднаж до конете.
Внезапно отнякъде изникна широкоплещест войн. В първия миг той я изгледа стреснато, но веднага след това се ухили широко.
— О, миличка! Накъде сме тръгнали така? Любимият ли ви нагруби? Не мислете обаче, че всички сме толкова жестоки!
Отвратена, тя се опита да изтича покрай него, но друг мъж препречи пътя й. Бе много по-възрастен и дебел от първия и очите му се разшириха похотливо.
— Друже, моя е! — извика той със заповеднически тон. — Възрастта също си има предимства.
Приближи се до нея и се поклони.
— Виконт Ролф дьо Лизийо — представи се той. — На вашите услуги, красива саксонска девойко!
— Тя не разбира какво й говориш, тъпако — разсмя се младият.
Той се приближи изотзад, сграбчи я в ръцете си, завъртя я във въздуха и я целуна.
Не се поколеба нито за миг и го ухапа по устната. Той изруга и я блъсна встрани.
Струпаха се любопитни, които занаблюдаваха сцената през смях. Ако искаше да успее, трябваше да побърза. Един от зяпачите се изстъпи напред и я хвана.
— Тя е моя! — извика виконтът.
Но съперникът му извади нож и се нахвърли върху него.
— Ще видим ние тази работа!
Само след няколко секунди двамата се вкопчиха един в друг. Фалън затаи дъх — още не всичко бе загубено. Усети, че вече не я държи никой и побягна.
Тъкмо се готвеше да скочи на един от конете, когато отнякъде прозвуча дълбок, гневен глас.
— Стой!
Тя се обърна и застина.
— Я се вижте какви сте глупаци! Вие си се биете, а наградата се кани да ви избяга!
Аларик се поклони иронично към нея.
— Момичето е мое! — изкрещя ядосано виконтът.
С един-единствен поглед Аларик го накара да замлъкне.
— Глупаци такива! — повтори той. — Като ви гледам, чудя се как саксонците не ни видяха сметката. Харалд е мъртъв, но щерка му ще ви преметне всичките. Боричкате се за нея и хич не забелязвате, че ви се присмива и ще ви избяга като едното нищо. И другото, което искам да ви кажа е, че тя е моя собственост. Който я докосне, ще си има работа с мен. Да знаете само какво удоволствие ще изпита, ако се пролее норманска кръв. Значи трябва да внимавате и да се сдържате.
С какво самодоволство само я обяви за свое притежание! И какво стори тя? Подви си опашката като невъзпитано кученце, току-що направило беля. Полудяла ли беше? Нима вече не искаше да избяга?
Метна се пъргаво на гърба на един сив жребец и впи пети в слабините му. Трябваше да стигне до гората, и то колкото се може по-бързо. Тъкмо ускоряваше ход, когато две силни ръце се увиха около кръста й и я дръпнаха от коня. Аларик я спусна на земята и тя изписка тихо при допира на телата им. Загърна я в някакъв плащ, хвана я за косата, дръпна главата й назад и впи устни право в устата й.
Започна да се задушава, не можейки изобщо да се помръдне.
— Тя ми принадлежи, не забравяйте това — предупреди той смеещите се мъже. — Дукът лично ми я е подарил. И всички вие знаете, че умея да защищавам собствеността си, нали?
С тези думи той остави слисаните мъже и задърпа Фалън след себе си.
Фалън разбираше прекрасно, че само появата му я спаси от тези нечестивци. Той я сложи върху врания си кон и скочи зад нея.
