— Наистина съжалявам — повтори тя.
— Когато някоя жена е толкова хубава, няма нужда да се извинява по два пъти — усмихна се той и я погали по бузата. — Как може само да…
— Какво да…?
— Той не ви ли е казал още?
— Какво да ми е казал? Не разбирам…
— О, боже, ще ми пререже гръкляна — заоплаква се Роже.
— Какво има, кажете ми. Кълна се, че няма да ви издам.
— Аз… мисля, че иска да ви изпрати в Нормандия.
— Света Дева Марийо — прошепна тя и положи закрилнически ръце върху корема си.
— Сигурен съм, че няма да е за дълго. Докато тук всичко се успокои.
— Какво говориш? Уилям ще си има години наред трудности в Англия… дори поколения наред.
— За съжаление и вие спадате към тези трудности — промърмори Роже тъжно. — Но кой знае, може би ще промени решението си. Ако успеете да го убедите, че не възнамерявате да сключите съюз с викингите, може и да останете. Бог ми е свидетел, аз не бих могъл да ви отпратя. Мога ли да ви дам един съвет, Фалън? Опитайте се да обуздаете темперамента си, преклонете се пред Уилям. Може би тогава Аларик ще забрави историята с Ерик Улфсон.
— Не е възможно цялата страна да се предаде вследствие на една-единствена загубена битка. Това е нещо, което не разбирам.
— Кого имахте предвид за крал? Изключваме Едгар, който е все още юноша.
— Да, но английски юноша, Роже.
Още в момента, в който стъпи в голямата зала, Фалън установи, че не е единствената представителка на старата саксонска аристокрация. Бяха дошли Едуин и Моркър, графовете от Севера, както и Едгар Ателинг, чийто печален поглед го правеше да изглежда много по-възрастен.
За разлика от норманските барони обаче, всички те приличаха на елегантно облечени пленници. По отношение на двамата графове например Фалън бе напълно сигурна, че се молят наум да не им отнемат графствата. Духовенството пък приемаше Уилям за крал, тъй като отдаваше неговата победа на божията воля.
Фалън забеляза сред гостите отец Дамиън и помоли Роже да я заведе при него. За нейна изненада той се съгласи и дори я остави насаме със свещеника. Отец Дамиън се осведоми за състоянието й.
— Благодаря, отче. Раните вече са излекувани.
— А душата ви?
— Мисля, че никога няма да се изцели.
— О, ще се излекува… времето лекува всичко.
Роже се присъедини към тях и двамата мъже се поздравиха. После Дамиън се сбогува с поклон.
— Време е вече, Фалън. Кралят ни очаква — рече Роже.
Той я придружи до издигнатата трапеза, на която тя зае място между Уилям и Аларик. Седеше вдясно от краля, тъй като съпругата му Матилда все още беше в Нормандия. От лявата му страна сложиха стол за леля й. Одо, Робер и още няколко висши духовници завършваха кръга от гости, настанени на почетната маса.
Уилям се постара да бъде галантен.
— Бялото ви стои просто изключително. Приличате на ангел, но излъчвате очарование, което може да направи от мъжа дявол.
Фалън поблагодари за комплимента със сведен поглед.
— Трябва да се поклоните, милейди. Сега вече аз съм вашият крал.
Погледите на всички присъстващи се насочиха към нея в напрегнато очакване.
— Вие сте кралят. Вие носите короната. С божията воля вие станахте монарх. Какво повече искате от мен?
Знаеше, че този отговор не го удовлетворява и това пролича в смеха му, който прозвуча малко пресилено.
— Толкова често сме споделяли една и съща чаша — намеси се Аларик и пъхна бокала си в ръцете й. — Защо точно сега се затруднявате да сторите същото?
— О, винаги ми е било трудно да деля чашата си с вас, милорд.
В този момент кралят се изправи, за да произнесе реч. В началото поблагодари на всички свои последователи за подкрепата, след което крилете на въображението му го понесоха към една по-добра Англия и една по-добра Нормандия, обединени по божията воля в едно. Той се отдаде възторжено и разточително на фантазиите си и Фалън, която и бездруго не можеше да го понася, престана да слуша. Мислите й се разбягаха във всички посоки, а погледът заснова безцелно из залата. Все пак успя навреме да забележи как той я поглежда и вдига чашата си за тост.
— А сега, приятели мои, искам специално до поздравя лейди Фалън, която носи в себе си кълна на нашето бъдеще, заченат от най-благородния рицар, от моя най-верен спътник и храбър войн. Дъщерята на Харалд дава началото на едно ново поколение. За ваше здраве, милейди!
Фалън се изправи, пръстите й обвиха здраво чашата и… понечи да лисне течността с цвета на кръвта в лицето на омразния норманин, когато нечия здрава ръка предотврати намерението й и виното заля лицето на Аларик. В залата настана мъртва тишина. Обаче, вместо да й зашлеви плесница Аларик я сграбчи в прегръдките си, устните му се впиха в нейните, а ръцете му най-безсрамно, алчно и безмилостно засноваха по нейното тяло.
Залата избухна във възторжени възгласи и смехове и от най-различни посоки се чуха иронични реплики за норманина, успял да укроти непокорната саксонка. Коленете на Фалън се разтрепериха, но лицето й се превърна в замръзнала маска.
— Ще ни извините — поклони се Аларик на Уилям, — но се боя, че денят бе твърде напрегнат и уморителен за милейди.
— Разбира се, приятелю — отвърна Уилям милостиво.
Аларик я занесе направо в стаята й и я положи върху леглото. В ушите й все още кънтеше смехът на норманите, които се веселяха за нейна сметка.
— Беше глупаво от ваша страна!
— Всъщност исках да залея Уилям!
— Което щеше да бъде още по-глупаво. Все пак не сте някоя проста селянка, а дъщерята на Харалд и по разбираеми причини Уилям много държи на доброто ви поведение.
— А аз пък си мислех, че съм ваша собственост.
— Така е! И затова нося отговорност за вашите действия!
— Да, и понеже ви преча и досаждам, ме гоните от Англия, нали?
Той приседна до нея на леглото и студеният му поглед се впи в нея. Фалън стисна здраво устни — нямаше да го моли да я остави в Англия. В никакъв случай.
— Уилям е прав, в бялата рокля изглеждате невинна като ангел… тя прекрасно прикрива истинския ви нрав. Само че очите ви издават — променливи са като времето. Веднаж са кристално ясни като лятното небе, а друг път в тях са надвиснали тежки оловни облаци и далечни гръмотевици предвещават разразяващата се буря.
Той я погали по бузата, по източената шия, а накрая и по стегнатите гърди.
— Кажете ми, Фалън, ще ме последвате ли навсякъде, където и да ме изпратят? Без да кроите отмъщение или да правите мили очи на някой друг мъж?
— Да — прошепна тя против волята си.
— Иска ми се да обичате и някой мъж толкова, колкото обичате отечеството си — промълви той и се изправи. — Е, Фалън, а сега опитайте да ме склоните да ви оставя тук.
— Моля?
— Толкова ли ви е трудно?
— Но вие знаете това много добре.
— Искам да покажете колко силно е вашето желание!
