Палубата на „Джени Лин“ оживя от тропота на крака.
— Оръдие номер едно — зареди!
— Номер едно — заредено!
— Ударете я с първия изстрел — нареди Брент. — Един точен смъртоносен удар веднага щом заемем позиция.
Застанал на щурвала, Чарли изведе кораба от прикритието му точно в мига, когато федералната шхуна премина рифовете и се отправи към тях.
— Огън! — заповяда Брент.
Оръдието изгърмя. След миг шхуната се разклати и политна към десния си борд, а носът й избухна в пламъци. Суматохата на кораба се чуваше въпреки разстоянието, което го делеше от „Джени Лин“.
— Дай ми бинокъла, Чарли — нареди Брент. Погледна към пробитата шхуна. По горящата палуба тичаха хора. Някои се хвърляха в морето. Изведнъж прокънтя заповед и уплахата им попремина. Моряците се втурнаха към носа да потушат пожара.
— Приближете се, преди артилеристите им да заемат местата си! — тихо заповяда Брент.
„Джени Лин“ се плъзна леко по водата към борещия се за живот кораб. Но преди да се приближат, Брент изпрати на мачтата един моряк да попита дали янките се предават.
Знаеше, че всеки на тяхно място би се предал. Шхуната не можеше да поеме още един удар, особено от това разстояние. Капитанът би обрекъл моряците си на сигурна смърт, ако откажеше да се предаде.
На мачтата на „Лейди Блу“ се издигна бяло знаме.
„Джени Лин“ тръгна срещу федералната шхуна. Хората на Брент гледаха навъсено, готови всеки миг да хвърлят куките за абордаж. На палубата стоеше висок мъж в колосана капитанска униформа и го очакваше заедно с двама офицери отстрани.
Брент изведнъж се сепна, като видя младия капитан с умните кафяви очи и изпитото лице.
Оказа се, че той отдавна познава Травис Деланд. Офицерът срещу него беше човекът, който го бе издърпал от ноктите на смъртта в пристанището на Чарлстън.
— Отново се срещнахме, янки — тихо рече Брент.
— Да, отново.
— Не превръщайте битката в клане, капитане. Заповядайте на хората си да спрат огъня.
— Какви са условията на капитулацията, капитан Маклейн? — твърдо попита Деланд.
— Искам да поговоря с вас насаме — сухо отговори Брент. Леко извърна глава, щом чу как Червената лисица се приближи и безмълвно застана до него. — Освен това искам да ми предадете хората, които са участвали в клането в тресавището. Те ще застанат в честен бой срещу индианците, чиито семейства и домове са унищожени. Останалите ще бъдат освободени. В южните лагери за военнопленници вече не достига храната. Не от омраза към янките — нашите войници също гладуват.
Моряците на борда на федералната шхуна се умълчаха за миг. После Травис Деланд заговори.
— Моите хора не участваха в това нападение, капитан Маклейн. Давам ви думата си на джентълмен. Никога не бих се включил в подобно клане на невинни.
— Не ви обвинявам, капитан Деланд. Но на кораба ви се намират и други хора освен вашия екипаж. Имам сведения, че сред вас има войници, които действително са извършили убийства под покровителството на съюзническата флота и лейтенант Джон Мур.
Неочаквано от редиците на янките се откъсна човек и разкъса със зъби пакет барут.
— Потопете южняците, капитане! Потопете ги! Ние сме повече от тях!
В мига, в който севернякът повдигна заредената си пушка, от „Джени Лин“ се чу изстрел. Не беше необходимо Брент да се обръща, за да разбере, че е стрелял Крис — той беше отличен стрелец и бе улучил моряка от наблюдателния пост на главната мачта.
Без да издава чувствата си, Травис Деланд проследи с поглед мъжа, който се свлече на земята. После се обърна към Брент.
— Не мога да предам хората си на вас, за да ги измъчвате и екзекутирате.
— Никой няма да бъде измъчван, нито пък екзекутиран. Те ще се бият в честни схватки с индианците. Вашите смелчаги в синьо преди нямаха нищо против да пролеят индианска кръв. Защо не и сега?
Травис не свали поглед от Брент.
— Крокер, Хейнс, Дънфри и Холмс — пред строя!
— Не! Капитане, тези диваци ще… — един от янките започна да протестира.
— Страхливец! — изкрещя Травис. Обърна се към тримата моряци: — Вие започнахте войната с индианците. Сега се бийте с храброст!
— Човек за човек — изрече Брент тихо, но гласът му достигна до палубата на „Лейди Блу“. Кимна на Червената лисица. Индианецът и тримата му бойци с плавни и ловки движения прескочиха перилата на борда и се приземиха върху „Лейди Блу“, за да застанат срещу своите противници.
— Всички оръжия зад борда! — заповяда Брент.
Травис не трепна:
— Оръжията зад борда!
— Никой да не се намесва — спокойно каза Брент. Посочи към наблюдателния пост. — Крис ще стреля по всеки, който се намеси, независимо дали на страната на янките или на страната на индианците. Боят ще бъде справедлив.
Травис кимна в знак на съгласие.
Прозвуча див боен вик и Червената лисица се хвърли срещу един от мъжете в синьо. Моряците се спуснаха в безумието на боя, извадили същите онези оръжия, с които бяха Убивали жени и деца в лагера на семинолите.
Битката бе честна, но завърши бързо. Червената лисица и хората му се биха, изпълнени с желание за отмъщение. Пред очите им бяха техните посечени жени и окървавени деца.
И четиримата янки загинаха. Отново се възцари тишина. Травис вдигна ръка и хората му покриха телата на мъртвите.
— А сега, капитане, ако бъдете така добър да дойдете за малко на борда на „Джени Лин“, скоро ще се разделим.
— Не отивайте, капитане! — извика един артилерист. — Това е южняшки номер!
— Не се дръжте като глупаци — уморено отвърна Травис. — Досега вече можехме да сме на оня свят, стига да беше пожелал.
Без да мигне, той се прехвърли през борда и стъпи на палубата на „Джени Лин“. Брент леко наведе глава.
— Заповядайте в каютата ми, капитане. Сигурно помните пътя.
Когато влязоха в капитанската каюта и Травис застана мирно, Брент го покани:
— Седнете.
Извади тънка пура от кутията от тиково дърво на бюрото, запали я и всмукна дълбоко дима. Подпря се на бюрото и предложи кутията на северняка. Възелът на ревността се стегна около сърцето му. Джон Мур беше негодник, изпратен от дявола, но доколкото Брент умееше да преценява хората. Травис Деланд притежаваше силен и благороден характер. Явно бе близък приятел на Кендъл и я обичаше, според предсмъртните думи на Джими Ематла. Какво ли мислеше Кендъл за Деланд? Какво изпитваше към него?
Травис прие пурата, която Брент му предложи.
— Искате Кендъл, нали, капитане? — тихо попита Травис.
Брент кимна.
— Не мога да нападна форта. Нямам достатъчно оръжие, нито хора, а едва ли Конфедерацията ще ми ги отпусне за тази цел. Имаме по-важни задачи. — Брент се поколеба за миг, после продължи. — Не всички индианци в лагера загинаха. Един от оцелелите станал свидетел на разговора между вас, Джон Мур и Кендъл. Освен това чул и думите, които Кендъл и… съпругът й си разменили. Деланд, този човек ще я убие. Индианецът каза, че вие сте човек на честта. Капитане, искам да ми помогнете. Искам Кендъл. Но не мога да я освободя без вашата помощ.
Травис Деланд въздъхна дълбоко. Тъмните му очи се впиха в Брент.
— Би трябвало да се учудя, капитане, че прочутият Нощен ястреб губи ценното си време да търси
