Скъпа госпожо Дейвис,
Казвам се Рианон Маккензи. Съпруга съм на полковник Джулиан Маккензи, военен хирург към гражданското опълчение на Флорида. Надявам се, че фамилията Маккензи ви е известна; моят девер Иън Маккензи беше близък с президента Дейвис преди разделянето на северните и южните щати. Иън завърши военната академия в Уест Пойнт и е служил в армията, когато президентът Дейвис е бил военен министър. Джеръм Маккензи, братовчед на моя съпруг, служи във военния флот на Конфедерацията като капитан на един от най-прославените крайцери в опитите да бъде прекъсната морската блокада на Юга. Длъжна съм да призная, че самата аз съм противница на идеята за отцепването на Юга от Съединените американски щати, но въпреки това заедно със съпруга си работих в полева болница за спасяването на живота на десетки офицери и войници от армията на Конфедерацията. Видях с очите си трагичния облик на тази война, трагичен както за Севера, така и за Юга. Това ме научи още повече да ценя живота на всеки човек, а най- вече — живота на нашите деца. Госпожо, чувала съм, че много обичате вашите деца. Понякога съм обсебвана от странни сънища и още по-странни видения, поради което напоследък съм много изплашена за живота на едно от децата ви. Моля ви, умолявам ви, обърнете внимание на това предупреждение — не мислете, че заради ужасите на войната съм загубила разсъдъка си. Видях в сънищата си как едно съвсем малко момче пада от един балкон. За жалост установих, че макар да виждам много ясно в сънищата си тази ужасяваща сцена, нищо не мога да сторя, за да я предотвратя. Мога само да предупреждавам хората — именно затова се обръщам с тази гореща молба към вас: бъдете много внимателна, когато децата ви излизат сами на балкона на красивата ви къща. Ще се моля за вас и вашите деца.
С най-добри пожелания, оставам с надеждата, че ще разберете цялата тежест на последиците от войната.
Рианон се вгледа замислено в изписания лист хартия. Дали първата дама на Конфедерацията нямаше да я вземе за малоумна и да захвърли писмото в кошчето?
Освен това не бе изключено писмото въобще да не стигне до нея.
Но тя бе длъжна да опита да предотврати трагедията. Видението й бе прекалено натрапчиво, за да бъде пренебрегвано.
Изтощена, Рианон отпусна глава на масата. Не, не можеше да предотврати всички нещастия, не можеше да възпре всяка ужасяваща смърт, особено сега, в разгара на жестоката война! И все пак, след като знаеше, че едно дете ще загине от нелепа смърт…
Чувствата й оставаха непроменени — тя продължаваше да отрича идеята за отделянето на Юга от Съюза, както и опитите за запазване на робството. Може би тъкмо затова се чувстваше тъй удобно в имението на своя свекър.
Докато Алайна, макар и омъжена за офицер от армията на Севера, в сърцето си оставаше страстна привърженичка на каузата на Юга.
Можеше ли някоя от тях двете да замине за Ричмънд?
Но как да пътува с малко бебе? Имаше ли право да рискува живота на детето си? Ами ако Джулиан узнае какво бе замислила жена му…
Джулиан, разбира се, щеше да й обещае, че ще предаде писмото на получателя. И сигурно щеше да го изпрати, но дали това ще е достатъчно?
Алайна не можеше да пътува. Самата тя имаше две малки деца и от Коледа насам… е, с две думи, според всички признаци Алайна щеше да има трето дете.
Оставаше Сидни, най-пламенната привърженичка на Юга от всички тях. Само че сега тя беше във Вашингтон, окръг Колумбия.
Тогава оставаше само…
Тия. Сега тя беше накъде в околностите на Сейнт Огъстин да помага на Джулиан във военната болница. Ако Рианон можеше по някакъв начин да се свърже със снаха си…
Да, Тия беше най-подходяща за тази деликатна мисия. Тия беше южнячка, сестра на военен лекар от армията на Юга, който отдаваше всичките си сили за спасяването на живота на стотици офицери и войници от полковете на Конфедерацията. Посветена на своето призвание, горещо симпатизираща на родния Юг, Тия, дъщерята на Джарет Маккензи, умееше както никоя друга да вдъхва респект и да печели вниманието на политиците и военните от двата враждуващи лагера.
Освен това никой не можеше да попречи на Тия Маккензи да отиде до Ричмънд.
Рианон рязко се надигна от стола. Ще покаже писмото на Джарет и ще го помоли да й осигури придружител, докато прекосява северната част на Флорида, за да стигне при Джулиан. Отдавна не се бе виждала със съпруга си. Бебето беше пораснало, силно и здраво, а тя се чувстваше по-добре от всякога. Копнееше да види съпруга си; свекърът и свекърва й щяха да разберат.
Обърна се — на прага стоеше Алайна.
— Рианон, какво си намислила?
— Отивам да търся Джулиан.
Алайна се взря учудено в нея.
— Ще дойда с теб. Но ти всъщност не искаш да откриеш Джулиан, нали?
— Разбира се, че искам да го открия. Аз обичам съпруга си.
— Не съм казала, че не го обичаш — отвърна Алайна и я изгледа решително. — Въпреки това ще дойда с теб!
Но внезапно пребледня и ръката й се стрелна към корема.
— Извини ме! — смънка тя и хукна към стаята си.
Рианон извади пътническата чанта от гардероба и започна да си събира багажа.
Алайна отново се появи на прага.
— Предполагам, че е коледен подарък от съпруга ти — усмихна й се Рианон.
— Никога досега не съм се чувствала толкова зле.
— Никога досега не си имала близнаци.
— Близнаци! — Алайна се вкопчи в рамката на вратата.
Рианон избухна в смях.
— Съжалявам, само се пошегувах. Не знам. Но ти не можеш да дойдеш с мен, а аз наистина трябва да замина.
— Няма да се опитваш да стигнеш до Ричмънд, нали?
— Не, ще намеря кой да го направи. Разбира се, без това да причинява някакви усложнения.
— Разбира се — кимна Алайна. — Ще ти помогна за багажа.
Тия беше ужасно изтощена. Смяташе да си тръгне от болничната палатка, тъй като чувстваше, че е изпълнила дълга си — държа ръката на Канби, докато той умря, изпя толкова много песни за останалите ранени мъже.
И след всичко това…
Капитан Ейърс я бе познал. Слава Богу, той не се сещаше откъде я познава. Тейлър й се бе притекъл на помощ. Може би бе принуден да го направи заради чувството си за дълг. Той се бе оженил за нея. Тя го бе въвлякла в тази история и той изглеждаше доста разстроен, но после…
Когато Тейлър излезе от палатката с Ейърс, Сесилия се приближи към нея.
— Ще ни е нужна помощта ти, ако нямаш нищо против.
И Тия се върна обратно, за да помогне за ранените. Повечето бяха много смели, благодарни за чашата
