Но от коридора се носеше апетитен аромат. Брент я откри в кухнята. Когато го видя, лицето й светна в усмивка.
— Е, не е пуйка. Не успях да се сдобия дори и с шунка. Ще се задоволим с едно доста мършаво пиле, но тъй като сме само двамата, мисля, че ще ни стигне.
Когато тя се обърна към печката с вълнени кърпи в ръце, той я проследи с поглед, после приближи към нея и я взе в прегръдките си.
— Пилето ще бъде най-вкусното ястие, което някога съм опитвал, макар че трябва да призная, че гладът, който ме мъчи, е от съвсем друго естество.
Тя се изчерви.
— Ще изгори…
— Тогава спасявай пилето.
Освен пилето бе приготвила сладки картофи, ряпа и домати от консерва. Компотът от праскови завършваше тяхното празнично меню. Разговорът бе учтив; тя го попита за пациентите му и той й разказа. Не говориха за войната, нито за опустошения Юг. Не споменаха, че може би ще загубят войната или че този път Лий ще бъде победен и Грант ще превземе Ричмънд.
Когато приключиха с вечерята, той й помогна да раздигнат чиниите, но когато се озоваха в кухнята, не издържа. Притегли я в обятията си и я целуна. Тя започна несръчно да разкопчава копчетата на сакото му, а по едно време Брент едва не я овърза в престилката й. Задъхани и смеещи си, двамата захвърляха дрехите си по пътя към спалнята. Любиха се отново и отново. Когато заситиха страстта си, Брент разпали огъня, а тя стана от леглото. Той я зави в едно одеяло, седна в креслото до камината и я взе в скута си. Двамата се загледаха в буйните пламъци.
— Мери… защо всъщност дойде тук?
— Казах ти… защото исках да бъда с теб.
— Но аз мислех, че искаш да бъдеш сама.
— Имах нужда известно време да остана сама. Заради баща си. Но пък исках и да бъда с теб. Защото не можех просто да бъда някъде и да се преструвам, че войната не съществува, не можех просто да бъда някъде… и да забравя, че ти съществуваш.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна.
— Трябва да се омъжиш за мен — сериозно каза той.
Тя докосна лицето му.
— Не, Брент. Не е нужно да се жениш за мен, защото съм дошла тук. Дойдох, защото исках да бъда с теб. Много добре знаех какво правя. Не ми дължиш нищо. Боя се, че понеже си възпитан като джентълмен, ще смяташ, че си длъжен да ми предложиш брак, защото си отнел девствеността ми. Но ти няма да се ожениш за мен поради тази причина!
Той се усмихна.
— А какво ще кажеш за една друга причина — защото просто искам да бъда с теб?
— Брент, война е, а ти си бил самотен…
— Бил съм самотен през целия си живот, преди да те срещна.
— Това беше много мило.
— И е истина. Омъжи се мен… защото те обичам — твърдо каза той.
— О, Брент…
— Е?
— Ами…
— Кажи го!
Тя се усмихна.
— Да, обичам те!
— Освен това никак не е благоприлично един уважаван хирург да живее в грях! — заяви той.
— Разбира се, че не е!
— А и аз просто няма да ти позволя да ме съблазниш отново, ако не възнамеряваш да постъпиш както е редно! — подразни я той.
Тя се взря за миг в него, сетне избухна в смях.
После Мери го целуна, двамата отново се любиха и това бе най-прекрасната Коледа, която някога Брент си бе представял.
Глава 10
Тия се прибра, галопирайки през целия път на връщане. Щом видя Били, разбра, че наистина го е изплашила. Слезе от Блейз и сложи ръка на рамото на коняря.
— Съжалявам, наистина съжалявам, Били. Не исках да те разстроя.
Той кимна.
— Моля ви, госпожице Тия, внимавайте какво става около вас.
— Били, през по-голямата част от войната съм отсъствала от къщи.
— Но войната непрекъснато променя живота ни.
— Ще бъда внимателна. Били, обещавам.
— Баща ви идва тук, за да ви търси.
Благодаря ти, Били. Ще отида да го намеря.
— Казах му, че сте с полковник Дъглас.
Били изрече последното така, сякаш щом тя е с Тейлър, значи всичко е наред. Тия се опита да потисне надигналото се чувство на враждебност, но не можа. Споменът за онази сутрин край реката, когато реши да го съблазни, за да могат младежите от нейната група да го пленят, я изпълваше с горчивина. В гърдите й се надигна гняв към самата нея само като си помисли за всичко, което се бе случило помежду им — за начина, по който се чувстваше в негово присъствие, колко бързо се бе предала пред силата на неговото докосване, за това, което изпита, когато той я целуна, за допира на ръцете му…
А той беше женен.
Насили се да се усмихне на Били и забърза към къщата, като стискаше и разтваряше юмруци по пътя. Изтича по стъпалата на верандата и влетя в коридора.
Кабинетът на баща й беше вдясно от входа. Тия почука на вратата. Никой не отговори. Отвори и пристъпи вътре. Баща й го нямаше.
Младата жена въздъхна и отиде до голямото елегантно кожено кресло, което майка й му бе подарила за последния му рожден ден. Кожата бе мека, а креслото — дълбоко и удобно. Тя седна и се облегна — питаше се защо в душата й бе толкова объркано. Отвори очи. На малката масичка в другия край на стаята бе поставена кристална гарафа с шери. Тия скочи от креслото и си наля голяма чаша.
Баща й влезе тъкмо в този момент.
Както майка й често обичаше да казва, Тия беше истинска дъщеря на баща си. Тя знаеше, че има неговите тъмни очи и е наследила гъстата му черна коса. Но той бе много висок и въпреки че всяка изминала година добавяше нови сребърни нишки в косата му, раменете му си оставаха силни, широки и изправени, а тялото му — стройно и стегнато. Той беше прекрасен баща, строг, но справедлив, добър учител, който я бе научил на много неща. Но Тия от дете имаше чувството, че винаги може да изтича при него и той ще реши всичките й проблеми. В много отношения можеше да се каже, че тя е едно разглезено и привилегировано дете. Ала баща и винаги бе изисквал добро държане, интелигентност, етичност и състрадателност от всяко от децата си. Джарет ги бе научил да бъдат любезни и внимателни, да отстъпват пред по-възрастните и инвалидите без значение какъв е цветът на кожата им или произходът им. Всичките му работници в плантацията бяха трудолюбиви и старателни и получаваха отлично заплащане за труда си. В същото време той бе истински баща. Джарет не бе възразявал, когато синовете му си устройваха доста шумни и весели празненства. Винаги бе закрилял и глезил дъщеря си — затова очакваше тя да се държи скромно, макар че окуражаваше желанието й да продължи образованието си и дори навика й открито да изразява мнението си във всеки разговор.
Джарет повдигна тъмните си вежди и изгледа многозначително чашата с шери.
