затвор.
Той я изгледа и смръщи вежди.
— Мисълта е доста изкушаваща.
— Искаш да кажеш, че ти… — Тия се поколеба и отново извърна глава. — Тейлър, всеки друг мъж на твое място щеше да ми пререже гърлото през онази нощ. Предполагам, че ще поискаш развод.
— Истина е. Всеки друг мъж щеше да се изкуши да ти пререже гърлото — кимна той, взе едно малко камъче, хвърли го във водата и се загледа как подскача. Обърна се към нея. — Но една съпруга с прерязано гърло едва ли ще е от полза за един мъж.
Тя отново го погледна.
— Съпруга… но, Тейлър…
— Двамата с теб сме се заклели, Тия. Казах ти, че няма да оставя да престъпиш тази клетва, и ще удържа на думата си.
— Ами затвора? — едва чуто прошепна младата жена.
— Мисля, че поне за известно време майка ти ще се нуждае от теб.
Той почувства погледа й, топлината и радостното смайване, които излъчваше. После съвсем внезапно тя се хвърли върху него и той падна от дънера.
— Тейлър, о, Господи, Тейлър…
Тя винаги щеше да го изненадва. Този път го възседна, а косите й паднаха върху лицето му, погъделичкаха носа му и той кихна. В следващия миг устните й бяха върху неговите, сладки от страстта, солени от сълзите. Тя го целуваше, целуваше, целуваше. После чу шепота й:
— Тейлър, благодаря ти, Господи, благодаря ти. Не исках нашето дете да се роди в затвора.
Тейлър бързо се надигна и я притисна под себе си.
— Какво?
— Ще се роди някъде през април. — Очите й заблестяха от напиращите сълзи. — О, Тейлър, кълна ти се, че е наше… твое. Аз… те обичам. Мисля, че те обикнах още при първата ни среща, ти ме дразнеше и вбесяваше толкова силно с проклетата си самоувереност, с това, че беше…
— Янки?
— Но ти никога не си се държал лошо с мен. Винаги си бил толкова… е, решителен, но почтен. Страстен… но винаги почтен.
— Но нали ти не искаше деца — прегракнало рече той.
— Аз се страхувах, толкова се страхувах! — прошепна тя. — И все още се страхувам. Толкова много лоши неща се случиха, но трябва да видиш най-малките членове на семейство Маккензи, те са прекрасни, толкова са красиви… Искам нашето бебе, Тейлър. Много го искам. Изплаших се, ужасно се изплаших, че онзи куршум може да ми отнеме бебето, но не можех да гледам безучастно как майка ми ще умре. Доста мислих, Тейлър. Може и да греша, но ако трябва да преживея всичко отново… никога нямаше да оставя баща ми да бъде убит.
Той отметна нежно косите от лицето й. Разбираше я, трябваше да я разбере отдавна. Не. Той не можеше да постъпи по друг начин, освен да се бие на страната на Съюза. А тя никога нямаше да позволи някой от родителите й да пострада.
— Ние трябва просто да бъдем благодарни, че всичко свърши… че свърши по този начин — тихо рече младият мъж и леко целуна устните й.
Очите й, толкова огромни и тъмни — като два бездънни кладенеца на бледото й деликатно лице, срещнаха неговите.
— Ще можеш ли наистина да ми простиш?
— А ти ще можеш ли да ми простиш?
— Никога не съм те предавала! — прошепна тя.
— Знам. Държах се като истински негодник.
На устните й бавно се изписа нежна усмивка. Ръцете й се обвиха около врата му. Привлече главата му към лицето си. Притисна устни към неговите и започна да го целува бавно и сладко. После устните й станаха по-настойчиви, езикът й се промъкна в устата му и целувката й стана много по-предизвикателна. Той отвърна на целувката й, а езикът му се преплете в страстен танц с нейния. Странно какво можеше да предизвика една целувка. Слабините му се напрегнаха, той почувства глада, нуждата, внезапно се изпълни от отчаяното желание да я докосва навсякъде. Ръката му се плъзна под полите на роклята, после нагоре по голото бедро. От устните й се отрони лека въздишка, когато пръстите му се спряха между бедрата й…
После внезапно се отдръпна рязко от нея, усетил, че не са сами.
Уиър стоеше на около пет метра от тях с пистолет в ръка. Тейлър осъзна, че навярно е искал да се приближи безшумно до тях и да притисне дулото на оръжието си в слепоочието му. Униформата му бе изпокъсана и измачкана, сякаш бе спал с нея. Лицето му бе потъмняло от небръснатата от няколко дни брада, а очите му горяха с див пламък. Кръвясали, неспокойни, мятащи гневни искри.
Беше дебнал и изчаквал, докато останат сами и твърде погълнати един от друг. Смяташе да отиде право при тях и да натисне спусъка. После, след като кръвта на Тейлър плисне върху Тия…
Тейлър скочи, издърпа Тия и я избута зад гърба си. Уиър имаше надмощие. Тейлър не беше въоръжен.
— Здравейте, полковник — презрително изрече той. — О, госпожице Маккензи… моля да ме извините, госпожо Дъглас. Омъжили сте се за него, но дойдохте при мен. Добре, добре.
— Как се добра дотук, Уиър? — попита Тейлър.
— О, Дъглас! Изглежда си въобразяваш, че си единственият мъж на тази земя, който познава горите, реките, океаните… аз съм израснал тук, червенокожо копеле. Във вените ми не тече дивашка кръв, която да ме превърне в блатен плъх, но това не ми попречи да се освободя от въжетата, да се хвърля в океана и да доплувам до брега, за да дойда тук.
— Значи си избягал от кораба — обади се Тия.
— Любов моя! — възкликна той. — Нищо не може да ме задържи далеч от теб. След като веднъж съм вкусил от онова, което ми бе предложено… е, гладът ми само се разпали още повече.
— Реймънд Уиър, ти смяташе да убиеш баща ми. Аз те презирам и ненавиждам!
— А ти, Тия, не си нищо повече от уличница, пропаднала курва — процеди Уиър. — Не се тревожи. Вече не те обичам, Тия. Когато свърша с теб, ще бъдеш плячка на войниците, които с радост ще ти се насладят!
— Ако още веднъж наречеш съпругата ми курва, Уиър, ще те убия — проговори Тейлър.
Гласът му бе спокоен и уверен, ала вътрешно бе изтръпнал от напрежение. Глупак. Какво, по дяволите, ще прави? Уиър държеше зареден пистолет в ръката си.
— Дъглас! — възкликна Уиър. — О, Господи, колко те презирам! Искаш ли и тя да умре? Ако не, отдръпни се от нея. Няма да те убия, Тия. Само ще направя така, че да ти се иска да си мъртва. Мислиш си, че ще ти се размине, след като се подигра така с мен? Мислиш си, че щом са пленили хората ми, аз ще се оставя най-покорно да ме отведат в затвора и ще забравя? О, не, любов моя. Искаш да бъдеш част от тази война? В такъв случай ще ти се наложи да платиш цената.
— Тази война е загубена! — избухна Тейлър. — Откажи се, Уиър. Югът, който ти познаваш, е мъртъв, завинаги си е отишъл и никога повече няма да се върне.
— Никога! — пламенно заяви Уиър. — Югът е вкусът и усещането, той е честта…
— Да! Югът може да бъде вкусът и усещането за всичко красиво, честта и изтънчеността. Но ти и такива като теб ще му отнемат всичко това. Можеш ли да се наречеш почтен човек? — хрипливо попита Тейлър.
— Ти не разбираш. Изисква се голяма смелост, за да убиеш Маккензи, когато останалите нямат силата или куража да изтръгнат усойницата от нашето гнездо на честта! А сега… Тия! Ах, Тия! Ти красива и измамна малка блуднице, ела при мен.
Тейлър имаше само един шанс. Може би глупав, но единствен.
Отблъсна силно Тия от себе си, чу смаяния й вик и хвърли шепа пръст в очите на Уиър. Уиър изруга и
