много очарователен. Сега разбра защо Сидни се бе влюбила в този враг.
— Тия, много съм слушал за теб. Как си?
— Не съм съвсем сигурна. Ще трябва да попиташ Тейлър — насмешливо отвърна тя.
— Изглежда, съпругата ми не е особено очарована да се присъедини към нашите редици — каза Тейлър.
— Може би ще се почувстваш по-различно, Тия, когато ти кажа, че никъде няма да ходим.
— Какво? — остро попита Тейлър.
— Докладвахме на Магий и разбрахме, че нашите фронтови позиции се разширяват. Тази къща е много подходяща за щаб — поясни Джеси.
— Но това е къщата на Мери — възпротиви се Тия.
— Войските на Севера влизат в града. Ако имаме късмет, ние ще бъдем тук офицерите с най-висок чин. Много по-добре е ние да се настаним в къщата на Мери, отколкото някои други — каза Иън на сестра си. — Тия, има ли останала някаква храна? Дали нашият братовчед е прибрал всички хранителни запаси? Доколкото познавам Брент, той не би позволил никакви разхищения. Ние поделихме нашия порцион с неколцина други офицери и няма да е зле, ако можем да хапнем домашно приготвена топла храна.
— Не знам дали е останало нещо — отвърна Тия и се усмихна престорено мило на Тейлър. — Тъкмо щях да тръгвам, когато Тейлър пристигна.
— Какъв късмет, че е дошъл навреме! — възкликна Иън.
— Е, да отидем да видим какво има в кухнята — весело предложи Джеси и отново се усмихна. Усмивката му бе топла, мила и приятелска.
„Сидни трябва да е много щастлива и сигурно много го обича“ — помисли си Тия. Тя много обичаше братовчедка си, която беше точно на нейната възраст. Откакто се помнеше, двете бяха много близки приятелки.
— Как е Сидни? — попита тя Джеси.
— Чудесно!
Изненада се, че краткият отговор излезе от устата на Тейлър.
— Изглежда, че отзад има конюшня — продължи той да говори на Джеси. — Можем да разпрегнем кобилата на Тия. Между другото, дали онзи капитан от вашата армия, когото спасих от пожара в гората, е спазил обещанието си да се погрижи за коня ми?
— Генерал Магий взе Фрайър, така че конят ти бе удостоен с голяма чест. Той се отнася към него като към собствено дете — каза Джеси на Тейлър. — Ще отведа конете в конюшнята.
Тейлър се поколеба, а после с ръце на кръста закрачи към пътя.
— Още тази вечер ще трябва да докладвам на генерал Магий.
— Той ще те очаква утре сутринта — осведоми го Иън. — Генералът знае, че си бил на пряко подчинение на генерал Грант преди битката при Уайлдърнес, и няма търпение да те види. Много се радва, че ще бъдеш под негово командване, макар че не знае за колко време. Предполагам, че утре ще започне преместването на войските и на нашата разузнавателна служба.
— Чудесно. И без това Тия се чувства доста нещастна в компанията на федералистите. Не бих искал да се чувства неудобно — заяви Тейлър и мило се усмихна на Тия: — Да отидем ли да подредим нашия нов дом?
Усмивката му я накара отново да изтръпне.
Няколко часа по-късно те се бяха нахранили много добре, като се имаха предвид обстоятелствата. Джеси бе намерил пушен бут, останал в килера, както и няколко плодови консерви в шкафа. Имаше царевичен хляб от предишния ден, а Тия отскубна от зеленчуковата градина няколко стръка глухарчета. Тя бе дъщеря на богат плантатор, но явно умееше да се справя добре в кухнята, както и в болницата, помисли си Тейлър, осъзнал, че Джарет Маккензи бе възпитал децата си на скромност и труд.
Тия може и да не се чувстваше щастлива в компанията на федералистите, но тя обичаше брат си и никак не й бе трудно да хареса Джеси Халстън. Бе заинтригувана от него особено заради факта, че той се бе оженил за братовчедка й. Тя не направи опит да прикрие интереса и любопитство си, а изглежда, Джеси също я хареса. През последните няколко седмици Иън бе получил писма от къщи и Тия бе нетърпелива да узнае новините от семейството си. Когато видя как очите й светнаха, докато говореше с Иън за семейството си, Тейлър се почувства някак странно, сякаш бе натрапник.
Остави ги да разговорят и излезе на верандата, за да изпуши пурата, която бе открил в бюрото на бащата на Мери. „Тютюнът е добре изсушен“ — помисли си Тейлър, докато вдишваше дълбоко от пурата, облегнат на една от колоните. Изпусна бавно няколко колелца дим и ги проследи с поглед как се стопяват във въздуха.
Значи тя иска развод!
Как ли не, по дяволите!
Но какво можеше да направи? Водеше се война. Не можеше да я арестува, дори и да го искаше. Не можеше да издаде тайната й. Но какви други възможности му оставаха? Не можеше да бъде постоянно с нея; не можеше да я принуди да остане. Когато я бе оставил последния път, тя дори му обеща, че ще го чака да се завърне. А сега не му даваше никакви обещания; заяви му, че не желае деца и иска развод.
Вратата се отвори и Иън се присъедини към него.
— Виждал ли си някога по-приятна и по-тиха нощ от тази? — попита Иън.
— Утре всичко ще се промени.
— Знам. Къщите ще бъдат завзети и войниците ще стъпчат всичките тези хубави зелени ливади. И така ще бъде още дълго време, струва ми се.
Тейлър го погледна.
— Нашите войски ще прибягнат до обсада. Сега атакуват Питърсбърг, а аз не мисля, че генерал Грант ще отстъпи, докато градът не се предаде, независимо на каква цена.
— Какво още не знам? — попита Тейлър. — Чух за кадетите от военната академия във Вирджиния, които са участвали в сражението при Ню Маркет. Какво друго е станало?
— Шърман напредва решително в Джорджия и руши всичко по пътя си. Вероятно ще можем да превземем Питърсбърг без обсада, но старият Борегард е изтласкал Мийд доста назад.
— А някакви вести от дома?
— Дребни схватки и няколко морски обстрелвания. Освен това ще има няколко бебета в семейството. Алайна и Риса очакват деца.
— Значи Джеръм е успял да се върне вкъщи за Коледа — усмихна се Тейлър и се облегна, наслаждавайки се на пурата. Усмихваше се, но очите му оставаха сериозни. Тази тема много болезнена за него. Той искаше деца, макар че не бе мислил за това след смъртта на Аби. Дори и когато се ожени втори път с такава трескава бързина.
— Значи очакваш трето дете — небрежно подхвърли Тейлър.
— А Джеръм ще има втори син. Поне така е предрекла Рианон.
— Която предвижда доста неща, но не достатъчно — отбеляза Тейлър.
— Тя вижда края на всичко това, но казва, че това няма значение. Бунтовниците никога няма да й повярват, докато не бъдат окончателно победени. Моят брат изобщо не обръща внимание на предсказанията й.
— А може би обръща повече внимание, отколкото подозираме. Какво може да направи той? Да напусне армията? Джулиан е лекар. Нещата не стават по този начин и ние двамата го знаем.
— Но хората се променят — внезапно заяви Иън и го погледна. — Като Сидни.
— Тя твърди, че не се е променила.
— Но това не е истина, нали?
Тейлър сви рамене и загаси пурата си.
— Не. Тя е срещнала една наистина забележителна чернокожа жена, която е променила възгледите й за робството — макар че Сидни не признава робството да е главната причина за тази война.
— Линкълн води тази война, за да запази Съюза, а не за да освободи робите — напомни му Иън. — Въпреки че е добър човек, той е политик. Използва своята Декларация за освобождаването на робите за политическите си цели.
— Той искрено вярва, че робството е една отвратителна мерзост.
