нормански рицар щеше да се появи, за да поиска възнаграждение за храбростта си?
В този миг в палатката пристъпи някакъв великан, който й се усмихна стеснително. Косата и брадата му бяха накъдрени и й се стори, че вече го е виждала някъде. Къде? Кога? С кого? Не можа да си спомни.
Той я поздрави на родния й език и се извини, че не го знае достатъчно добре. После с треперещи пръсти наля вино в една чаша и й я подаде. С рязък, гневен замах тя изби чашата от ръцете му. Той се наведе смирено, вдигна я и я напълни отново.
— Аз съм ваш приятел, принцесо. Името ми е Фалстаф. Възхищавам ви се повече от всяка друга жена на този свят.
Говореше толкова благо и почтително, че накрая тя прие виното и го изпи на един дъх. Погледът му се спря възхитен на женствените й форми, който се открояваха ясно изпод тънката, прозрачна материя на роклята.
— Ще се оженя за вас — рече той внезапно.
— Сър, аз никога няма да се омъжа за вас!
— Моля ви, милейди! Та аз съвсем не искам да ви причиня болка.
— Ако наистина ме обичате толкова много, пуснете ме да си вървя — прошепна тя.
— Не мога.
— И защо не можете?
— Защото Уилям собственоръчно ще набие на кол този, който ви пусне — отвърна той с тъжен, безпомощен поглед. — Има и още нещо… навсякъде странстват жестоки наемници и може да станете жертва на тяхната похот.
— Не и ако стигна навреме при сънародниците си.
Фалстаф приседна до нея и я погали по страната.
— Обикнете ме, принцесо, и ще ви защищавам докато съм жив.
Лицето му се приближи към нейното, за да я целуне, ръката му несръчно се протегна към гърдите й. Тя скочи ужасена от мястото си, но той се оказа учудващо пъргав за гигантския си ръст и я притисна в тънката стена на палатката.
— Не ме докосвайте — извика тя. — Моля ви.
Ръката й стисна дръжката на ножа.
— Трябва — изпъшка той и пристъпи към нея.
Не искаше да го убива. Колкото и да мразеше норманите, не беше в нейната природа да убива, когото и да било.
— Моля ви, принцесо, не се съпротивлявайте — помоли я той и протегна ръка.
Тя извади бързо ножа от гънките на мантията и го удари светкавично. Очите на Фалстаф се разшириха, той се хвана с две ръце за корема и изрева от болка.
В палатката нахлуха стражите и се вторачиха слисани в гърчещия се на земята колос.
— Отивам да доведа графа — извика един от тях и изтича от палатката.
Фалън се притисна с гръб към чергилото, неспособна да мръдне от мястото си.
След няколко минути в палатката влетя Аларик. Вече не носеше доспехи, но мечът му висеше на пояса. Отправи й къс поглед, изпълнен с омраза и коленичи до приятеля си. Повдигна ризата му и веднага откри под лявото ребро раната, от която струеше кръв.
Чу го как извика поста и се разпореди да изнесат стенещия Фалстаф и да издирят най-добрите лекари на дука. Забеляза присъствието й, едва когато останаха сами в палатката. В очите му пламтеше ненавист и той едва се сдържаше да не я удуши със собствените си ръце.
— Вие сте убийца! — изрева той в лицето й.
— Не съм искала да го убивам. Той сам си е виновен. Аз просто се защищавах.
— Та той ви се възхищаваше, боготвореше ви, обичаше ви.
— Трябваше да стои по-далеч от мен.
— И защо, моля? Та вие сте негова собственост!
Как се е осмелил да я подарява! Само допреди няколко часа всички посрещаха дъщерята на Харалд с безгранична почит и нито един мъж не се одързостяваше дори да я докосне. А сега? Превърнаха я в някакъв предмет, който можеш да подаряваш ей така!
Фалън вирна брадичка. Да имаше как, би го убила на място.
— Аз съм кралска дъщеря, английска принцеса и следователно не мога да бъда ничия собственост!
Той пристъпи заплашително към нея.
— Вие сте моя собственост. А със собствеността си мога да правя каквото си поискам. Защо тогава да не ви подаря на Фалстаф, който буквално се топи от любов по вас?
— Вие нямате право нито да ме задържате, нито да ме подарявате. Защото, както ви казах, не съм собственост на никого. А още по-малко пък на норманин, и то незаконороден.
Фалън почувства, че силите й я напускат. Зад нея бе най-страшният ден в живота й. Бе крайно изтощена и тъгуваше безмерно по баща си. Понечи да се разплаче, но се овладя навреме — не биваше да проявява слабост пред този мъж. Беше се заклела никога да не свежда глава пред норманин. Но в този миг й се прииска да падне на колене и той да я утеши, че случилото се през деня е било само кошмарен сън и нищо повече. Преодоля замайването и внезапно осъзна, че все още държи окървавения нож. Ръката й се стрелна от само себе си във въздуха и…
Аларик реагира инстинктивно, като животно. Пресрещна ръката й, удари я и оръжието издрънча на земята. Пръстите му сграбчиха косите й и с ругатни я запокити на леглото, тъй грижливо подредено от Фалстаф. Тя се опита да се съпротивява и ноктите й раздраха кожата му. Но той беше по-силният. Хвърли се върху нея и тялото му я покри.
— Молете се за живота си, Фалън. Това е последната ви възможност.
Нима този празноглавец си въобразяваше, че една кралска дъщеря ще моли за живота си? Изплю се отвратена в лицето му.
Той само се ухили и разкъса тънката рокля. Гледаше го ужасена как разкопчава колана и сваля туниката си. В очите му съзря огромна, нажежена омраза. Той разтвори брутално коленете й и тялото му тежко се стовари между нейните бедра.
— Е, Фалън? Променихте ли решението си? Сега ще помолите ли за пощада?
— Не… дори това да ми струва живота!
Усещаше плътта му с всички фибри на тялото си. Мускулестите му ръце, бедрата му, притиснати в нейните. В очите му пламтеше необуздана страст и тя се опита да го изблъска. Заизвива се с всички сили, за да се отскубне от това интимно докосване на телата, чиито последствия тя нито желаеше, нито познаваше. Внезапно почувства, че сърцето й ускорява ритъма си и плътта й се възбужда.
— Не, Аларик, моля те… недей… — прошепна тя безпомощно.
Лицето му сякаш застина и той се откъсна от нея. Тя остана да лежи неподвижно, а погледът й застина в чергилото над нея. Защо я е подарил на Фалстаф? Какво ли е целял?
— Как можахте да ме подарите на друг човек? — изтръгна се от устата й.
Той само я изгледа мълчаливо. В сивите му очи не бе изписано никакво чувство. Не бе сигурна дали изобщо е разбрал въпроса й. Продължаваше да лежи неподвижна, разчитайки, че той ще я забрави под себе си. Отчаяно се опита да си припомни, че мъжът, легнал между бедрата й е приятелят на нейния баща, цел на провокациите й в детството и неин спасител. Разрида се безгласно.
Ненадейно той се изправи и тя посегна към завивката, за да прикрие голотата си. Започна да следи уплашено всяко негово движение. Той се наведе и вдигна ножа, с който бе опитала да убие двама мъже. По устните му пропълзя противна усмивка.
— Вие си мислите, че сте в правото си да убиете клетия Фалстаф, само защото, видите ли, се е одързостил да докосне вас, принцесата на Англия. А сега ме изслушайте внимателно. От днес нататък може във всеки един момент да се превърнете в наложница на едно норманско копеле. Защото сте моя собственост и ще правите каквото аз поискам. И още нещо — забравете начаса фините обноски и надменното си държане. Защото Харалд Годуин е мъртъв, а ние, норманите, сме бъдещите владетели на Англия.
В очите й избликнаха сълзи на безпомощна ярост. Той предусети, че се готви да го удари, защото хвана ръката й още във въздуха.
