толкова мръсни, колкото и всичко останало.
— Братята ми тук ли са? — попита тя шепнешком.
— Не, милейди. Рискът бе твърде голям… но там отзад седи викингът. Докато говорите с него, ще стоя на пост до вратата.
И наистина, в един от ъглите седеше мъж с руса брада, носещ подобен на нейния плащ. Воднистите му сини очи проблеснаха бързо, а по тънките устни, украсени с мустачки, плъзна усмивка. Тя тръгна към него, а той я посрещна, хвана ръцете й и я побутна на съседния стол.
— Фалън! — промълви той.
— Ерик!
Наложи си да се усмихне дружелюбно.
— Братята ми смятат, че сте готови да се биете за нас, така ли е?
— За вас съм готов на всичко, милейди, действително на всичко! — увери я той с похотливи очи.
Стомахът й се разбунтува и започна да й се повдига. Трябваше обаче да се удържи, защото знаеше, че Ерик е единственото спасение в борбата срещу Уилям. За добро или зло трябваше да го моли за помощ, както поиска от нея Галън. Но не биваше да му обещава нищо конкретно.
— Англия се нуждае от подкрепата ви, Ерик. Смятам, че моментът е подходящ. Почти никой не е забелязал, че армията на Уилям всъщност се топи бързо. Вярно, че са пристигнали нови войски с корабите, но не силата на армията му сломи народа ми, а единствено неговата безгранична жестокост.
Ерик отпи голяма глътка, а хладните му северни очи се загледаха в нея с настойчивост, която я накара да потрепери до мозъка на костите си.
— Ще ви помогна. Ще изхвърля това норманско копеле обратно зад Канала, стига по този начин да спечеля сърцето ви.
— Необходима е предпазливост, Ерик. Уилям може и да е омаломощен, но в никакъв случай не е глупак.
Той хвана усмихнат ръката й и с влажен език докосна кожата й.
— Нямам търпение да вляза в битка — рече той бавно. — Впрочем дочух, че сте любовница на граф д’Анлу.
Фалън сведе поглед, тъй като вече не можеше да понася похотливия му поглед.
— Не се бойте, това само увеличава вашия чар в моите очи. Ще ми достави голямо удоволствие да го убия, защото знам, че е един от най-храбрите войни. За качествата му като любовник не мога да кажа нищо, но когато легнете в моето легло, ще разберем бързо на какво ви е научил. Девствениците, милейди, са скучни и уморителни същества. За да изпита истинско удоволствие, на истинския мъж му е нужна истинска жена с опит.
Фалън бе възмутена и смаяна от разпуснатите слова на викинга и й струваше огромни усилия да не му зашлеви плесница. Предпочиташе да умре, отколкото да му даде и най-малката възможност да изпълни намеренията си спрямо нея.
— Първо победете норманския самозванец, Ерик, и след това пак ще разговаряме — рече бързо тя и понечи да стане.
Той обаче отново я побутна на стола и я изгледа с похотлив блясък в очите.
— Аз ще убия Уилям, обещавам ви. Графа също. Защото вие сте наградата в тази игра, милейди.
Вътрешно Фалън се разтърси от погнуса, тъй като мъжът, когото трябваше да спечели за съюзник, я отвращаваше така, както я отвращаваше и застоялата миризма във вътрешността на вертепа.
— А сега, след като сключихме този договор, трябва и да го подпечатаме… с целувка.
Фалън притвори очи и лицето му се приближи към нейното. Тя усети брадата му по бузата си и устните му върху своите уста. Съвсем смътно долови шум от отваряща се врата и в кръчмата нахлу студен въздух. В момента, в който отвори очи, викингът се отдръпна изненадан. Нож се беше забил в ръкава й и го приковаваше към дървената табла на масата. Ерик скочи рязко от мястото си, отметна глава, за да я освободи от качулката и се хвана за меча. Зад гърба й се приближаваше някакъв мъж и над масата се кръстосаха две острия, Фалън се опита да скрие лицето си и се наведе силно назад. Внезапно една силна ръка се протегна и издърпа ножа от ръкава й.
— Станете — заповяда Аларик и тя го послуша като марионетка.
Съвсем навреме успя да отстъпи встрани, тъй като Ерик преобърна масата. В очите му проблесна насмешка.
— Я виж ти, графът лично. Каква чест!
— Ерик Улфсон, ако не се лъжа — извика Аларик гневно.
Фалън отстъпи назад и се притисна към стената. Много от присъстващите започнаха да се кръстят и бързо занапускаха кръчмата. Биейки се, двамата мъже прекатурваха маси и пейки.
— Вашата наложница ще бъде моя! — извика Ерик.
— Не ми се вярва. Не деля с никого това, което ми принадлежи, датчанино! Но дори да го сторя — каква работа би имала тя с труп?
— Моя труп ли имате предвид? Когато стане моя, няма да избяга с друг. Май — май не сте я впечатлили особено?
Малкото останали посетители се изпокриха с пребледнели лица зад прекатурените маси. Във въздуха полетяха чаши, по пода се разля ейл. Фалън се запрепъва към вратата и се озова в обятията на някакъв великан, преоблечен като монах. Очите му заблестяха кръвожадно, а ухилената му паст разкри ред почернели зъби. Той я блъсна в ръцете на някакъв съучастник, който я притисна като менгеме, Фалън изпищя и Аларик се извъртя рязко, за да пресрещне и новия нападател. Ерик се възползва от удобния момент и замахна, но Аларик все пак успя да отблъсне удара.
Един от расоносците се нахвърли с животински рев върху Аларик и се натъкна на меча му. Докато Аларик изваждаше острието от безжизнения труп, Ерик предприе ново нападение. Фалън отново изпищя, за да предпази любимия си и той едва-едва избягна смъртоносния удар на Ерик.
Мъжът, който я държеше, извика нещо на Улфсон и я запокити към гърдите на Аларик. Той изруга, блъсна я встрани и подгони бягащите неприятели.
Огромният страх, който изпитваше, я изправи на крака. Не можа да осъществи намерението си да изчезне в мъглата, тъй като Аларик се върна, затвори вратата зад себе си, облегна се на таблата и продължително я изгледа с очи, пълни с омраза.
— Стар приятел, а? — попита той иронично.
— Предупредих ви, Аларик, че няма да се откажа от борбата — отвърна тя съвсем спокойно.
Той се приближи плътно до нея и я погледна с презрение.
— Направих голяма грешка, че не се осведомих своевременно с колко мъже сте си имали работа в миналото. Ерик Улфсон, милейди, е значително по-опасен от вашия Делън. Улфсон е див и безскрупулен като Харалд Хардрада. Не е мъжът, в чиито ръце си струва да сложите съдбата си, cherie.
Аларик приличаше на човек, който най-охотно би й извил врата и затова си отдъхна, когато в кръчмата влязоха двама непознати рицари.
— Пленихме лъжемонаха, но Улфсон успя да се измъкне. Хванахме също старицата и съучастника й, придружил милейди дотук — докладва единият от рицарите. — Не ни беше много трудно, тъй като май вече целият град е научил какво се е случило.
— При това положение трябва да накажем някого за назидание — каза бавно Аларик и гласът му прозвуча заканително.
Сърцето на Фалън се разтуптя неистово. Нима Уилям щеше да стигне дотам да я убие, за да даде страшен урок на противниците си? Съвсем скоро щяха да го коронясат официално. Очевидно той вече гледаше на всяко противопоставяне като на държавна измяна.
— Отведете я — заповяда Аларик на хората си.
Фалън отстъпи ужасена към най-близкия ъгъл и загледа настойчиво най-едрия саксонец сред посетителите на кръчмата.
— Умолявам ви, сър, помогнете ми. Аз съм дъщерята на Харалд и съм тръгнала към манастира Сейнт Мери, на който съм обречена. Попадна ли в ръцете на тези мъже, Бог ще ни накаже всичките.
Въпреки присъствието на въоръжените нормани, англичаните бавно изградиха жива стена около нея. Фалън въздъхна облекчено. При малко повече късмет можеше дори да избяга, тъй като Аларик не би убил
