— Сидни.
За нейно изумление той се отпусна на едното си коляно и я притегли към себе си. Ръцете му се обвиха около кръста й; държеше я сякаш бе крехка порцеланова статуетка. Тя се поколеба, а пръстите й се заровиха в кестенявите вълни на косата му. Джеси се изправи, без да сваля ръце от нея. Очите му отново срещнаха нейните. Той я целуна, после пак и пак…
— Сидни… ти си станала янки!
— Не съм!
Той се отдръпна. Усмивката му бе нежна и красива. Същата онази усмивка, която я накара да се влюби в него от пръв поглед.
— Ти прекарваш нелегално роби.
— Видял си се с Тейлър?
— Да.
— Той каза ли ти…
— Подробности? Не. Но не мисли, че ще се отървеш толкова лесно — ти ще ми разкажеш какво се е случило. Всички подробности. А след това аз, разбира се, ще те удуша, защото си една малка глупачка. Това, което си сторила, е много опасно, повече от опасно, то е…
— Джеси?
— Какво?
— Обичам те!
— О, Господи!
Той я вдигна на ръце, а тя зарови глава на гърдите му. Обви ръце около врата му, а той я отнесе в спалнята и двамата се отпуснаха на леглото. Погали я нежно по косата.
— И аз те обичам, Сидни, обичам те, обичам те, обичам те…
Изминаха много часове, когато той отново й каза, че ще я удуши, но нея вече не я бе грижа. Знаеше, че не го мисли в действителност.
Глава 24
Още с пристигането си във Флорида Тия веднага се върна в Симарон, за да не губи от скъпоценното време за среща с родителите си. Баща й много се зарадва, когато узна, че единствената му дъщеря се е омъжила за Тейлър Дъглас, а Тия си го обясни с факта, че баща й харесваше повече янките. Но знаеше, че има и още нещо. Баща й харесваше Тейлър, уважаваше го и затова посрещна с такава радост вестта за нейната женитба. Майка й съжаляваше, че не й бе предоставена възможност да организира достойна венчавка на дъщеря си, но, от друга страна, Тара беше практична и уравновесена жена и знаеше, че всички бяха длъжни да се съобразяват с ограниченията, наложени от войната, и че сега най-важното бе да се оцелява на всяка цена. Но нито баща й, нито майка й бяха изненадани от женитбата й с Тейлър.
— Ти се държеше по-особено с него още от самото начало, скъпа моя — каза й Тара. — Имаше нещо между вас… нещо, което досега не е имало между теб и останалите ти обожатели. Толкова се радвам за теб! Но не съм сигурна дали Реймънд Уиър е научил за сватбата ти. Той бе тук миналата седмица и не забрави да попита за теб, така че бъди по-внимателна с него, скъпа, и не го разигравай повече.
— Никога не съм го разигравала! Не му ли каза, че съм омъжена?
— Не, защото нямах удобна възможност да поговорим по-подробно.
— Да, мога да си го представя. — Тия се разтревожи, понеже лицето на майка й помръкна, сякаш криеше от дъщеря си нещо не много приятно. — Мамо, какво има?
— Той отново се спречка с баща ти.
— Какво се случи? О, майко, бих искала баща ми да внимава повече, когато споделя убежденията си и възгледите си. Не бива да забравя, че живеем в щат, подкрепящ Конфедерацията.
— Тия, този път вината не е на баща ти. Рей дойде тук, решен да узнае къде се намираш. Баща ти му отговори, че ти си с Иън във Вирджиния, а Рей избухна и заяви, че той няма право да те праща при янките.
— Но той не ме е изпращал никъде! Рей е най-вбесяващият мъж, когото познавам. И като си помисля, че навремето си бях въобразила, че съм влюбена в него! Опитах се няколко пъти да го накарам да разбере, че аз съм независима, че се опитвам сама да взимам решенията си, да вървя по избрания от мен път въпреки баща си и двамата си по-големи братя, както и властните ми братовчеди, с които трябваше да се преборя. А сега се появи и Тейлър…
— Тия, не се тревожи за това. Той дойде и си отиде. В края на краищата все някой ще му каже, че си се омъжила, и той ще престане да се интересува от теб.
По-късно през деня, когато седеше с баща си на брега, Тия се престраши да го попита:
— Татко, наистина ли бях такава ужасна кокетка?
Той я погледна и повдигна вежди.
— Ужасна? Ти беше прекрасна кокетка, скъпа моя дъще.
Джарет се усмихваше, но тя се изчерви.
— Сериозно, татко, искам да кажа, че аз обичах да се забавлявам, да се шегувам, но… Животът тогава бе съвсем различен.
— Тия, боя се, че Рей е по някакъв начин обсебен от теб. Ти не си направила нищо лошо. Ти си красива, любезна, приятелски настроена, била си донякъде благосклонна към ухажването му, но… си се влюбила в друг мъж.
Тя се облегна на широките гърди на баща си.
— Ние мислим толкова различно — промърмори Тия.
— Ти и Рей, или ти и Тейлър?
Тя се засмя.
— Двамата с Тейлър изобщо не мислим по един и същ начин с изключение на…
— С изключение на това, че се обичате. Вие цените живота, вярвате в доброто, в почтеността, в семейството, нищо, че понякога не сте на едно и също мнение.
— Може би.
— Ти си влюбена в него, нали? — попита я той.
— Да, влюбена съм — призна си тя. — Татко, дали той… — започна Тия, но гласът й заглъхна.
Джарет се извърна към нея и повдигна брадичката й. Баща й винаги й се бе струвал толкова мъдър. Той виждаше всичко, разбираше толкова много неща, дори я остави сама да определя живота си.
— Дали той те обича? — попита баща й.
— Той ме отпрати — тъжно сподели тя.
— Той те е изпратил там, където си искала да бъдеш.
Младата жена прехапа устни. Не беше точно така. Тя искаше да бъде с него.
— Битките бяха ожесточени и кървави, Тия — припомни й баща й.
— Имаш ли вест от Тейлър?
— Имам вест от Иън. Тейлър препуска непрекъснато от щаба на Шърман до щаба на Шеридан и щаба на Грант. Непрекъснато се намира на вражеска територия и рядко спи два пъти на едно и също място. И след като не може да бъде с теб, очевидно е решил, че ти трябва да бъдеш със семейството си.
— Благодаря ти, татко — усмихна се младата жена.
— Знам малко за сложните брачни отношения.
— Ти? — смая се тя.
— От майка ти. Тя може да пази една тайна, докато не подлуди човека!
Точно в този момент Тара се появи от другия край на моравата. Джарет предупредително притисна пръст към устните си, а Тия прихна от смях. Беше на седмото небе от щастие. Отново всичко беше както преди. Толкова се радваше, че баща й е до нея, толкова много го обичаше. Всичко наоколо беше чудесно, свежо и чисто. Но най-много се радваше да види родителите си заедно. Те двамата изглеждаха така щастливи. Не можеше да се твърди, че животът им е бил лесен, ала те винаги бяха успявали да се справят, защото бяха неразделни.
Почти всичко в нейния роден дом бе както някога. С изключение на това, че докато седеше на масата за
