— Искаш ли да се върна? — учтиво попита.
Шелби беше зад тях. Тия почувства как страните й пламнаха.
— Раз… разбира се.
Тейлър приближи към нея. Целуна я по бузата и прошепна в ухото й: „Лъжкиня!“. После, без да й отговори, закрачи към Фрайър, метна се на седлото и препусна по пътя.
В болницата узна кои бяха демоните, които го измъчваха. Войниците, лекарите, пациентите, съпругите, сестрите и санитарите — всички говореха за ужасните събития, случили се край тунела. Юнионистките инженери бяха прокопали тунел, за да достигнат позициите на Конфедерацията. Чернокожите войници били подготвени да влязат в него, но в последния момент били изтеглени. Генералите решили, че ще изглежда така, сякаш са решили да пожертват чернокожите си войници.
Но поставените експлозиви не задействали както било планирано. Войниците, които заменили негрите, не били добре обучени и се паникьосали. Бунтовниците контраатакували. Последвалото било истинска катастрофа. Един от ранените, когато узна, че е съпруга на Тейлър, й разказа по-подробно.
— Полковник Дъглас непрекъснато им повтаряше, че стратегията им е погрешна и че войниците могат да бъдат уловени като в капан в тунела, но някой заяви, че той бил кавалерист и дори и да е изучавал инженерство и архитектура, все пак се е учил да строи къщи, а не военни съоръжения. Тогава полковник Дъглас се ядоса и им заяви, че в такъв случай неговата информация не им е нужна, след като не желаят да изслушат мнението му. Беше разгневен, че в последната минута са сменили войниците. Сигурно сега е съвсем побеснял, когато толкова много мъже бяха разкъсани на парчета. Той не искаше да се окаже прав. Но той беше там, госпожо, спусна се към тунела, опитвайки се да изведе мъжете, когато всичко избухна в лицата ни. По-късно помоли да го изпратят при генерал Магий и замина сам. Казват, че в тази операция са участвали около двадесет хиляди мъже и че ние сме изгубили почти четири хиляди. Това беше едно от най- ужасните неща, които съм виждал в тази война, а аз съм бил с армията на Потомак още от самото начало. Разбирате ли… говоря за онези ранени, които започнаха да пристигат днес. Някои от тях са в много тежко състояние.
И наистина през целия ден не секваше потокът от ранени.
Сред тях имаше войници от Юга, много от които умиращи, с осакатени тела и откъснати крайници вследствие на експлозията в тунела.
Тия остана в болницата през цялата нощ. На следващия ден по едно време едва не припадна, а по- късно за малко не повърна, но успя да превъзмогне слабостта си. На зазоряване доктор Флауърс я накара да се прибере у дома, тъй като виждаше, че тя едва се държи на краката си от изтощение.
Когато се прибра, Тейлър беше там. Тия бе уморена до смърт, но новините, които той бе донесъл, я ободриха. Мигом се почувства будна и умората сякаш изчезна. Моли й каза, че съпругът й е в спалнята, във ваната. Тия влезе тихо и го видя облегнат във ваната с кърпа върху лицето. Понечи да излезе. Тейлър не махна кърпата, но я бе чул.
— Не излизай заради мен.
Младата жена смутено закрачи из стаята. Поколеба се на крачка от ваната.
— Чух колко много хора сте загубили в тунела. Много съжалявам.
Той махна кърпата от лицето си и я изгледа изпитателно.
— Е, не знам точно колко са, но се боя, че броят на бунтовниците, които бяха взривени и разкъсани, също не е малък. За нещастие тъкмо това е целта на войната — да се избиваме един друг. Печели този, който оцелее.
— Чух, че си бил против този план.
— Да, но ми се искаше да бях сгрешил.
— Ти си почиваше. Нямах намерение да те безпокоя — рече Тия.
— Ти ме безпокоиш денем и нощем, любов моя.
Тя се обърна, решена да излезе от стаята. Но преди да стигне до вратата, той скочи и излезе от ваната. Водата блестеше по голото му тяло. И когато я хвана и я обърна към себе си, тя се изненада от възбудата, която изпита при допира на хлъзгавата му гола плът. От силното желание, което я прониза.
— Току-що се върнах от болницата — промърмори тя, за да изрази по някакъв начин протеста си.
— В такъв случай би трябвало да споделиш ваната ми.
Обърна я и ловко започна да разкопчава копчетата и да развързва връзките на дрехите й. Обувките й излетяха, последваха ги чорапите и не след дълго дрехите й лежаха на купчинка на пода. Той я вдигна и влезе във ваната с нея. Когато се опитаха да седнат, коленете им се удариха. Изправиха се отново, застанали лице в лице във водата. Изненадващо за самата себе си тя се засмя.
— Не можем да се поберем…
— Не можем, така ли? — попита той, обхвана брадичката й с шепата си и я целуна.
После тя усети как сапунът в ръцете му се плъзна по тялото й, по гърдите, между бедрата… Тия цялата трепереше, все още омаяна от целувката му. Внезапно сапунът се озова в ръцете й. Насапуниса раменете му, гърдите му, бедрата му, члена му. Сапунът се изплъзна от ръцете й и падна във водата. Пръски обляха телата им. Двамата се наведоха във водата, сблъскаха се и избухнаха в смях. После нейните очи срещнаха неговите, тя видя огъня в тях, почувства как той я изгаря отвътре. Тейлър я повдигна, излезе от ваната, отнесе я на леглото и само след секунди беше в нея. Тия се запита как досега бе живяла без него.
— Ти наистина не искаш да ме изслушаш, нали? — промърмори тя.
— Изслушах те, но просто отказвам да се съглася. Ти си моя съпруга и аз ще бъда с теб. Независимо от това, че не съм нито южняк, нито плантатор, както би ти се искало.
— Казах ти — не си ми неприятен.
— Ще трябва да престанеш да го повтаряш с такава страст. Може да започна да си мисля, че всъщност съм ти доста приятен и дори ме харесваш.
— Аз бих искала да… да си отида у дома.
— Искаш да кажеш във Флорида. По-далеч от мен.
— Във Флорида — съгласи се тя. — Аз ти казах… просто не искам…
— Какво не искаш?
— Деца.
Изглежда, умората най-после я надви. По някое време през нощта тя се събуди и усети, че той е зад гърба й. Тялото му бе притиснато към нейното. Тейлър сигурно бе разбрал, че се е събудила, защото я докосна. Ръцете му се обвиха около нея, обхванаха гърдите й и той отново бе в нея, а тя отново се извисяваше в топлия сладък дъжд на екстаза. После се понесе надолу, в нощта от кадифе и тъмнина.
— Ще трябва просто да ми простиш — прошепна той в ухото й.
— Ще се опитам — промърмори Тия.
Следващото нещо, което осъзна, бе, че трепери. Беше лято, беше горещо, но тя замръзваше. Не можеше да се стопли. Отначало се притисна плътно към него, за да се сгрее. Не беше достатъчно. Ръцете му я бяха прегърнали, после усети, че я завива с одеяла, но не можеше да отвори очи.
Студено, студено, студено…
Толкова бе студено… и тя сънуваше. Беше в Симарон край езерото. Слънцето грееше, а тя трепереше.
Някой я извика. Настойчиво. Звукът идваше от къщата. Но тя видя Тейлър. Той стоеше на отсрещната страна на езерото. Изглеждаше много, много далеч. Искаше да отиде при него. Но й беше толкова студено, а те й викаха от къщата. Само ако можеше да стигне до Симарон, щеше отново да се стопли. Щеше да види слънчевите лъчи, танцуващи по водите на реката, да се наслади на поляната, която се спускаше надолу към брега, на копринената мекота на зелената трева, да се полюбува на пухкавите облаци, плуващи в небето.
— Искам да си отида у дома… Трябва да си отида у дома…
— Шт… всичко е наред.
В следващия миг той не беше от другата страна на езерото. Държеше я отново в ръцете си. И тя най- после бе спокойна — беше там, където искаше да бъде. Но започна да се изплъзва от ръцете му. Искаше да му каже нещо, да се вкопчи в него, но не можеше. Пропадаше… в мрака.
Не можеше да си спомни нищо, нито да почувства нещо. Той я караше да пие нещо; тя усети горчивия вкус на хинина. Отвори очи и се зачуди какво се бе случило. Беше облечена в нощницата си и не бе сама с
