радостните.
— Госпожице Т… — понечи да заговори Джейми.
— Не говори повече! — изкрещя му Тия. — Сред нас има враг, само че той се закле да ни остави на мира, ако не го мамим. Пусни пушката си на земята. Кажи и на останалите да оставят оръжията си.
— Но, госпожице Т…
— Джейми, ако ти е мил животът, за Бога, Джейми, направи каквото ти казах! — замоли го тя. — Хвърлете пушките.
— По дяволите, Джейми! — извика някой от вътрешността на хижата. — Аз не държа оръжие. Само се опитвам да спра кръвотечението на Стюарт, за да не издъхне в ръцете ми!
Това можеше да е лъжа, но можеше и да е истина. Обаче непознатият янки като че ли действаше по инстинкт — той заобиколи Тия и надникна вътре, с ръце, опрени на двата колта на колана си, с пушката в дясната си ръка.
Лесно щеше да се справи с момчетата…
Тия бе сигурна, че е достатъчно само да се завърти с двата колта в ръце и да ги засипе с куршуми.
Затова побърза да влезе след него.
Оказа се, че Трей Маккормик не бе излъгал. Осемнадесетгодишният младеж стоеше край Стюарт Адейр — единия от двамата ранени, положен на дървен нар, и оправяше превръзката на бедрото му. Хадли Блейк, вторият ранен войник, мина покрай тях накуцвайки и опря глава о седлото, окачено в ъгъла на тънещата в прах хижа. Гили Шенли, третият от младежите, търсеше в ъглите пръчка, за да направи нещо като турникет за крака на Стюарт.
— Хайде, момчета, излезте и ме оставете да видя какво може да се направи — заповяда им Тейлър. Младежите застинаха, вперили въпросителни погледи в него.
— Хайде, излизайте! — нареди им той този път с по-строг тон.
Те се подчиниха.
Тия едва не извика, когато видя как Тейлър хвана окървавения крак на Стюарт. Той вдигна очи към нея.
— Хайде, лейди Годайва, сигурно разбирате нещо от превързване на рани. Донесете някакви кърпи, а после ще му поставим турникет…
— Не мога да намеря подходяща пръчка — оплака се Гили.
— Ами излез навън и откърши някой клон. Хайде, момко, какъвто си як, сигурно можеш да изтръгнеш цял бор заедно с корените!
Гили послуша съвета му. Тия веднага разкъса ризата си, радостна, че непознатият янки се съгласи да помогне на горкия Стюарт, но унижена, че той им нареждаше какво да правят. По дяволите, тя си знаеше работата и ако той не се бе заел да я преследва, сега нямаше да се озоват в толкова трудно положение. За щастие Тия успя да спре кървенето. Беше помагала на брат си още от началото на войната и знаеше всичко за лекуването на ранени войници.
Обаче трябваше да признае, че непознатият янки действаше много по-чевръсто. Само за секунди той нагласи турникета. После й обясни как да го махне, когато раната започне да зараства. Тия се зарадва, че го бе оставила да ръководи, както и че бе успяла да се сдържи и да не го засипва с хапливи забележки. Трябваше да се спаси човешки живот и всичко останало беше без значение.
— Редник Гили, това ли е името ти? — запита севернякът.
— Редник Гили Шенли, сър! — отвърна русокосият младеж с едва наболи мустаци и козирува отривисто, което подразни Тия.
— Трябва да отидеш до потока и да донесеш повече мъх от крайречните камъни. Ще го оставиш ето там и ще приготвиш лапа за раната, за да заздравее по-бързо.
— Слушам, сър.
— Ще ми трябват и горски гъби, от онези с черните шапчици. Разбираш ли за какво говоря?
— Аз ще отида — обади се Тия. — Знам точно какво е нужно…
— Не, той ще отиде — нареди севернякът и я изгледа строго.
— А ти наемаш ли се да направиш няколко шева?
В джоба си тя носеше игла и малко от хирургическите конци, които си бе набавила от братовчед си Джеръм Маккензи, един от малцината, които бяха успели да преодолеят блокадата. Извади конците, за миг огледа иглата, притеснена, че не може да я обгори. После видя как севернякът измъкна от джоба си кибрит и запали една клечка.
Тия обгори на пламъка върха на иглата, за да я стерилизира, после вкара конеца и много внимателно започна да шие раната на младия войник на светлината на кибритените клечки, които Тейлър палеше една след друга.
Усети как той зорко следи движенията на ръцете й. Когато свърши, Тия уморено вдигна очи и за пръв път съзря в лешниковите му очи искрици на възхищение.
— Отлично свършена работа — похвали я той.
— Имам доста опит — глухо отвърна тя.
— През цялата война само във Флорида ли сте били?
— Да, и мога да ви уверя, че никога не са ни липсвали ранени или болни войници и офицери.
— Не предполагах, че в такова затънтено място дреме подобен самороден талант. Докато ви гледах, си мислех колко полезна бихте била на бойното поле, където при истински трагичните битки десетки хиляди мъже могат да издъхнат само за един ден.
— Не зная дали бих била полезна другаде — сви рамене Тия. — Всичко, което съм научила, го дължа на… — Тя прехапа устни и се поколеба — не искаше той да научава повече за нея.
— Научи го от брат си, който е най-добрият полеви хирург във Флорида! — гръмко се намеси Трей Маккормик.
Севернякът се подсмихна, без да извръща поглед от нея:
— Най-добрият хирург ли? И кой е той, редник?
— Не му казвай, Трей! Не искам този мъж да знае истинското ми име, нито имената на братята ми. Не искам брат ми да…
— Или вие самата? — прекъсна я севернякът.
— Не искам брат ми да бъде изложен на някаква опасност! — довърши Тия вместо него.
— Но госпожице Т…
— Трей!
— Слушам, госпожице.
Севернякът не продължи да настоява да узнае името й, но тя продължаваше да се чувства неловко. Усещаше, че той я изучава напрегнато и може би бе разбрал за нея повече неща, отколкото й се искаше.
— А сега какво ще правим? — попита го тя.
— Ще почакаме Гили да се върне.
— Аз сама мога да поставя турникет. Знам за лекуването чрез лапи от мъх и плесен колкото и лекарите.
— Дори повече от тях, предполагам — отбеляза той.
— Вие самият да не би да сте лекар?
Той поклати глава, но тя забеляза леко колебание у него. Тогава разбра, че той също се старае да не се издава.
— В миналото ми се е случвало да шия рани.
— Какво?
— Нищо особено. И аз като вас съм се учил от практиката.
Гили се върна задъхан, но торбата му беше пълна с мъх и гъби.
— Сега трябва да се намачкат — започна севернякът.
— Да, така се прави. Нека аз да се заема с това. Оставете ме да приготвя и турникета — рече Тия. — Гили, ела да ми помагаш. После ще изнесем всичко навън. Сега ми донеси торбата си.
Гили изпълни нарежданията й. Коленичи до нея и й помогна да преместят един дънер, за да се използва като маса.
