последици. Погледът му се спря на стълбището. Реши обаче първо да изпие чаша ейл и едва след това да се качи горе.
Седемнадесета глава
Роже се присъедини към него и двамата седнаха на голямата маса. След малко се появи Хамлин и напълни чашите.
— Кога пристигна гостенката?
— Коя… гостенка? — заекна Хамлин. — А, принцесата ли имате предвид?
Аларик се усмихна развеселен, тъй като англичаните наистина я смятаха за принцеса, нещо, което строго погледнато не бе вярно.
— Да, принцесата — потвърди той.
— Дойде миналата седмица — продължи Хамлин нервно.
Ричард влезе, за да почисти седлото до топлата камина.
— И беше кротка като агънце, нали? — попита Аларик и изгледа косо Ричард, чиито уши буквално пламнаха.
— Кротка като агънце ли? — повтори Хамлин с недоумение.
Най-малката дъщеря, която тъкмо започваше да поднася яденето на пристигащите един по един нормани, ококори очи.
— Отбраняваше се като дива котка — извика тя. — Драскаше, хапеше, риташе. Мъжете доста се поозориха с нея.
— Аха, разбирам! — рече Аларик, без да отмества поглед от Ричард. — И… погрижиха ли се за нея?
— Простете ни, милорд, но… никой от нас не посмя да я доближи — измърмори Хамлин с наведена глава.
— Та тя е дъщерята на краля — намеси се и дъщеря му Джейн.
— Толкова съм благодарен на съдбата, че сме под ваша закрила и ние тук всички сме ви предани, защото ни спасихте от най-лошото, но… — заобяснява Хамлин.
В този миг Ричард остави седлото на пода, изправи се и погледна Аларик право в очите.
— Всички ние тук, в Хейзълфорд, се предадохме без бой. Тя обаче е смела и безстрашна, разбирате ли? Точно това прави нещата особено трудни.
— Неблагодарник! — извика Роже възмутен и скочи от мястото си.
— Не се горещи, Роже. Ричард най-открито изразява това, което той чувства, а другите мислят. По- добре е да съм осведомен, нали? И така, Ричард, кажи ми сега как се чувства благородната лейди?
— Откакто е дошла, тя почти не говори с мен — призна момчето. — Носех й храна, но не я е докосвала. Също не пие почти никак.
— Значи, ще е най-добре да се заема аз с нея.
Аларик се изправи от мястото си, изпи пивото на един дъх и тресна чашата на масата.
— Роже, ще се погрижите ли за стражите?
— Разбира се.
На стълбите Ричард го настигна. Устните му потръпваха нервно.
— Милорд?
— Какво има, Ричард?
— Простете, но… моля ви, не й причинявайте болка.
— Ричард от Елвалд, кое те кара да мислиш, че съм чудовище?
— Не, милорд, съвсем не исках да…
— Като е така, гледай си там своята работа… а на мен остави аз да си гледам моята, ясно ли е?
Ричард закима начесто при тези думи.
— Фалън ти харесва, нали?
— Аз…
— А сега чуй какво ще ти кажа. Тази вечер ще ти давам най-различни разпореждания. Дори да ти се сторят странни, ще отговаряш кристално ясно с „Да, сър“! Ще изпълняваш обаче само тези заповеди, които се отнасят до яденето, пиенето или водата за къпане… разбра ли какво ти казвам?
— Да, милорд.
Вратата към стаята на Аларик бе залостена с дебело парче дърво. Когато го отмести, чу по стълбищата да отеква ехо. Фалън седеше до прозореца, вперила поглед навън. Изглеждаше съвсем крехка и при влизането му сякаш започна да диша учестено. Той затвори вратата зад себе си, сне меча, издърпа туниката през глава и свали доспехите. После седна пред камината и се загледа в пламъците.
— Е, госпожице, надявам се, че сте се чувствали добре през време на отсъствието ми?
— Как да се чувствам добре, когато съм задържана тук против волята си, графе?
— Бъдете доволна, че сте тук. Вероятно това е единственото мирно място в цяла Англия. Там, където искате да отидете, съвсем скоро ще се лее кръв, уверявам ви.
Той я изгледа остро и продължително.
— Човек не бива да ви подценява — нито дукът, нито пък аз ще направим отново тази грешка. Вие сте значително по-опасна от братята си и сте в състояние да разбунтувате саксите срещу нас. Знам какво говоря и тъкмо по тази причина не ви пускаме на свобода. Така че не се оплаквайте, а по-добре ми кажете… чувствате ли се добре тук? Нещо да ви липсва в този тъй гостоприемен дом?
Той се усмихна, стана от мястото си и бързо направи няколко крачки към нея.
— Какво искате от мен? — извика тя и също се изправи, но със свити юмруци.
— Но вие все още не сте ме поздравили, скъпа! — подкачи я той.
— Тук сте прав — отвърна тя хапливо и замръзна в разкривен реверанс. — Бъдете добре дошъл в заграбения от вас чифлик, графе. Доволен ли сте от излета? Надявам се, че докато сте плячкосвали и насилвали не ви е споходило зло!
Нейният сарказъм го вбеси истински, защото нито за миг не успя да забрави варварския начин, по който се бяха отнесли към града Ромни. Въпреки това обаче той се поклони церемониално.
— Загрижеността ви, госпожице, неимоверно стопля моята душа. Но за мое и ваше щастие, докато изпълнявах горе назованите от вас обязаности, така и не ме споходи зло.
Тя се втренчи смутена в него и той се възползва от моментното й объркване, за да я притисне към себе си.
— Ако трябва да бъда откровен, надявах се да ме посрещнете малко по-любезно.
— Защо се върнахте, за бога? За да ме измъчвате ли? Защо изобщо си правите този труд, след като на ваше разположение е цялата страна?
— Защо да ходя толкова далеч, когато и тук си имаме предостатъчно църкви и параклиси за рушене, и млади селянки за озлочестяване?
— Е, тогава се отдайте на тези тъй благородни занимания и ме оставете най-сетне на мира.
— Варварите, нищо че са варвари, и те са хора. Те също искат да си имат уютен дом, където да намерят заслужен мир и покой.
— Мир и покой ли? Вие искате от мен мир и покой? От мен?
— Да, скъпа госпожице, точно това искам!
Пусна я, усмихна й се почти благо и се облегна на камината.
— Като всеки мъж, и аз си мечтая за предимствата на домашния уют. Например за гореща баня, добро ядене, чаша силно пиво, меко легло и… за жена, която истински да се зарадва, щом ме види и да ми шепне нежни и мили слова.
Очите й с цвят на сапфир се разшириха недоверчиво; в този миг дъхът му направо спря от красотата й. Едва се сдържа да не я целуне начаса.
— Нежни и мили слова ли? Значи ви се ще да ви посрещам с нежни слова, така ли? Да не сте полудял?
— Не забравяйте, че сте моя робиня, Фалън.
— Да, аз съм ваша пленничка, така е. Но нито ще ви приготвям гореща вода, нито пък ще стоплям леглото ви.
