— Не съм го убил. Твоят приятел янки е добре.
— О, слава Богу — прошепна Кендъл. Но когато се освободи от прегръдката му и отново обви ръце около врата му, тя видя, че зад него стои Червената лисица. Лицето му беше непроницаемо и гордо както винаги. Сълзи бликнаха в очите й и тя с дива сила се откъсна от Брент, спусна се към индианеца, сграбчи ръцете му и падна на колене в плитката вода пред него.
— О, боже! Червена лисицо! Толкова много съжалявам. Безкрайно, безкрайно съжалявам. Прости ми!
— Стани, Кендъл — нареди Червената лисица и приклекна, за да я повдигне. Тъмните му очи я погледнаха с нежност. — Недей да молиш за прошка заради жестокостта на другите.
— Червена лисицо… — прошепна с треперещи устни името му и го прегърна, притисна се към него. Опитваше се някак да му върне отнетото, да му предложи своето съчувствие. Той неловко я обгърна с ръце и я потупа по гърба.
— Ще понесем всичко с твърдост, Кендъл — прошепна й на мускоги. Трябваха й няколко секунди, за да си го преведе на английски. После се отдръпна и срещна погледа му с очи, все още изпълнени със сълзи.
— Синът ти Чикола побягна към гората…
— Жив е. В безопасност е при близките на майка му.
— О, слава Богу!
Червената лисица погледна над копринената глава, сгушена до голите му гърди. Брент Маклейн бе вперил поглед в тях и за миг стоманата в очите му стана уязвима като сребриста мъгла. После той видимо се стегна. Непроницаемата стомана безмилостно пропъди сянката. Той повдигна вежди.
— Да излезем от водата, мисис Мур. Напоследък трудно се намират обувки.
Гласът му изплющя върху Кендъл като камшик, тя се обърна към него и се запита какво ли толкова е направила. Сърцето й бе опънато като тетива, която сякаш всеки миг щеше да се скъса. Защо така жестоко й напомняше, че е съпруга на янки? Предупреждаваше ли я? Дали не искаше с презрението си да й напомни, че законът я обвързва с друг, а той е свободен? Можеше да й се наслаждава, но нима беше забранено един мъж да се радва на прелъстителната жизненост? „Ръка за ръка с южняшкото благородство върви южняшката арогантност“, помисли си Кендъл с внезапен гняв и възмущение. Той се чувстваше в правото си да слага ръка на нея като на своя собственост винаги, когато пожелаеше, но може би никога нямаше да се почувства задължен да се ожени за нея.
Ейми Армстронг видя болката, объркването и гнева, които затрептяха в изразителните очи на младата жена. Пристъпи напред, като се пазеше от водата.
— Хайде, идвайте всички вкъщи. Брент Маклейн, доведи тези твои буйни момчета със себе си. Цял бут говеждо ви чака на печката.
— Благодаря, Ейми — разсеяно промърмори Брент. Излезе от водата и се обърна към хората си. Някои от тях вече бяха стъпили на брега. — Всички са свободни освен часовите. Лойд. Крис, когато посещавате дъщерите на свещеника, помнете, за Бога, че сте моряци от флотата на Конфедерацията!
— Слушам, сър!
— Тъй вярно, сър!
Въпреки почтителните си отговори двамата млади моряци си размениха развеселени погледи и зашляпаха към брега, където ги очакваше свободата. Брент обгърна с ръка пухкавите рамене на Ейми и й прошепна нещо, което я накара да се разсмее като младо момиче.
Кендъл стоеше до колене в реката и изтръпна, когато Брент закрачи по пътеката. Моряците минаха край нея и свалиха шапки, но тя почти не забеляза тяхната проява на уважение.
— Хайде, Кендъл.
Всички бяха отминали напред, а Червената лисица постави ръка върху рамото й.
Тя надникна озадачена в тъмните му очи.
— Какво сбърках, Червена лисицо?
— Нищо не си сбъркала, Кендъл.
— Тогава защо…
— Нощният ястреб е силен човек, справя се с всичко. Не се бои от битките и от смъртта. Но сега е обзет от нещо ново за него. Учи се какво е страх.
— Страх ли? Но Брент не се страхува от мен!
— Изплашен е от това, което изпитва към теб. Открива какво е ревността. Хайде, ела дадохме му добър урок, но не бива да прекаляваме. Харесва ми да го уча, но той ми е приятел, а приятелите трябва да учим внимателно.
Червената лисица и Кендъл тръгнаха заедно след останалите към възвишението, където се намираше приветливата къща на семейство Армстронг.
Кендъл все още не знаеше къде са построили домовете си останалите заселници, но някои хора от екипажа на Брент вече бяха разбрали това. Почувствали се свободни, мъжете търсеха развлечения. Явно тук се намираха и други млади дами, освен дъщерите на свещеника, защото моряците до един бяха изчезнали. Ейми каза на Кендъл, че със сигурност ще се върнат, когато храната бъде готова, и че ще водят в прегръдките си по една гостенка!
Кендъл стоеше в кухнята и режеше зеленчуци за супата, а в съседната стая седяха само Брент, Червената лисица, Чарли Макферсън и Хари. Чарли и Хари пафкаха с лулите си, а Брент беше запалил пура. Четиримата пиеха бренди и обсъждаха войната.
— Ще имаме неприятности по Мисисипи! Големи неприятности, повече, отколкото с Фарагът при Ню Орлеанс! — мрачно изрече Хари. — На западния фронт имат един генерал, който май си знае работата. Казва се Грант.
Както се бе облегнал на кораловата полица над камината, Брент изсумтя. Кендъл премести поглед от тумбестата печка към него и видя, че я наблюдава замислено. Той не отмести очите си и сякаш се ядоса, само при вида й.
— Няма какво да се притесняваме от Грант, след като си имаме Джеб Стюарт, старият Стоунуол Джаксън и Робърт Лий в армията на Вирджиния — убедено заяви Чарли.
Хари се намръщи и погледна към Брент. Чак когато проследи погледа на капитана към кухнята, където бе Кендъл, той се ухили и попита:
— Какво ще правиш сега, Брент Маклейн?
Брент неохотно обърна поглед към Хари.
— Какво?
— Накъде се отправяте — ти и твоята шайка?
— О… на запад. Трябва да натоварим някои неща от залива. После потегляме към Лондон. Ще оставим Кендъл там. Ще я настаним някъде под чуждо име…
— Какво? — извика Кендъл и изпусна цял морков в тенджерата.
— Казах, че ще те заведа в Лондон — с раздразнение повтори Брент.
— Не, няма! Не искам да ходя в Лондон!
— Така ли? — все още облегнат на камината, той надигна чашата с бренди и веждите му саркастично се извиха. — Предпочиташ да се върнеш във Форт Тейлър?
Кендъл остави ножа и сложи ръце на кръста си.
— Не, капитан Маклейн. Но няма да отида в Лондон, когато тук е войната, тук е всичко, което обичам.
— Не мога да те пазя, докато трае тази проклета война!
— И не е необходимо! — гневно възрази Кендъл.
— Глупости! — изръмжа Брент, пръстите, които държаха чашата, побеляха от напрежение. — Някой трябва да бди над теб непрекъснато!
Кендъл забрави, че останалите мъже ги наблюдават с любопитство. Тя тръгна към Брент със син огън в очите.
— Никой не те кара да бдиш над мен, Брент Маклейн! Аз не съм една от твоите робини — собственост, пазена за по-късна употреба! Няма да отида в Лондон. Мога да остана тук с Хари и Ейми. И ако се окажа бреме за тях, ще се върна с Червената лисица при неговия народ. И не ми казвай, че отново ще ги изложа
