Тейлър пристигна във Вашингтон с парахода „Маджести“, на който се бе качил от пристанището на Сейнт Огъстин. Чу едно вестникарче да крещи последната новина, че Бог бил наказал жестоко президента на Конфедерацията — малкият Джоузеф Емъри Дейвис бил мъртъв.
След като слезе от кораба заедно с Фрайър, Тейлър си купи вестник и тревожно прегледа съобщението, търсейки да прочете нещо за Тия и Брент. Нямаше нищо. Гневът, който се надигна у него, след като узна за пътуването на Тия, се бе охладил, когато се върна в базата в Сейнт Огъстин. Прекара вечерта със семейство Маккензи и най-вече с Рианон, която изглеждаше много разстроена.
Но все още усещаше смут, чувство на безпомощност. Да, той бе решен на всяка цена да проникне на територията на бунтовниците и да я открие. Но какво ще прави тогава? Каква власт имаше той над нея, докато войната продължаваше да бушува? Искаше само тя да бъде в безопасност.
Извън обсега на бойните действия.
Тя беше в Ричмънд, а той искаше да се върне тук. Толкова бе просто. И дяволски много искаше да намери начин да го направи.
Докато четеше ужасните новини за семейство Дейвис, откри, че репортерът не беше толкова осъдителен както вестникарчето. В статията се усещаше искрена тъга за загубата на детето. Авторът не вярваше, че президентът Дейвис бе загубил сина си, защото е сгрешил пред Господ — президентът Линкълн и госпожа Линкълн също бяха изгубили дете по време на войната. Любимият син на президента, малкият Тад, бе умрял от болест, а не при падане от балкон, но болката и мъката на родителите винаги е една и съща.
Щом пристигна във Вашингтон, Тейлър се отправи да докладва на генерал Магии, но разбра, че генералът е на учение. Пристигането му във Вашингтон обаче бе незабавно докладвано на висшите началници. От главния щаб на Магии беше извикан направо в Белия дом, където лично Линкълн пожела да го види.
Въпреки че не беше никак лесно да следи придвижванията на генералите си, Линкълн бе осведомен, че полковник Тейлър Дъглас е бил изпратен със задача във Флорида. Макар че като цяло загубите във войната бяха много големи, президентът на Щатите знаеше всички подробности за битката при Олъсти стейшън, беше осведомен и за флотския лейтенант Майкъл Лонг, който бил изчезнал с важни документи, съдържащи ценна информация за движението на флотата. Тейлър докладва за пълния успех на мисията си във Флорида.
— Документите са при нас, а лейтенант Лонг е официално уволнен от армията, сър.
— Преминал е на другата страна, така ли?
Тейлър поклати глава.
— Не, изобщо го изгубихме като войник; той е много уморен и съсипан.
— Всички сме уморени и съсипани.
Наистина президентът бе видимо остарял, откакто започна войната. Сраженията бяха сложили отпечатък на лицето му, сякаш сърцето му постоянно се измъчваше от хилядите дадени жертви.
— Не, сър, вие не сте съсипан — възрази Тейлър и тъжно се усмихна, защото вярваше във всяка своя дума. — Изненадан съм, че сте осведомен и за най-дребните събития сред суматохата на войната.
Линкълн сви рамене и вдигна големите си ръце с дълги и тънки пръсти.
— Накрая малките неща печелят войната. С отказа си да признаят правителството на Конфедерацията европейците ни помогнаха много повече, отколкото няколко победни битки. Колкото до Олъсти… е, надявам се, че отново ще си върнем Флорида.
— Боя се, че няма да е толкова лесно, сър.
— Но много от нейните жители са юнионисти.
— Истина е, но щатът е разделен. И нашите най-велики военни стратези решиха, че огромните усилия, които са нужни, за да се завоюва този щат, не си струват. Особено след като решиха, че трябва да превземат Ричмънд и Югът да бъде разделен на две.
— Боя се, че нашите най-велики военни стратези се сражават на страната на нашия враг! — промърмори Линкълн.
— Генерал Лий ли имате предвид, сър?
— И другите. Но мисля, че най-после имам човек, който ще се бие за нас.
— Генерал Грант?
— Познавате ли го?
— Не, сър. Той се сражаваше на западния фронт, а аз участвах в източните кампании, докато не получих заповед да преценя с каква военна сила разполагаме, преди да започнем кампанията във Флорида.
— Е, скоро ще се запознаете с него. Както и да е, ако Лий беше на наша страна… доколкото знам, той е ваш близък приятел.
— Приятел на много от нас, сър. Той бе мой преподавател в Уест Пойнт. Чудесен инструктор и прекрасен човек.
— Говорят, че е препускал с коня си през цялата нощ, когато му предложих да застане начело на армиите на Севера. Имаше толкова красив и елегантен дом… а сега погребваме мъртвите си на ливадата отзад. Тази жестока, безмилостна война не пощади никого. Старият Джеф Дейвис сигурно също не е могъл да намери покой през нощта, когато е умряло момчето му. Бог ми е свидетел, че искрено му съчувствам и той е в молитвите ми. Мъчно ми е, като гледам разрушенията и смъртта, която причинихме, но Бог ни помага. Да можехме най-после да сложим край на тази братоубийствена касапница… тогава ще протегнем ръка и ще предложим приятелството си, ще прегърнем отново нашите братя и заедно ще оплакваме нашите мъртви и нашите загуби.
— Моля се да стане така, сър.
— Когато всичко това свърши, мнозина ще бъдат изпълнени с жажда за мъст. Кажете ми, полковник Дъглас, и вие ли ще бъдете сред тях? Войната направи много жени вдовици, а вие загубихте съпругата си в този братоубийствен конфликт.
— Аз наистина съм насъбрал много злоба и жлъч, сър.
— Времето не излекува ли раната ви?
— Повечето белези зараснаха, сър. Но и аз като вас искам конфликтът да свърши. — Замълча за миг. — Аз се ожених повторно. За жена, чиито симпатии са на страната на Юга. Вие познавате брат й, полковник Маккензи.
— Да, така чух и аз. Оженили сте се за госпожица Тия Маккензи, красавицата на вашия роден щат, любимката на Симарон, имение, което е известно с гостоприемството си. Тъй като се говори, че новата ви съпруга е рядка красавица, с буен нрав, смела и безкрайно очарователна, аз съм щастлив за вас, полковник. За един войник миговете на спокойствие и щастие по време на война са много редки.
— Да, наистина е много рядко — сухо отвърна Тейлър. Мигове на спокойствие? — Вие сте изключителен човек, сър. Не само познавате офицерите си, но дори сте осведомен и за семейното им положение!
— Имения като Симарон са известни надлъж и нашир. Както и стореното от Джарет Маккензи — не в името на Севера или Юга, а в името на човечността.
— Както сигурно знаете, членовете на семейството са привърженици на различни каузи — при това са доста страстни в убежденията си.
Линкълн се усмихна.
— Знаете ли, че всъщност по-голямата част от хората във фамилията на моята съпруга са южняци? Толкова много от тях загинаха по бойните полета! Тя бе упреквана сурово от симпатизантите на Юга, че се е омъжила за мен. Бедната Мери… брат й бе убит, ала тя не смята, че аз съм виновен за неговата гибел. Вместо това тя обяви публично, че няма да се противопоставя на идеята за запазването на Съюза. Когато тази кошмарна война бъде прекратена, раните ще се окажат ужасяващи. И след десетилетия ще останат мъчителни белези, както впрочем вие казахте преди малко. Запомнете един съвет от мен, полковник Дъглас: живейте в мир с вашата съпруга, независимо че е южнячка. Бог ни е свидетел, че ние се противопоставяхме с устрем и плам срещу избухването на тази война и направихме всичко по силите си, за да опазим мира. — Той се извърна с гръб към Тейлър и написа нещо на един лист на бюрото си. — Скоро се очаква да започне новата кампания, която вероятно ще се окаже по-кръвопролитна от всички сражения досега. Затова са ни необходими опитни мъже като вас, полковник Дъглас. Още утре трябва да се срещнете с генерал Грант, за
