— Край — простена той. — Леофуайн…
— Какво се е случило с чичо ми? Ранен ли е?
— Гърт е мъртъв.
— О, боже! Не мога да повярвам!
— Леофуайн… бяга… в горите…
Мъжът се преви и се свлече безжизнен на земята.
Фалън се затича обратно към лагера, нахлупи шлема, спусна наочника и хвана здраво меча си. Първоначално не възнамеряваше да се бие, но в този миг вече нищо не можеше да я спре — беше длъжна да помогне на сънародниците си. Гърт е мъртъв. А Леофуайн? Дали бе успял да се измъкне? Или бяха убили и него?
Дръпна щита на някакъв убит саксонец и се спусна бързо по плъзгавия мочурлив склон. Успя без трудности да достигне гората и продължи нататък под дърветата. От време на време се спираше и извикваше на висок глас името на чичо си.
— Бягайте! — изкрещя някакъв мъж и я задърпа след себе си. — Загубени сме, трябва да избягаме, да стигнем до Лондон и да намерим подкрепления.
— Почакайте, сър. Леофуайн, братът на краля…
Но мъжът продължи да тича. Фалън също се затича. Но в обратната посока — към бойното поле.
Внезапно се спъна в някакво момче с прашка в ръце вместо оръжие. Тя превърза огромната рана на корема му.
— Бог да ви благослови — прошепна момчето.
— Бог да благослови теб, момче! Ти си се бил за баща ми.
Изправи се на крака и сграбчи за ръката един от бягащите.
— Момчето е ранено, сър, нуждая се от помощта ви.
Мъжът само я изгледа лудешки и не каза нищо.
— Помогнете му, моля ви — настоя Фалън.
— Добре, добре, но сега трябва да побързаме. Норманите са по петите ни, стават все повече… французи, проклетите чужди наемници, нормански рицари…
Сега вече видя ясно, че мъжът говори истината. Той преметна момчето на гърба си, а тя усети как я обзема познатата й ненавист към норманите. Стисна зъби, опря гръб в ствола на гигантски дъб и зачака приближаването на вражеските рицари.
С крайчеца на окото си забеляза, че сънародниците й бягат в леса. Обградиха я поне десет противника и тя зае бойна стойка. Трескаво започна да обмисля как да пробие кръга, за да избяга.
Внезапно отнякъде изникна още един рицар. Могъщата му фигура вдъхваше страх.
— Оставете го на мен! — заповяда той.
Останалите се отдръпнаха и той се приближи с коня си. Фалън вдигна меча си, но острието на норманина се стовари с такава сила върху нейното, че оръжието й отлетя като сребърна птица във въздуха. Тя се олюля, загуби равновесие и се строполи в цял ръст на земята. Лицето й се озова само на педя от огромните копита на коня. Рицарят опря меч в гръкляна й.
— Предайте се и ще живеете! — извика той властно.
В този миг тя позна гласа на своя враг. Каква ирония на съдбата, точно той да й нанесе смъртоносния удар. Той скочи от коня си, ръцете му се приближиха към лицето й, покрито само с предпазната маска — при падането й шлемът бе отлетял встрани.
— Недейте! Не откривайте лицето ми!
Отчаяно се опитваше да избегне ръцете му, но с рязко, брутално движение той дръпна маската.
Неговите ледени, сиви очи се впиха в нейните.
Четиринадесета глава
Фалън не помнеше какво й каза Аларик. До съзнанието й достигна единствено вестта за смъртта на баща й и сякаш кама я прободе в сърцето.
Заведоха я в Хейстингс и я сложиха в гола, студена стая. Трябваше да чака, но какво и колко време — не знаеше.
Навън, в предверието няколко души разговаряха за смъртта на Харалд. Идваше й да си запуши ушите, но не го стори. Защото трябваше да узнае истината.
— Стрелата го е улучила точно в окото.
— А после четирима от нашите рицари са го насекли на парчета.
— Казват, че единият от тях бил самият Уилям.
— Може, не знам. Обаче все още търсят трупа на Харалд.
Вратата на стаята се отвори и влезе дебела жена. Тя преряза въжетата, с които бе вързана Фалън и я изправи на крака.
— Allez! Allez! Ти идва с мен! — разпореди се тя грубо. Жената я повлече след себе си. Двете напуснаха крепостта и влязоха в съседната сграда. Минаха покрай големи ведра, в които киснеше пране, встрани от тях готвачи приготвяха ядене на огромни огньове. Нима щяха да я оставят да работи като робиня в кухнята? Всъщност сега вече нищо не я вълнуваше. Може пък така да забрави по-лесно смъртта на баща си.
Спряха пред високо корито с димяща вода. Жената показа с недвусмислен жест, че трябва да се изкъпе. Тази дебела вещица сигурно си бе загубила ума. Да я сварят ли искаха тези варвари? И след това да я изядат в чест на победата?
Ненадейно дебеланата й пъхна голям калъп сапун в ръцете. Фалън поклати глава в знак на несъгласие. Явно щеше да стане жертва на някой насилник — нека тогава да я вземе такава, каквато е.
— Non! — изкрещя тя. — По дяволите, тлъста, норманска курво! Не искам, разбра ли?
Наруганата я изгледа удивена в продължение на няколко секунди и накрая осъзна, че Фалън владее френския език с всичките му нюанси. Тя се овладя и изсвири пронизително с уста. Дотичаха още няколко жени, повалиха Фалън на пода и я разсъблякоха въпреки отчаяната й съпротива. Завлякоха я за косите до коритото и я хвърлиха през глава в горещата вода. Поруменяла от срам, тя се остави да й изтрият тялото и да измият косата й. После една от жените й подхвърли бяла риза и една също така бяла рокля от коприна. Вчесаха й косите и намазаха врата и раменете й с парфюм. Погледът й обиколи разхвърляните наоколо кухненски ножове и през ума й мина да се самоубие с някой от тях. Но още в следващия миг се наруга наум. Как може да е такава страхливка! Да, кралят бе мъртъв, но Англия съвсем не бе поробена. Все още можеше да се спаси отечеството. Всичко зависеше от това, дали ще може да се добере бързо до северната част на страната, където бяха братята й. Като дъщеря на Харалд тя бе длъжна да остане жива и да издържи до горчивия край — така, както бе сторил той.
— Allez!
Фалън изгледа остро дебеланата и се изправи. Наметнаха й дебела мантия, след което се принуди да последва жената. Минавайки покрай масите на готвачите Фалън прибра незабелязано един от ножовете и го скри бързо в гънките на мантията.
На полето извън крепостта горяха многобройни огньове, до които изморените войни разговаряха и се смееха. Дебеланата я бутна в една от палатките, дръпна мантията и я пъхна в ръцете й.
Фалън се запрепъва във вътрешността на палатката. Три свещи горяха върху забити в земята железни пръти. На една ниска маса видя сребърна кана с вино, а до нея лежеше пресен дъхав хляб, както и печено месо. Отстрани бе приготвено широко легло, покрито с фини ленени завивки.
Очите й се разшириха от ужас, когато осъзна с каква цел е доведена на това място. През тялото й премина студена тръпка и тя си спомни страховитите истории, които се разказваха за норманите. След стъпването им на английска земя те опожарявали къщи, изклали добитъка, убивали мъжете и озлочестявали жените.
Тук обаче случаят бе друг. Някой бе положил невероятни усилия да спечели благоразположението й. Изкъпаха я, парфюмираха я, храна и вино имаше в изобилие, а леглото не оставяше никакво съмнение какво щеше да се случи в него.
Не допускаше, че Аларик е измислил всичко това, тъй като не отговаряше на характера му. Кой тогава? Нима графът я е подарил някому? Както се подарява благородна кобила или ловджийска хрътка? Кой ли
