— Не — изхълца тя, а очите й се вторачиха умолително в него.
Той се усмихна, вдигна я високо и я търкулна в леглото. Извади от някаква ракла мек, извезан колан и след кратка схватка завърза здраво ръцете й.
Видът й бе тъй пленителен, че просто не можеше да отлепи погледа си от нея. Дългата черна коса се разстилаше по раменете й, а на нейното нежно, крехко лице искряха очи с цвят на северни морета. Гърдите, бели като лилиев цвят, привличаха гладния като зрели плодове, женствените, заоблени бедра подчертаваха тънкия кръст, а между безкрайно дългите, красиви крака тъмнееше триъгълник от коприна, зад който се криеше входът към рая. Бе уморен наистина, но почувства как в хълбоците му запламтява огън и се запита дали някога ще престане да я желае.
Привърза ръцете й за една от подпорите на леглото, а пръстите му сякаш случайно се плъзнаха по зърната на гърдите й, които се изправиха нагоре като пъпки на роза.
— Мръсно, проклето копеле — просъска тя злобно.
— Да, скъпа моя, завързах ви, за да ви поизтезавам, да си поиграя с вас. Защото, както знаете, аз съм един жесток норманин. Само днес, да знаете, колко саксонски девици съм озлочестил! Просто не мога да стоя на краката си от умора. Слабичък съм да се боря с вас, та затова реших да ви завържа.
Премести се до нея и ръката му премина бързо по корема й.
— Болка ли ви причинявам, принцесо? Треперите като заек.
— Мразя ви, затова треперя.
При тези думи Аларик се запита дали тя наистина е убедена, че е способен на жестокост.
— И не си мислете, че отново ще се подчиня на волята ви.
— Подценявате ме, Фалън — изсмя се той. — Знаете, че мога бързо да ви укротя. Само че, както казах, съм извънредно уморен и този път няма да ви изнасилвам. Спете спокойно, принцесо.
Обърна се с гръб към нея и се загледа в огъня. Заспа едва след като дишането й стана равномерно.
Присъни му се, че лежат двамата с Фалън в леглото — голи и завързани един за друг. До тях пък стои отец Дамиън, протегнал тържествено и двете си ръце към небето в благослов.
— Когато зеленото дърво се срасне в едно, страната ще е изцелена — мълвеше свещеникът. — Тази страна ще победи и един ден отново ще стане Англия, защото плодът ще е английски.
Аларик се събуди и се изправи изплашен в леглото. Огънят бе изгаснал, а до него Фалън спеше дълбоко. Ядосан, той покри прелъстителното й тяло и се опита да заспи отново. Но не му се удаде, защото внезапно го осени прозрение.
Не, не само неговото желание бе единствената сила, която ги свързваше. Страстта бе взаимна и всеки опит да се разкъса тази връзка щеше да е безуспешен.
Шестнадесета глава
Събуди я чукане по вратата и тя установи с изненада, че мястото в леглото до нея е празно.
— Влез — извика тя и придърпа завивката до брадичката.
Едно около шестнадесетгодишно момче избута в стаята тежка ракла. Бе с късо подстригана коса и гладко избръснато по нормански образец. С лице, зачервено от напрежението, то се усмихна и приседна върху раклата.
— Добро утро, милейди. Как се чувствате днес?
Фалън я досмеша от безсмислието на този въпрос. Как може да се чувства човек, привързан цяла нощ към стойката на леглото!
Той се изправи и се поклони ниско.
— Ричард. Ричард от Елвалд. На служба при граф д’Анлу.
Фалън се загледа в него с любопитство. Как така едно саксонско момче е постъпило на служба при нормански благородник? И то охотно, както личи.
— Елвалд?
Сякаш си спомни нещо. Името на селото не й звучеше непознато.
— Ричард от Елвалд! — повтори тя. — И как се оправя селцето Елвалд в тези лоши времена?
— Ами, много добре — увери я Ричард.
— Ах, така ли? — попита тя учудено — иронично.
— Трябва да знаете, че живеем без страх. Защото никой неприятел няма да се осмели да нападне селото. Наш сюзерен е граф д’Анлу. Едуард Изповедникът му е подарил земята още преди години.
Фалън най-сетне си спомни защо името на селото й се стори толкова познато. Правилно, нали Аларик получи от Едуард земя в графството на баща й, тъй като му спаси живота по време на лов за диви свине. Това се бе случило отдавна и тя бе все още дете. Спомни си, че на същия този лов Едуард бил обещал трона на Уилям.
— Тъй като сме сънародници, графът реши да ви прислужвам аз.
— А той къде е тази сутрин?
— Мисля, че е при дука, милейди.
— Наистина ли мислиш така? Е, аз пък мисля, че точно в този момент той е потеглил да опустошава красивата ни страна.
— Не, не е така! Те чакат…
— Какво чакат?
— Ами, чакат предложения за капитулация. Уилям иска да види как ще реагират англичаните.
Този въпрос интересуваше живо и нея. Братята й нямаха официални титли или длъжности, но тя не се съмняваше, че ще се бият срещу нашественика. Едгар Ателинг беше в Англия. Също и Едуин и Моркър, които не взеха участие в битката при Хейстингс, тъй като не успяха да се придвижат достатъчно бързо на юг.
— Някой предал ли се е? — попита тя със затаен дъх.
Ричард поклати глава и тя се усмихна удовлетворена. Най-сетне една добра новина.
— В раклата са дрехите ви, милейди… майка ви ги изпрати вчера вечерта.
— Майка ми ли? — извика Фалън и се изправи развълнувана.
Едва когато Ричард поруменя засрамен и заби поглед в земята, тя осъзна, че е гола. Бързо притегли завивката върху гърдите си.
— Да — отвърна той и забута прилежно раклата към стената.
— Майка ми била ли е тук? Отговори ми! Къде е тя? Защо не е дошла при мен?
Ричард седна отново върху раклата и сведе глава.
— Майка ви бе тук, за да разпознае тялото на баща ви — отвърна той потиснат. — Дукът се разпореди да погребат крал Харалд с всички почести. А отец Дамиън…
Фалън се строполи върху възглавниците. През гъстата пелена от сълзи тя видя как Ричард падна на колене и я загледа скръбно със зелените си очи.
— Не бива да го казвате на никого, милейди, но…
— Какво не бива да казвам?
— Отец Дамиън е нещо повече от обикновен свещеник — известно е на всички, които го познават и…
— И?
— Разказват, че на погребението се е извила буря и норманите побягнали. В полунощ отец Дамиън се върнал на гроба. От нощното небе бавно се спуснал кораб с платна и отецът положил тялото вътре. Бил корабът на крал Артур и в него седели Алфред, Етелред и всички наши велики крале. Те приели при себе си душата на Харалд. Тялото му обаче се понесло към манастира в Уолтъм, където намерило сетния, си покой.
Фалън, разбира се, не повярва на този разказ, но пък на света ставаха толкова необикновени неща, че… Предсказанието на Едуард на смъртния одър, появата на кометата, разпятието в Уолтъм, което се раздвижи по време на молитвата им.
— Вярвайте ми, принцесо, станало е точно така, както ви казах. Това е чудо!
Фалън само се усмихна. Момчето бе искрено и добронамерено. Вероятно искаше да й каже скрито, че тленните останки на Харалд са пренесени тайно в манастира в Уолтъм. Изпълни я тиха радост, защото
