могат да управляват. Заповедите им няма да се изпълняват. Харалд Хардрада е мъртъв, Тостиг също, а Едгар Ателинг още не е станал зрял мъж. Просто няма кой да победи Уилям. Ако продължаваме да се съпротивляваме, страната ни ще се превърне на пустиня, защото него не може да го спре нищо. Твърде е силен за нас. Но аз вярвам в съдбата. Никога не ще забравя часа, в който Едуард сложи съдбините на кралството в ръцете на Харалд. Но предсказанието му се сбъдна и мисля, че сме длъжни да се преклоним пред волята на съдбата.
— Не всеки ще се преклони — продължи Аларик.
— Имате предвид племенничката ми Фалън, нали? — засмя се Едит.
— Да, нея.
— Пазете се от това момиче, графе.
— Защо? Нямате ли й доверие?
Тя го погледна изненадана, поклати глава и се усмихна.
— О, не, не! Ако трябва да бъда искрена, аз й се възхищавам. Тя е темпераментна и страстна, притежава гордостта на брат ми и своенравието на баща ми. Тя се възхищаваше от Харалд и го обичаше повече от всичко на света. Народът я почита, защото е красива и вярна като принцеса от приказките.
— И още нещо, преди да се оттегля — обади се Аларик. — Уилям ще ви оказва дължимите почести като вдовица на Едуард. Можете да сте напълно сигурна.
Едит се оказа много внимателна и грижлива домакиня — леглото му бе със сменени чаршафи, очакваха го кана с вино и гореща баня.
Разсъблече се бързо, седна в коритото и се отпусна. Дни наред не бе слизал от седлото. Дали решението му да изпрати Фалън при майка й бе правилно? Може би в този момент и тя лежеше в своето легло в Босъм? Дали кроеше някой заговор? В един момент прозря, че тя му липсва. Може би ако дойде в Уинчестър, леля й Едит ще успее да й повлияе благотворно… И освен това щяха да са заедно.
След вечеря Фалън стана от трапезата и целуна майка си за лека нощ. Усмихна се и на Роже и Роло, които всяка вечер се събираха на масата. Запасите за зимата се смаляваха от ден на ден, защото тук бяха разквартирувани двадесет от хората на Уилям, а те се тъпчеха с храна като диви зверове. Роже от своя страна пък командваше хората на Аларик и очевидно животът в имението му бе крайно скучен. Както впрочем и на неговите спътници. Присъствието им обаче носеше със себе си известни предимства за стопаните, тъй като нито за миг не се усети недостиг на вино, дивеч или месо. И в това нямаше нищо чудно, тъй като доставянето на тези лакомства бе и единственото задължение на пришълците.
Тази вечер Фалън имаше специални основания да се прибере по-бързо в стаята си. Тя затвори вратата зад себе си и се ослуша.
— Лека нощ, Роло — извика тя, когато чу стъпки в коридора.
— Аз съм, милейди. Роже. Лека нощ.
— Лека нощ, Роже.
С искрящи от възбуда очи тя се отправи в съседната стаичка, която се използваше за преобличане, приклекна и отмести част от дървената ламперия. Зад нея имаше врата и таен тунел, от който предпазливо се измъкнаха двама саксонци. Носеха съвсем обикновени селски дрехи. Фалън сложи бързо пръст на устните си и посочи с глава към вратата. После прегърна и двамата е щастлива усмивка и ги разцелува.
— Не можете да си представите колко се радвам, че ви виждам отново — прошепна Фалън.
Най-малкият й брат Там живееше в Лондон, за да държи семейството в течение на новините от града. Галън и Елфин се бяха скрили обаче в Босъм и норманите не знаеха за присъствието им.
— Тръгваме още тази вечер — рече Галън.
— Трябва да призная, че се страхувам за вас — обърна се Фалън към тях със сълзи в очите. — Нека дойда и аз.
— Не, Фалън. Ти ще представляваш заплаха за нас. Никой няма да обърне внимание на двама странстващи селяни. Твоето присъствие обаче веднага ще привлече вниманието на постовете.
— Прав си — призна тя.
— Помощта ти ще ни е нужна едва по-късно — подчерта Елфин.
Тя ги погледна с нещастен израз на лицето, тъй като добре знаеше какво ще искат от нея. Междувременно се изясни, че Едгар Ателинг няма да бъде коронясан, тъй като бе все още твърде млад.
Съществуваше обаче един мъж, който бе не само силен, но щеше да влезе в битка с Уилям, и то най- охотно. Галън и Елфин бяха влезли отдавна във връзка с него и той се закле да приеме риска… заради дъщерята на Харалд.
— Фалън, спомни си за татко — помоли я настойчиво Елфин. — Трябва да ни помогнеш да привлечем Ерик Улфсон за съюзник.
— Не знам — отвърна тя. Побиха я тръпки. — Той е ненормален дивак, който обича кръвта. Има ли някаква разлика дали родината ни ще бъде опустошена от нормани или от викинги?
— Разликата е очевидна, Фалън. Ерик може да бъде контролиран. Вярно е, че обича битките, но поне ще ни остави Англия. А това означава… саксонски монарх за саксонската страна.
— Научих в Лондон, че Аларик те иска при себе си. Очевидно пратеникът му още не е пристигнал, иначе щеше да знаеш.
Фалън наведе глава и заразглежда ръцете си, защото се опасяваше, че в очите й са изписани истинските й чувства. Замълча и започна нервно да си подръпва роклята.
— Аларик иска да те изпрати при Едит, вдовицата на Едуард.
Погледна изненадано братята си.
— Сигурен съм — рече Галън, — че ще се открие възможност да се измъкнеш за малко. Ще се срещнеш с доверен човек на Ерик. Ще го увериш, че разчиташ на подкрепата му.
Фалън поклати глава в несъгласие. Ерик бе най-жестокият човек, когото познаваше и просто не можеше да го понася.
— Татко е мъртъв. Короната принадлежи на Едгар Ателинг.
— Точно така. Само че, не е достатъчно силен, за да си я вземе. Ти обаче можеш да накараш Ерик да ни помогне. Уилям не може да се бие вечно. Войските му се топят. А Ерик пък няма никакви скрупули по отношение на папската хоругва. Защото може някои и да го смятат за християнин, но ние много добре си знаем, че почита Вотан и язди в името на Тор. Цялото му същество ликува, когато може да убива и руши.
— И вие искате да доведа тук точно този човек? Та това означава да заменим едното чудовище с друго.
— Нима си забравила баща ни? — попита Галън гневно. — Аз не! Бях там, когато го насякоха. Нима си станала такава предателка?
Ръката на Фалън излетя и пръстите й се отпечатаха на бузата му. Отчаяно се опита да сподави напиращите сълзи. Доповръща й се.
— Прости ми, Фалън. Наистина съжалявам.
Тя замълча, запита се дали всъщност упрекът му не е справедлив. Разбира се, тя също искаше Уилям да бъде победен и норманите най-сетне да напуснат страната. Но заедно с това искаше Аларик да остане жив. Вярно, че му обяви война, но в душата си копнееше за мир.
— Фалън? — попита Галън благо.
— Сигурно съществува и друга възможност — започна тя отново.
— Не, Фалън, няма друга възможност, ако искаме да спечелим. Само Ерик Улфсон може да ни помогне. И ти си единствената, която е в състояние да го убеди да се бие за нас. Когато настъпи моментът за бягството ти, ще ти изпратя вест. Разбра ли ме?
Фалън кимна примирено.
— Вече трябва да тръгваме — обади се Елфин.
Галън целуна сестра си по челото.
— Пази се, Фалън! Обичам те!
Тя проследи братята си с поглед докато изчезнаха в тунела, който още в детството им бе средище на многобройни лудории. Върна дървената ламперия на мястото й, отправи се към стаята си, седна пред камината и се загледа тъжно в пламъците.
