Когато на следващата сутрин влезе в залата, Роже и Роло тъкмо разговаряха и се смееха с русокос оръженосец.
— Милейди! — обърна се Роже към нея и се поклони. — Получихме заповед да ви придружим до Лондон.
— Кога потегляме? — попита тя с поглед, отправен към куриера.
— Когато се приготвите.
— Добре. Но ще ми позволите да се сбогувам с мама, преди да тръгнем към двореца на леля ми, нали?
Роже се сепна. Нещо в думите й му се стори странно. Нима бе споменал пред нея целта на пътуването? Доколкото си спомняше, той каза единствено, че ще яздят до Лондон.
— Извинете, сър, мога ли да дойда с вас? — обади се Ричард с умолителен глас. — Графът ми обеща.
— Не е забравил обещанието си — засмя се Роже. — Разбира се, че ще дойдеш. Можеш вече да натовариш конете. А от утре започваш да се учиш за оръженосец.
Ричард подскочи във въздуха от радост. Роже обаче отново се загледа смръщен във Фалън, която тъкмо се изкачваше по стълбите.
Дали бе разочарована, че трябва да напусне майка си? Все още ли омразата й към норманите бе тъй силна? Или в края на краищата бе започнала да се примирява с неизбежното? Роже поне се надяваше да е така — и за нея, и за Аларик щеше да е по-добре. Понякога дори подозираше господаря си, че е влюбен в тази красавица. Може би само не бе осъзнал този факт?
Нещо все още смущаваше мислите му, но той отхвърли от себе си странното усещане и се отдаде на приятната мисъл за пътуването до Лондон. Една коронация е вълнуващо събитие, а в случая цяла Англия щеше да се преклони пред завоевателя.
Фалън седеше на леглото, в което бе родена и с насълзени очи си мислеше колко е хубаво да си си у дома и да си припомняш детството. Майка й също бе потънала в размисли по отминали времена. Фалън разбираше вече по-добре искрената й любов към Харалд; та нали вече бе станала жена и знаеше какво е да изпитваш влечение към мъж. Най-страшното бе обаче, че независимо от чувствата си спрямо Аларик, трябваше да се изправи срещу него. Обеща това на Галън.
— Моля те, Фалън… откажи се от борбата — започна Едит.
— Какво искаш да кажеш, мамо? Какво мога да сторя аз сама?
— Ти сама не знаеш какво сила се крие в теб — усмихна се Едит. — Но те умолявам… откажи се. Баща ти е мъртъв, братята му също. Най-добрите и най-храбрите бойци на саксите. Знам, че братята ти възнамеряват да раздухат въстание срещу Уилям. Те са почти зрели мъже и не мога да ги спра. Може да загубя и тях. Фалън, преклони се пред съдбата.
— Но те убиха татко — прошепна Фалън.
Едит се изправи и се заразхожда неспокойно из стаята.
— В онзи страшен ден Харалд поиска да влезе в битката! Ти казваш, че те са убили баща ти. Те ли? Кои те? Аларик не би го убил. Ще ти кажа нещо, което не е възможно да знаеш. Харалд щеше да те даде за жена на Аларик дори против волята ти. Стига, разбира се, той да те бе поискал.
— О, не — възкликна Фалън уплашено. — Татко никога не би направил това. Бяха ме обещали на Делън. Та ние бяхме сгодени…
Едит само поклати глава.
— Не, Фалън, вие нямаше да се ожените.
— Но нали татко харесваше Делън?
— Така е, но ти не беше за него. Той е твърде слаб, за да се справи с жена като теб.
— Сега той чезне в някоя норманска тъмница! — проплака Фалън.
— Е, не съм съвсем сигурна, че е така… но както и да е…
— Мамо!
— Загубила съм толкова много в своя живот, че сигурно съм станала егоистка. Боя се, че вече ме интересува единствено добруването на моето семейство. Та затова… Аларик е порядъчен мъж, баща ти се възхищаваше от него. Опитай се да го обикнеш.
— Да, но той изобщо не ме обича.
— Не съм аз човекът, който може да каже какво чувства той към теб, но знам едно нещо — той прави за теб всичко.
— Мамо! — възкликна Фалън. — Значи на вас се е заклел в Хейстингс, че ще се погрижи да не ме сполети зло!
— Той даде това обещание, защото бе приятел на баща ти. Преклони се пред волята му, Фалън… Знаеш ли, не съм сляпа. Нали виждам как се изчервяваш при всяко споменаване на името му. Знам също, че с него си опознала вече магията на страстта. Ще бъда истински щастлива, ако си под неговата закрила.
Фалън сведе разтреперана глава. Майка й настояваше да се примири и да бъде послушна любовница на Аларик. Брат й я наруга, нарече я предателка и въпреки всичко поиска тя да продължи да споделя ложето с норманина… защото така щяла да помогне за сломяването му.
Сърцето й се сви при мисълта, че е на път да се влюби истински. Може би винаги е била влюбена в него и го е предизвиквала именно по тази причина.
Никога не можеше да му признае любовта си — забраняваше го гордостта й. Не биваше да забравя и омразата — защото той бе неин враг. Нещо повече, чувството й за чест я задължаваше дори да го предаде.
Двадесет и трета глава
Цялото пътуване до Лондон представляваше за нея истинско мъчение. Опустошенията, причинени от армията на Уилям, бяха ужасни. Случваше се дори гладуващи, чиито домове бяха оплячкосани и опожарени, да спират без всякакъв страх въоръжените нормански рицари и да просят храна, Фалън разбираше, че за тях бързата смърт от нормански меч сигурно е по-милостива, отколкото бавното умиране през идващата зима.
Фалън им даваше от запасите, които бяха взели със себе си и Ричард последва примера й. В едно от селата, чиито жители се бяха скупчили в дълбока безнадеждност на едно място, Роже заповяда да спрат и изпрати хората си на лов. Те се върнаха с няколко заека и Роже ги подари на една многодетна жена. Освен това помоли Фалън да каже на жената, че всички, които са загубили дом и имоти, могат да отидат в Хейзълфорд, където ще намерят работа.
— Благодаря — рече Фалън трогната.
— Трябва да благодарите на Аларик… аз изпълнявам само заповедите му.
— До, но не той уби зайците — каза тя със заядлив тон.
— Спомняте ли си, когато и двамата бяхме още малки? Вие просто не можехте да го оставите на мира, и когато ви наказа, само ми се усмихнахте, аз се влюбих до уши във вас и бях готов да направя всичко, което ми наредите. И до ден-днешен трудно мога да устоя на усмивката ви, но все пак вече не съм юноша. Станахме по-възрастни и живеем в лоши, тъжни времена. Всичко, което съм постигнал, дължа единствено на Аларик. Той ме научи на смелост, справедливост и милосърдие. Аз все още ви обичам, но благодарение на него днес вече разбирам какво означават думите преданост и лоялност. Искам да знаете всичко това.
— Не се съмнявам във вашата лоялност, Роже. Вие сте благороден рицар, въпреки вашата… народност. Но се опитайте и вие да ме разберете. Сега, по време на нашето пътуване, аз не виждам нищо друго, освен безграничното страдание на моя народ. Вие проявихте милост и доброта и аз съм ви благодарна.
Намираха се на около два часа път от Уинчестър, когато към тях се приближи група ездачи в галоп. Роже нареди да спрат, вдигна ръка за поздрав и се усмихна.
— Виждате ли флага, милейди? Срещу ни идва Аларик.
Аларик яздеше начело. Доспехите му блестяха на зимното слънце, а наочникът скриваше лицето му. Фалън се разтрепери цялата и призна пред себе си, че се радва на срещата си с него.
