Аларик и Роже яздеха един до друг и разговаряха за предстоящата коронация. Стигнаха в Уинчестър и Фалън установи с тъга, че не са толкова много саксонците, които недоволстват от новата власт — повечето се бяха примирили със съдбата си.
Спряха пред двореца, резиденцията на леля й.
Едит ги очакваше на широкото стълбище, заобиколена от личните си телохранители, до един облечени в цветовете на Уилям. Аларик пое Фалън от коня и внезапно я обля топла вълна, независимо че леденостуденият вятър проникваше през дрехите й. Той я придружи до леля й, която я прегърна топло.
— Добре дошла в дома ми, Фалън. Радвам се, че си тук и се надявам, че при мен ще се чувстваш добре.
Фалън долови погледа на Аларик и разбра, че и тук, в Уинчестър, отново ще бъде само една пленничка.
— И аз се радвам да ви видя, лельо — отвърна Фалън дружелюбно и последва Едит в залата. По пътя натам леля й накратко се осведоми за Едит, братята и братовчедите й.
— Чух, че сте дала съгласието си Уилям да стане крал — рече тя с упрек в гласа.
— Да, дадох съгласието си. Не съм забравила думите, които каза Харалд на сбогуване, преди да поеме към Хейстингс. Брат ми предостави решението в ръцете на бога. И бог реши, нали, Фалън?
— Баща ми може и да е мъртъв, но Англия все още не е загубена.
— Боя се, че това вече е станало на повечето места — отвърна Едит тъжно. — Достатъчно е само човек да тръгне по следите, оставени от армията на Уилям, за да го разбере.
В залата гореше голям огън и слугите поднесоха горещо вино. Фалън и леля й се разположиха на красивите тапицирани столове с високи облегалки. Напрегнато, неприятно мълчание тегнеше в цялото помещение. Внезапно обаче някакво издрънчаване наруши тишината — Ричард изпусна шлема на Аларик на пода. Аларик избухна в гръмогласен смях, присъедини се и Роже и магията, тегнеща над залата, сякаш се стопи. Двамата мъже започнаха да се шегуват с нещастния Ричард заради неговата несръчност, а Едит се наклони към Фалън.
— Обичах братята си, всички до един. Но Харалд е мъртъв, Фалън. И най-кръвожадното отмъщение не може да ни го върне. Като посрещам Уилям с „добре дошъл“, аз не опозорявам паметта на Харалд. Разбери, мъката и страданията на нашия народ най-сетне трябва да свършат, за да започне Англия нов живот.
С чашите си в ръце Аларик и Роже се присъединиха към тях пред камината. Те им разказаха за малкото на брой кораби, прекосяващи Канала в двете посоки и за битката при лондонския мост. Аларик изглеждаше доста неспокоен. Погледът му често се спираше на Фалън и пиеше виното си по-бързо от обикновено. Говореше нещо за оръжия, но същевременно погледът му я пронизваше. Едит от своя страна заразправя весели случки от някогашни коронации, но Фалън не я слушаше. Вниманието й бе насочено единствено към мъжа, в чиито обятия изпита най-висша наслада. Страните й пламтяха и тя не забелязваше нито постоянното сноване на слугите, нито пък чуваше нещо от разговорите около себе си.
— А вие какво мислите по въпроса, Аларик? — обърна се Роже към приятеля си.
Но явно и той не бе слушал внимателно, защото не отговори. Остави чашата на масата, поклони се на леля й и я хвана за ръцете.
— А сега ще заведа Фалън в стаята й — каза той.
Тя се изчерви, наложи си да кимне дружелюбно на останалите и го последва. На стълбищата се спъна в едно от стъпалата и той, без да се церемони много-много я грабна на силните си ръце, понесе я нагоре и с ритник отвори вратата на стаята й.
— Държането ви, графе, е доста невъзпитано. Вие нямате…
— Вие сте моя собственост и следователно имам право на всичко. Желая ви. Искам ви. Сега. Веднага.
— Но аз съм ваш враг, забравихте ли?
— Да, но цялата треперите. Защо ли?
Занесе я до леглото, а тя на мига закопня за ласките му, за неговите целувки.
— Липсвахте ми страшно, Фалън — прошепна той развълнуван. — А аз на вас, принцесо? Липсвах ли ви поне мъничко?
— А обичайно ли е човек да иска да види врага си?
— Аха, значи ме мразите все още!
— Не вас лично, а света, от който идвате, за да ограбите моя.
При нейните думи той само въздъхна, притисна лице в копринените й коси и ги целуна.
— Моят свят ли? Какво ме интересува моят свят, след като имам вас! Разбира се, не е точно така, както казвам, защото не съм вълшебник. Не мога нито да излича миналото, нито пък да предвидя бъдещето.
Тя погали хубавото му лице с разтреперани пръсти. В този миг чертите му бяха нежни и омекотени. Сякаш неведома сила бе изтрила с един замах белезите, които животът бе оставил върху него.
— Ех, само ако… — прошепна тя.
— Да, само ако бе възможно, щях да ви построя дворец от кристал, в който щяхте да бъдете господарка. В него няма да има опасности, войни, смърт и аз ще ви любя, докато забравите напълно мрачния свят извън стените му.
Той притисна устни към нейните меки уста. Тя потъна в целувката му и не забеляза кога той разсъблече и нея и себе си. Аларик легна по гръб и я постави върху себе си. Изведнъж тя почувства как той прониква дълбоко-дълбоко в нея и престана да мисли за каквото и да било. Някаква безименна сила подхвана тялото й и го зашиба в необуздана езда.
Той усети нейната пълна отдаденост и го прониза необикновена наслада. Небето и земята се сляха, той застена, изрева и върховното изживяване съедини телата им в едно цяло.
Тя се отпусна, сгуши се в него и той почувства, че се влюбва. Затвори очи и се наруга наум. Разбира се, че силата, която го привързваше към нея, не беше любов, а само похот. Но още докато си внушаваше тази мисъл, осъзна, че се заблуждава.
Фалън заспа в прегръдките му. Малката й крехка ръка бе полегнала върху гърдите му, коляното й върху неговия крак, а дъхът й стопляше кожата му.
В този миг си спомни за Морвена и за любовта си към нея. Последиците бяха фатални за всички. Не, не биваше в никакъв случай да се влюбва във Фалън. Но дали не бе вече късно?
Ненадейно тя се обърна и нейните меки, заоблени задни части се притиснаха към него. Той преметна ръка около кръста й и я облада отново. Двамата пак потънаха в облака на спасителната забрава и този облак ги отнесе далеч-далеч от този грозен свят.
Когато тя се събуди, Аларик бе приклекнал до камината и разравяше жарта.
— Ще мине известно време докато се разгори хубаво — обади се той. — По-добре елате тук и вземете кожите със себе си.
Тя се поколеба за миг, но след това изпълни нареждането. Той наля вино в една чаша и й я предложи.
— Сигурно скоро ще се развидели — прошепна тя.
Облегна се в него, а той замилва нежно гърдите й.
— Сърдите ли се, че ви накарах да дойдете тук? — попита я с благ глас.
— Аларик, аз… — въздъхна тя тихо. — Признавам, че между нас витае някаква магия…
— Макар и да сме врагове! — добави той и я целуна.
— Да, макар че сме врагове.
— Вие сте моя собственост, Фалън, но никога не съм се и надявал, че сама ще поискате да станете моя любима. Понякога дори се питам дали онзи чудак, свещеникът, няма нещо общо с това?
— Кой? Отец Дамиън ли?
— Точно той. Струва ми се, че наистина разбира от магии и вълшебства. Аз например си признавам, че съм омагьосан.
Фалън му се усмихна нежно, тъй като в този миг за нея той не бе нито норманин, нито враг, а преди всичко хубавият млад мъж, от когото баща й винаги се е възхищавал.
Но жестоката действителност не пропусна да напомни за себе си. Като дъщеря на Харалд тя изпитваше срам, че в очите на другите е само една норманска наложница. И не можеше да бъде нищо повече, защото
