Фалън започна да хапе долната си устна докато обмисляше думите му. Да отстъпи ли и този път, играейки ролята на лека жена? Независимо че отново ще загуби достойнството си? Всъщност защо не, след като по този начин ще утоли и своето собствено желание?
Тя се изправи и се заразсъблича бавно докато накрая остана съвсем гола в сиянието на пламъците. Той я целуна нежно, после устните му погалиха врата й, гърдите, белезите по гърба. Всичко в нея се разтрепери от страст. Той я занесе до леглото и този път тя го разсъблече. И докато ръцете й милваха тялото му, той проникна в нея и изпълни цялото й същество с пулсиращ живот. После дочу някъде от много далеч собствения си писък и соковете му се изляха в утробата й.
— Дамиън казва, че ще бъде момче — прошепна той и я погали по корема. — Малък норманин, незаконороден норманин. И въпреки всичко се радвате на детето, нали? Или и това е една от поредните ви лъжи?
— Дамиън може би е прав и действително ще си имаме син… и той ще е малък англичанин.
Той само се засмя и я погали.
— Облечете си нещо топло — посъветва я на следващата сутрин.
— Защо?
— Няма да ви кажа.
На вратата се появи Фалстаф.
— Вече сме готови за тръгване — съобщи той и изчезна така внезапно, както се бе появил.
Фалън долови напрежението, витаещо във въздуха и внезапно разбра за какво става въпрос.
— Вие ме накарахте да си помисля, че…
— … можете да направите нещо, което да ме отклони от веднаж взетото решение ли?
— … и още от самото начало не съм имала никакви изгледи, така ли да ви разбирам?
— Вие взехте каквото пожелахте и това е всичко. Много добре знаехте, че вашият чар не може да повлияе на решението ми. Да, заминавате за Нормандия. Не ме смятайте за жестокосърдечен — причините, които ме принуждават да ви изпратя там, са чисто практически. Докато не съм открил Ерик Улфсон и ви нямам доверие, сама разбирате, че…
— Но аз не възнамерявам да…
— Съжалявам, Фалън, но не ви вярвам.
— Ако толкова искате да се освободите от мен, по-добре…
— Кой казва, че искам да се освободя от вас? Напротив, ще сторя всичко възможно съвсем скоро да бъдем отново заедно!
— Да, но…
— И не забравяйте, че носите под сърцето си моето дете. Внимавайте да не му се случи нещо!
Той заразглежда изпитателно бледното й лице.
— Искате ли детето да се роди в Нормандия? По мълчанието ви отгатвам, че това не отговаря на вашето желание. Като е така, дръжте се прилично. Ще дойда при пръв удобен случай.
Тя сведе глава, без да го погледне.
— Фалстаф, милейди е готова за тръгване.
Двадесет и шеста глава
Аларик реши, че времето е твърде бурно и непостоянно и затова през януари Фалън не прекоси Канала, а остана в Босъм.
Едит не знаеше за необикновената среща на дъщеря си с Ерик Улфсон, пък и Фалън предпочете да не й разказва нищо. Както всички бъдещи баби, така и Едит се радваше на внучето си и започна усърдно да шие дрешки. Един ден Фалън не се стърпя и напомни на майка си, че детето, което предстои да се роди, е извънбрачно.
— Може пък Аларик да се ожени за теб — отвърна благо Едит. — Но дори и това да не стане, има ли някакво значение? Уилям е незаконороден, Аларик също. Значи не е голяма трагедия, ако и твоето дете е извънбрачно. Не забравяй, то ще бъде първото внуче на баща ти.
— Но аз съм щастлива, че ще го родя, мамо…
— И освен това си влюбена в баща му — добави Едит и я погали по косата.
— Откъде знаете, мамо?
— Не съм сляпа, детето ми. Баща ти също бе убеден, че един ден ще се съберете. Това бе най- съкровеното му желание.
— За съжаление желанията му днес нямат никаква стойност, мамо. И освен това… Аларик никога няма да се ожени за мен. Има нещо, което му пречи да изпита истинска привързаност към някоя жена, още по- малко пък към мен.
— Да, но той е готов да признае детето.
— Така е — каза Фалън с горчивина в гласа. — Цялото кралство вече ми се надсмива — та нали аз, дъщерята на Харалд, съм живото доказателство, че новите господари имат думата във всичко.
— Не си справедлива, дете мое. Забравяш хилядите саксонски девойки, които така и не знаят кой е баща на детето им.
Фалън копнееше да се довери на майка си и да й признае, че обича Аларик, че той въпреки това я отпраща, че му е омръзнала… но някой сякаш бе запечатал устата й.
— Аз бездруго не бих могла да се омъжа за него — добави вместо това Фалън. — Би било предателство?
— Предателство? Спрямо кого?
— Не искам да петня паметта на татко, на чичовците ми.
— Не говори глупости, Фалън — отвърна ядосано Едит. — Баща ти искаше да те даде за жена на Аларик, но това все пак не зависеше от него. Идат трудни времена, не забравяй. Аларик е благороден рицар и винаги се е държал достойно и почтено. Беше приятел на баща ти, макар и верен сподвижник на Уилям. А и ще имаш дете от него. Не обръщай внимание какво говорят другите или какво мислят братята ти. Ако Аларик поиска да се ожени за теб, съгласи се! Дължиш го на паметта на баща си.
— Та той изобщо не е споменал за женитба. И се съмнявам, че ще го стори някога. Но когато настъпи моментът, може би трябва да дойда в Босъм. Искам тук да родя бебето.
— Ако по някаква причина това не стане, аз ще дойда при теб — обеща Едит.
Във втората седмица на февруари Фалън и Фалстаф заминаха за Нормандия. В Руан ги посрещнаха много радушно и Матилда прояви съчувствие за смъртта на баща й и живота, който водеше в момента.
— Бързо влизайте на топло — покани я тя. — Не можете да си представите колко ще ви се зарадват децата. Дори подозирам, че малкият Робер е тайно влюбен във вас. Улфнот също ви очаква с голямо нетърпение.
— О, чудесно е, че ще видя отново чичо си.
Когато се срещнаха и той я взе в прегръдките си, тя се разплака. Над десет години вече чичо й живееше в Нормандия като заложник на Уилям.
— Но не се чувствам нещастен — увери я. — Живея в двореца, а не в някоя тъмница. Мога да се движа свободно и прекарвам много време със семейството на Уилям. Внушавам си, че съм гост и понякога дори си вярвам. Вече почти не си спомням родния език — толкова отдавна не съм го говорил. Но ние двамата с теб преживяхме ужаса, Фалън, и трябва да благодарим на бога.
— Кажете ми нещо за Делън, чичо. Откакто е тук, нямам никакви вести за него. Страда ли по мен?
— Да страда ли? — разсмя се Улфнот. — О, не. Влюби се в хубавата сестра на сицилианския посланик и в момента е на служба при сицилианския крал.
Новината изненада Фалън, но тя и бездруго рядко си спомняше за младия човек. Зарадва се, че най- сетне е щастлив и свободен.
Както винаги в двора на норманския владетел цареше суетня. Фалън се възхищаваше от Матилда, която в отсъствието на съпруга си се занимаваше с управленските дела и същевременно успяваше да бъде и грижовна, самопожертвувателна майка.
