Конфедерация. Ние винаги сме воювали. Винаги сме умирали. Ти не си виновен за случилото се. И всеки път сам съм решавал какво да правя. И сега пак ще избера битката.
Брент замълча. После потърси очите на приятеля си в почти непрогледния мрак.
— Къде е Чикола? Не видях…
— Тялото му? Не, той е жив. Избяга в гората. Сега, приятелю, задай въпроса, който сигурно те човърка.
Брент не се поколеба. Погледна открито индианеца.
— Какво се случи с нея… с Кендъл? — едва успя да прошепне.
— Тя се съпротивлявала — отвърна Червената лисица с гордост и задоволство. — Не с пистолет или нож, а с волята си. Чикола ми разказа как се опитвала да го защити. Джими Ематла, който все още е жив, но сигурно няма да посрещне зората, докато лежал на земята, смъртно ранен, чул разговора между нея и синята униформа.
Тялото на Брент се вкамени и изстина като тяло на мъртвец.
— Какво са говорили? — попита напрегнато.
— Джими Ематла сам ще ти каже.
Червената лисица беше прав. Джими Ематла нямаше да види повече слънцето. Смъртта вече бе сложила своя отпечатък върху очите му, когато вождът въведе Брент в колибата, където индианецът очакваше храбро края си.
Той посрещна Брент с радост. Жените около него бързо се оттеглиха, щом Брент коленичи до сламеника.
— Нощен ястреб — промълви Джими Ематла, затвори очи и сграбчи ръката на Брент с изненадваща сила.
— Ематла — отвърна Брент и стисна дланта му. Болка се изписа върху лицето на индианеца. — Не говори. Трябва да пазиш силите си.
Ематла поклати глава и навлажни пресъхналите си устни.
— Ще умра заедно с нощта, приятелю. Сигурен съм. Благодаря на боговете, че доживях да те видя. Измених ти. Нощен ястреб. Моля те за прошка.
— Никога не си ми изменял…
— Напротив, обещах да пазя жените. Но войниците нахлуха като вълните на морето. Оказах се безпомощен като баба.
— Никой не е способен да се изправи сам срещу цяла рота.
Ематла сви рамене, едва събра сили да продължи. Повдигна натежали клепачи и срещна погледа на Брент.
— Ти трябва да се изправиш сам срещу цяла рота, Нощен ястреб. Тя доказа, че не отстъпва по смелост на никой храбрец. Не се опита да спаси себе си, а направи всичко възможно да опази децата на Червената лисица. Някои оживяха само благодарение на това, че тя се отскубна от ръцете на по-силния от нея войник, втурна се обратно към лагера и потърси милост в сърцата на нашествениците. Един от тях я нарече своя жена, а тя му каза, че ще го убие. Сърна срещу пантера. Нещо в него ми подсказа, че е убиец. Той ще я убие или ще я накара да съжалява, че е жива.
Брент си пое въздух на пресекулки.
— Благодаря ти, че ми казваш всичко това, Джими.
Ематла наклони глава, сякаш да кимне. Когато отново заговори, гласът му бе толкова немощен, че Брент трябваше да приближи ухо до устните му.
— Сред тях имаше един… бял човек в синя униформа, който… не убиваше. Убийствата го отвратиха. И…
— И? — Брент вдигна глава. Пръстите му несъзнателно сграбчиха одеялото, което пазеше Джими Ематла от нощния хлад.
— Травис… нарекоха го Травис. Той би…
— Какво, Ематла? Мисли! Кажи ми. Човекът, когото нарекоха Травис би направил какво?
— Би ти помогнал. Мисля, че той… обича жената. Кендъл. Тя се втурна към мен. Вярваше ми. Кендъл…
Името прозвуча като тиха въздишка. Това бе последната дума, която излезе от устата на Джими Ематла. Слънцето посягаше към небето, когато от гърдите на индианеца се откъсна предсмъртен стон. Той потрепера и се отпусна. На лицето му се изписа спокойствие. Беше оставил зад себе си суматохата и суетата на този свят.
— Хубав номер им изигра на янките в Джаксънвил, Брент Маклейн — започна Чарли и размаха пръст срещу Брент, — но във Форт Тейлър няма да си развееш байрака. Там и пиле не може да прехвръкне!
— Не съм си помислял дори да вляза в пристанището на Форт Тейлър с вдигнато знаме! — избухна Брент и нервно прокара пръсти през косата си. — Ти май забравяш нещо, Чарли — Форт Тейлър е в ръцете на Съюза, но това не означава, че на острова не живеят хора, предани на Юга?
— И какво ще направиш, капитане? — сухо попита Чарли. — Ще помолиш всички янки, ако обичат, да си вдигнат ръцете?
— Не, смятам да използвам същата тактика като в Джаксънвил. Но този път ще отида сам.
— Единствената ти възможност — прекъсна ги Червената лисица — е морето.
Брент погледна индианеца. Тримата се бяха събрали да поговорят, след като слънцето се издигна високо. Червената лисица продължи:
— Дори да проникнеш в града, каква полза? Не можеш да вдигнеш крепостта във въздуха, защото Кендъл е вътре. Само търпението ще я спаси, Нощен ястреб. Сега сигурно я държат под ключ. И зорко я пазят. Но скоро синята униформа ще замине. И стражите ще се отпуснат. Възможно е пак да излезе с янките на разходка в морето. Тогава ще настъпи твоят час.
— Не можем да седим и да чакаме! — възпротиви се Чарли.
— Наоколо бушува война! Сега би трябвало да патрулираме край западния бряг, а после да натоварим памук и срещу него да купим в Лондон оръжие!
— Аз мога да отида за нея — тихо предложи Червената лисица.
— Не — категорично отвърна Брент. — Не искам пак да си ти, приятелю. И без това в сърцето ми вече зее пропаст, която ще остане там до края на дните ми…
— Но това е глупаво! — възпротиви се Червената лисица, изправи се и раздразнено закрачи из колибата. — Вече ти казах — сам решавам. Освен това искам да си отмъстя на тези хора и мисля, че имам право. Те извършиха престъпление срещу мен.
— Ти си индианец! А това е война между бели!
— Тя се превърна в моя война!
Брент се замисли. Раздразнението му растеше. Сякаш напрежението и гневът между двамата всеки миг щяха да избухнат.
Дълбоко пое въздух и възвърна самообладанието си.
— Червена лисицо, те очакват да ги нападнеш. Обзалагам се, че сега следят с много по-голямо внимание малките лодки, отколкото корабите на Юга, които се промъкват през блокадата им.
Чарли се намеси гневно:
— Индианец не би могъл да остане жив във водите на янките. А ние също не можем да се доближим до тях с развято знаме. Какво ни остава тогава?
— Един янки… — прошепна Брент.
— Какво? — едновременно попитаха Чарли и Червената лисица.
— Един янки. Казва се Травис. Джими Ематла ми разказа за него, преди да умре.
Брент внезапно щракна с пръсти и се обърна към Чарли. Отново бе негов капитан.
— Чарли, трябва да стигнем до устието на реката и да намерим Харолд Армстронг. Да разберем какво знае той и какво е уловил от телеграфа. Янките държат Сидър Кий, но на Харолд сигурно му е известно какво става. Трябва да разберем кой точно е този Травис. И да накараме Харолд да ни свърже с някого на Кий Уест, за да узнаем кога Джон Мур заминава. Ще приложим твоята стратегия, Червена лисицо. Ще чакаме търпеливо. — Той замълча и стисна челюсти. Търпеливо ли? А проклетият янки може би в този миг я
