Всъщност чувствата му нямаха значение, освен че не бе на себе си от гняв. Наистина искаше да я накара да страда, да изпита поне част от болката, която го измъчваше, макар че не можеше да си обясни защо.
— Искаш ли да ти помогна при събличането? — учтиво я попита той.
Защото тя, само тя бе виновна да се стигне дотук.
Тейлър остана поразен от рязката промяна в нея. Като че ли темпераментът й изригна, като че ли пламна като факел.
Тия рязко скочи, озова се от другата страна на леглото, за да го използва като преграда между него и себе си, после отново се обърна, с ръце на кръста, изгледа го гневно и сърдито отсече:
— Хайде, казвай какво искаш от мен. И без това всичко между нас е толкова жестоко и фалшиво…
— Фалшиво!
— Да, фалшиво. Всичко между нас е толкова неестествено. Всичко, което си слушал за мен, е лъжа. Пълна лъжа.
— Тия, тази нощ аз те открих в гората — припомни й той. Вдигна ръка, за да й даде знак, че иска да бъде внимателно изслушан. — Ние първо трябваше да консумираме брака си, а след това да го узаконим. Господи, какъв глупак съм бил!
Тя разгорещено поклати глава.
— Казах ти какво се случи тази вечер. Не те излъгах с нито една дума. Твоите хора са готови да избият ранени войници от армията на Юга, ако ги настигнат в гората. Ако ти не беше такъв самоуверен глупак, можеше да отделиш малко от скъпоценното си време и да се увериш с очите си, че сред твоите подчинени има ужасни престъпници!
— Но нали те заварих тук, в палатката си…
— Извинете ме, сър, но ако вашите войници бяха избили най-хладнокръвно ранените бойци от армията на Юга, а аз ги бях видяла, смятате ли, че биха ме оставили жива?
— Тия, това е доста пресилено изказване, а ти досега неведнъж си лъгала…
— Това е…
— Това е лъжа, също като тази, която тази вечер поднесе на собствения си брат Иън. Лъжа, която стана истина. Това е положението и аз възнамерявам да се възползвам от него.
Тия не каза нищо.
Заобиколи войнишкото легло и Тейлър осъзна, че тя е решила да се промуши под платнището на палатката и пак да избяга. Той сграбчи ръката й и я завъртя с лице към себе &и. Тя настръхна и стисна зъби толкова силно, че те изскърцаха. Дръпна се и се изви, опитвайки се да се отскубне от здравата му хватка. Пламтящите й черни очи срещнаха неговите.
— Къде възнамеряваш да отидеш сега? — гневно изсъска той.
— При Иън! Ще му кажа, че сме се скарали, както често се случва между влюбени.
— Как ли пък не!
Тейлър усещаше непокорството, което се излъчваше от цялото й същество, но нямаше намерение да я пуска. Придърпа я плътно към себе си. Едната му ръка я притискаше към гърдите му, а с другата повдигна брадичката й.
Тя смяташе да се противи, при това с всички сили, но той не й позволи. Устните му се впиха безмилостно в нейните. Пръстите му се вплетоха в косите й, а езикът му се притисна силно към устните й, опитвайки се да ги раздели. С всяко нейно вдишване Тейлър чувстваше допира на гърдите й до своите, топлината им, пулсирането на сърцето й, трепета, преминаващ по тялото й. Нямаше да отстъпи, нямаше да я остави да му се изплъзне, защото внезапно осъзна, че това е една битка, която възнамерява да спечели. Устните й имаха сладкия вкус на вино, топли и тръпнещи. Само след миг те отстъпиха, отвориха се и този път езикът му не срещна преградата на зъбите и.
Тя вече не се съпротивляваше. Изглежда, бе решила да се прави на мъченица, реши младият мъж и не можа да сдържи усмивката си, тъй като виждаше бясно биещия пулс на шията й.
— Аз се омъжих за теб, Тейлър, и следователно ще платя дълговете си към теб.
Усмивката му стана още по-широка.
— Разбира се, че ще ги платите, госпожо Дъглас!
Повдигна я и я залюля в прегръдките си. От гърдите й се изтръгна смаяно възклицание, но ръцете й се обвиха около врата му, защото се изплаши да не падне. Той отиде до леглото и я положи на него, без да й даде възможност да се изправи. Тя извика възмутено, когато той я обърна по корем, за да разкопчее копчетата на блузата й.
— Искаш ли да съсипеш дрехата? — попита той. — Не съм сигурен дали ще успея да ти намеря други подходящи дрехи в това забравено от Бога място, при това в разгара на войната! — предупреди я Тейлър.
Тия застина за миг; той разкопча и последното копче. Можеше да вкусва устните й, да я усеща…
Съблече блузата, пъхна ръце под нея и обхвана гърдите й. Пръстите му се плъзнаха нежно по щръкналите връхчета, потъркаха ги леко. Той притисна устни към шията й, там, където туптеше пулсът й, и почувства треската на собствената си възбуда. Всичко у него запулсира. Погали с език извивката на гърба й, намери копчетата на полата й, разкопча ги и се надигна, за да смъкне дрехата. Седна, изхлузи ризата през глава, после отново я обви с ръце и я обърна с лице към себе си. Черните й коси се люшнаха назад, разкривайки гърдите й, които усетиха топлината на неговите. Очите й отново бяха затворени. Тейлър целуна първо клепачите й, сетне отново потърси устните й. Те се предадоха лесно; той усети ръката й върху рамото си, по лицето си и този път усети как устните й се разтвориха естествено под неговите, този път тя взимаше и даваше, търсеше, изследваше.
Плътта им се сля в един сладък ад. Той се плъзна надолу по тялото й, подразни набъбналите зърна на гърдите й с език, после ги пое в устата си, дразнейки ги, галейки ги, смучейки ги, докато от гърлото й не се изтръгна сластен стон. Пръстите й се впиха в раменете му. Той продължи да се движи отгоре й, зарови глава в сатенената гладкост на корема й, спусна се по-надолу, усещайки тръпнещото й и извиващо се тяло. Откри сърцевината на женствеността й, докосна я с език, вдишвайки дълбоко мускусния аромат на възбудата, вкусвайки жената, изпълвайки я със сладката болка на желанието. С един замах се освободи от панталоните си и ги изрита на пода. Тя почти не помръдваше, затаила дъх. Той я докосна отново и внезапно тя се разтрепери и заизвива под ласките му. Стенеше, охкаше, надигна се към него. Той се изправи и се надвеси над нея.
Очите й бяха затворени.
Потъна бавно в нея и започна да трепери от желанието, което тази жена бе събудила у него. Тя застина неподвижно, ноктите й задраскаха гърба му. Тия изохка и изви глава. Той я видя как прехапа долната си устна, за да не изкрещи, и за миг се засрами. Тази млада жена бе предизвикала света, бе рискувала живота си, знаеше толкова много за мъжете и войната и в същото време бе толкова невинна. Тейлър затвори очи. Усещаше как желанието му отеква като барабанен ритъм в цялото му същество. Опита се да овладее страстта си, да се движи бавно, бавно, в плен на изгарящата треска, искаше я толкова силно, че всеки мускул на тялото му се напрегна до краен предел. Бавно, бавно, по-дълбоко, по-дълбоко, нагоре и отново навътре…
Пръстите й се вкопчиха в него. Топъл дъх излезе от устните й, придружен от сподавен стон. Ритъмът му се засили, а жарката болка изгаряше плътта му, докато потъваше в нея отново и отново. Почувства някаква промяна у жената под него; гладът се бе събудил у нея, начинът, по който започна да се движи, извивайки се, за да го посрещне, приемайки и давайки…
Искайки още и още.
Той сгуши ръката й до гърдите си. Трескавият пламък, който бушуваше в него, ги понесе като огнен вихър. Можеше да гърмят оръдия, саби да се кръстосват, светът и войната можеше да експлодират около тях, но той нямаше да им обърне внимание. Движеше го единствено изгарящата нужда, отчаяното желание
