— Не се опитвайте да бягате, Фалън. Конят ми Сатана няма да ви послуша. Той тръгва само, когато му подсвирна.
Върнаха се обратно в крепостта в центъра на Хейстингс и стражите отдадоха почтително чест. Той скочи от коня и я сне на земята. Веднага дотичаха няколко млади коняри и отведоха Сатана.
— Тук сте на сигурно място. Елате — каза той и я хвана не особено нежно за лакътя. — Последните два дни изобщо не съм спал. Омръзнало ми е да се боря с опърничавостта ви. Ако щете вярвайте, но аз просто съм заинтересован да се чувствате добре. Хайде, идвайте!
— Не мога — извика тя силно.
Аларик забеляза, че стражите ги наблюдават. Не искаше в никакъв случай след това да докладват на дука, че дъщерята на Харалд си е все така непокорна. А освен това търпението му вече се изчерпваше. Чувстваше се душевно и физически изтощен от срещата с Едит и вида на осакатеното тяло на Харалд.
— Фалън… не, не, няма нищо!
Нетърпеливо я преметна през рамо и се насочи направо към стаята си като пожелаваше ведро „добро утро“ на всички срещнати.
Едва-що пристигнали там, той я хвърли на леглото и дръпна плаща от гърба й. Фалън реши, че този път той ще си вземе насила това, което иска и едва успя да сподави писъка си.
— Не се опитвайте да излизате от тази стая — предупреди я той. — Никога не повтарям грешките си. Отсега нататък ще ви охраняват строго. Заклел съм се да пазя живота ви и възнамерявам да спазя клетвата си.
Сърцето на Фалън се разтуптя лудо. Кому ли се е заклел?
— Ще наредя да ви донесат храна и вода — рече той и тръгна към вратата.
— Аларик!
Той се закова на място и я погледна, държейки се едва на краката си от умора. Нещо го глождеше вътрешно. Какво ли?
— Какво има? Не ме бавете, имам много работа.
— Чух как е загинал баща ми — започна тя и устните й затрепериха. — Стрела го е улучила в окото. И както е лежал така, полусляп и безпомощен, четирима нормански рицари са го насекли на парчета. Вярно ли е?
Аларик изобщо не направи опит да отрече казаното.
— Вие, Аларик, бяхте ли сред тези четирима? Кажете ми… умолявам ви!
— Никому не бих сторил такова нещо. Никога! — отвърна той благо. — А още по-малко пък на краля, който бе мой приятел.
Вратата се затвори зад гърба му и тя избухна в плач.
Научавайки мястото, където Уилям е наредил да погребат английския крал, Аларик се запита дали норманите наистина са по-цивилизовани от викингите, които всички смятаха за варвари. Харалд трябваше да бъде погребан на върха на една планина, извисяваща се над крайбрежието, където започна неговата гибел. Отец Дамиън получи разрешение да проведе церемонията.
Оловносиви облаци покриха небето, задуха пронизващ, студен вятър, гръмотевици раздираха навремени въздуха. Малкото рицари, които присъстваха на погребението, мръзнеха под доспехите си.
— Тук ще почива Харалд, кралят на саксите — извика Уилям. — Нека и в смъртта си охранява брега, който приживе защитаваше.
Отец Дамиън пристъпи напред и небето се освети от светкавици. Церемонията не протече по строго християнски ритуал. Свещеникът запя на някакъв древен език и тленните останки бяха предадени на вечен покой… пред бога на християните, пред Вотан, бога на викингите и пред още по-старите друидски богове. Аларик наблюдаваше Уилям и се запита какъв ли смисъл придава дукът на това тъй необикновено сбогуване.
Уилям и рицарите се отдалечиха, а Аларик се прекръсти още веднъж. Откри с изненада, че свещеникът го наблюдава внимателно.
— Какво има, Дамиън? И вие ли мислите, както толкова други хора, че на нас, норманите, ще ни пораснат рога и опашки?
Дамиън само поклати глава и се вторачи в сивото небе.
— Не. Още преди време Едуард ни предупреди, че пламъци ще погълнат страната.
— Говорите за предсказанието му на смъртния одър?
— Да.
— Значи не сте изненадан от нашата победа, така ли?
— Победа ли, графе? Ах да, победа — усмихна се Дамиън.
— Нима се съмнявате, че Уилям ще завладее Англия?
Дамиън се засмя и в този миг Аларик забеляза, че всъщност свещеникът не е много по-възрастен от него.
— Вашето съмнение е по-голямо от моето, милорд. Само глупаците си мислят, че Англия може да се завладее с една-единствена битка. Та вие все още подготвяте похода си към Лондон. Уилям е в самото начало на пътя си.
— Уилям ще успее.
— Уилям наистина ще стане крал — потвърди свещеникът убедено. — Докато един ден дървото, разцепено от светкавица, не се раззелени отново и не зарасне.
— Какво? Какво искате да кажете с тези слова?
— Едва тогава страната ще отдъхне и ще се изцери. Мога да ви кажа, милорд, че срастването вече е започнало. Чуйте обаче предупреждението ми, сър. Пламъци ще погълнат страната ни, ще загиват мъже, жени ще жалеят. И въпреки всичко накрая точно този остров и този народ ще бъдат завоевателите. Те ще надделеят.
При тези думи отец Дамиън се поклони ниско.
— Винаги на вашите заповеди, милорд — промълви той.
Аларик го изпрати с поглед и преглътна тежко, за да премахне странния метален вкус от устата си. Наистина, до гуша му бе дошло от кръвопролития, грабежи… войни.
Настъпи ясна звездна нощ. По време на вечерята той, Уилям, Одо и Робер заобсъждаха следващата стъпка, която трябва да предприемат. Както бе известно на всички, Уилям очакваше властта в Лондон да обяви поражението си, а Съветът на великите да му предаде официално трона.
Аларик се оттегли в полунощ. Бе твърде изтощен, но не изпитваше особено голямо желание да се връща в квартирата си. Там го очакваше опърничавата щерка на Харалд, която със сигурност щеше да отрови почивката, от която той се нуждаеше толкова много.
Въпреки всичко обаче реши да се прибере. Огънят пращеше в камината, а Фалън лежеше в леглото. При влизането му обаче скочи на крака. Той си наложи да не й обръща внимание. Съблече мантията си и я закачи, а след това сне и пояса с оръжията. Без да отрони дума той духна свещта и също легна на леглото. Долавяше аромата на тялото и туптенето на сърцето й. Реши да не заспива веднага, тъй като бе убеден, че тя ще се опита да се измъкне.
Зачака търпеливо. И наистина, предположението му се оказа вярно.
Тя протегна ръка към меча му, но както си беше гол, той скочи бързо и се хвърли върху нея. Тялото му я притисна с такава сила към пода, че тя не можа изобщо да помръдне.
— Искате да ме напуснете ли, скъпа?
Фалън изруга като продавачка на пазара и се опита да се освободи. Но при това й начинание роклята се свлече и членът му докосна нейния скут. Аларик стисна зъби и се изправи.
— Сваляйте роклята — заповяда той строго.
— Не! — изкрещя тя в ответ. — Аларик…
Той обаче раздра безмилостно роклята и запокити парчетата плат в огъня. Тя падна на колене, опитвайки се отчаяно да прикрие голотата си с ръце.
— Съжалявам, принцесо, но не ще допусна да бягате.
Почти нежно той я изправи за една от черните й къдрици.
— Така, а сега марш в леглото! Към стената.
