вдигна ръка към очите си.
Тейлър се хвърли върху него. Стисна китката му и я изви, опитвайки се да измъкне пистолета.
Прогърмя изстрел. Реймънд Уиър се вцепени. Тейлър погледна в очите му, които бавно се изцъкляха.
Пистолетът му падна на земята. Куршумът едва не бе уцелил Тейлър. Беше заседнал дълбоко в главата на Уиър, пронизвайки го смъртоносно, както той бе възнамерявал да простреля Тейлър.
— Тейлър!
Тия изкрещя името му. За миг се озова до него, в прегръдките му. Той я притисна към гърдите си и двамата дълго останаха така.
Едва ли скоро щеше отново да се наслаждава на красивата гледка край потока.
Ала първо щеше да люби жена си.
Войната го бе научила колко ценен и крехък е човешкият живот.
А този ден бе получил най-запомнящия се урок.
Същата нощ тя го докосва и милва с нежност, каквато никога досега не бе познавал в живота си. А той я люби със страст и жар, ненаситно и всеотдайно.
Прекарваха заедно колкото се може по-дълго и всяка нощ се любеха.
Всеки миг той благодареше на Бога, че я има.
Някой ден щяха да имат истинско бъдеще, но…
Времето, както и животът, бе скъпоценно и изтичаше прекалено бързо.
И двамата го знаеха. И ценяха всеки миг, който споделяха. Докосваха се, разговаряха, обичаха се със страст и нежност…
Войната още не бе свършила.
Много скоро той трябваше да замине.
Във Флорида имаше още едно сражение — през януари 1865 година, в което южняците победиха. Джулиан писа на Тейлър, че са празнували тази малка победа, но войната бе изгубена. Бяха загинали прекалено много мъже. Много от войниците искаха да дезертират, някои дори го направиха. Имаше и такива, които не можеха и трябваше да преживеят всичко до горчивия край.
В речта си по случай встъпването като президент за втори мандат Линкълн заяви, че иска мир, а не наказание. Искаше да приветства Юга със завръщането му в Съюза. „Към никого няма да проявим злонамереност, за всички ще има справедливост!“ — заяви той със свойствения си плам и красноречие.
Грант спечели войната. Той атакува Питърсбърг, докато градът най-после не се предаде.
Пътят към Ричмънд бе открит. Столицата на Юга бе изоставена, а правителството избяга.
Тейлър присъстваше на историческата среща в Апотомакс, в деня, в който генерал Робърт Лий подписа капитулацията на Юга. Тейлър отдаде чест на своя стар приятел, докато последният се отказваше от сраженията и смъртта. Всички присъстващи войници — и от Севера, и от Юга — приветстваха Робърт Лий като един от най-великите генерали, които някога се бяха раждали в Америка. Няколко години се деляха на северняци и южняци. Сега отново бяха американци.
В този ден, в който всичко свърши, Тейлър, Джеси и Иън отново се срещнаха. През следващите дни откриха Брент и Мери. Обаче изминаха още няколко дни, преди да получат заповедите си за уволнение и да се завърнат у дома.
В този момент техният дом бе Симарон — за всички тях. Сидни бе отишла в Симарон наскоро след Коледа. Бе осъзнала, че е направила всичко по силите си за нелегалното прекарване на избягалите роби. Освен това Сидни узна, че майка й и баща й също ще бъдат там.
Джеймс и увеличеното му семейство бяха заминали на север след събитията в Симарон. Време бе семейството да се събере отново.
В средата на април чуха ужасната новина за убийството на Линкълн. Това бе жесток удар. Президентът Джонсън може би не беше лош човек и искаше да се опита да управлява справедливо страната, но Конгресът застана срещу него. Помежду им се разгоря непримирима битка. Самият Тейлър изпитваше болка и горчивина, но не бе изненадан — президентът Линкълн бе предвидил смъртта си. Сега той се бе превърнал в легенда, в един велик човек — нещо, което той самият никога не си бе представял.
Няколко дни по-късно дългото им пътуване към дома най-после приключи. Опитаха се да открият Джулиан в Северна Флорида, където последните войски още не се бяха предали, но разбраха, че той е в Симарон.
Когато пристигнаха в имението, Джулиан ги чакаше в салона.
— Имам нещо за теб — обърна се той към Тейлър. И малкото вързопче, което държеше, внезапно се озова в ръцете на зет му. — Дъщеря. Ако прилича на майка си, очакват те големи неприятности. Роди се в деня, в който узнахме за капитулацията. Тия я нарече Хоуп.
Младият баща пое с треперещи ръце детето си. Но побърза да овладее чувствата си и да го хване по- здраво, изплашен, че може да го изпусне. Бебето имаше черна къдрава коса и огромни, огромни тъмни очи със златни точици.
Тейлър притисна скъпоценната си дъщеря до сърцето си и хукна нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж.
Влезе в стаята на жена си, коленичи до леглото, а Тия докосна косата му, после зарови пръсти в нея и притегли главата му към гърдите си. Целуна го през сълзи, с любов, с нежност, със страст…
И най-после всички обещания за истинското бъдеще щяха да се сбъднат…
Страната бе разпокъсана, измъчена, опустошена, навеки белязана.
Но мирът бе сключен.
И най-после щеше да започне изцелението. А с него се възраждаше и надеждата.
— Хоуп? — тихо попита Тия.
— Хоуп — кимна той и отново целуна жена си.
Епилог
Септември 1876 година
Джарет Маккензи стоеше в двора на малкото гробище до един стар, изронен от времето надгробен камък. Внезапен пронизителен писък го накара да потръпне, но той се усмихна и поклати глава. Наоколо често звучаха подобни писъци и сигурно още дълго щяха да звучат. Тара го бе предупредила, че ще бъде така, още когато той реши да покани цялото семейство за честването на 4 юли. Така ставаше, когато наоколо имаше толкова много деца. Господи, колко бяха на брой? Те сякаш бяха навсякъде из къщата и поляните.
— Татко!
Тия идваше към него. Беше все така стройна и слаба въпреки петте малки потомци на семейство Дъглас, които двамата с Тейлър бяха създали.
Изминаха толкова много години, а сърцето му все още се изпълваше с особена топлина всеки път, когато виждаше дъщеря си. Дъщерята винаги бе скъпоценна за един баща и двамата със зет му бяха на това мнение, след като след четири момчета се роди Джесика Лин. Джарет обожаваше синовете си и винаги щеше да ги обича и да ги уважава като мъже, в каквито отдавна се бяха превърнали, но дъщеря му…
Лицето й бе пламнало и тя бе леко задъхана. Той я бе наблюдавал как тича с по-малките деца из поляната. Тя бе щастлива да се върне отново в Симарон с децата след дългото пътуване до Египет заедно с Тейлър. На път за вкъщи те бяха спрели в Ню Йорк, а след това бяха разгледали Световното изложение във Филаделфия.
