— Ти! — промълви отново. — Ти си мечтите ми, ти си живота ми, ти си това, което винаги ще чакам. Аз… аз те обичам, Брент.
— О, господи! — възкликна той. — Малко глупаче! А аз забравих всичко: войната, живота, смъртта и честта, защото те обичам! — В думите му се долавяха лека горчивина и болка. После пръстите му, твърди и настоятелни, се впиха в раменете й. — Ето защо трябва да ме слушаш!
— О, моля те, Брент! Не те разбирам, а толкова те обичам и времето, което прекарваме заедно, е толкова кратко! Моля те, Брент, моля те…
— Кендъл — проговори той с пресипнал глас и я привлече в нежните си обятия. — Какво не можеш да разбереш? Страхувам се до смърт да те оставя отново сама! Ти не можеш да се защитиш. Ако Джон Мур дойде тук, ти пак ще бъдеш така безпомощна, както преди. Не мога едновременно да те пазя от него и да воювам…
— Брент! Ти и в блатото не би могъл да ме защитиш! Те бяха много! Куршумът убива мъжете със същата лекота, с каквато и жените. Заклевам се, Брент, че…
— Ще говорим за това после — неочаквано я прекъсна той. — Не издържам повече.
— Какво? — объркана промълви Кендъл и отблъсна гърдите му с изящните си ръце, за да го погледне в очите.
— Обичай ме, Кендъл — прошепна той дрезгаво.
— Аз те обичам, Брент — с цялата си невинност отвърна тя.
Той тихо простена и я притисна към себе си, като държеше погледа й в плен на своите тлеещи сиви очи. Внезапно тялото му я жигоса през дрехите и остави отпечатъка си върху нейното тяло. Горяща стрела я прониза с блясъка на трескава възбуда и вълнуваща уплаха. По бузите й се разля руменина.
— Тук?
Той повдигна ръка и приглади един немирен кичур коса от лицето й.
— Аха.
Тя изведнъж почувства, че ще се свлече на земята. Той усети треперенето и слабостта й и я грабна в обятията си, после я бутна на пясъка. Ръцете му я галеха с любов, докато целуваше устните й — бавно и продължително. Ръцете му са толкова силни — мина й през ума. Както и да я докосваше, тя се разтреперваше от силата му.
— Брент? — отново прошепна тя до устните му.
— М-м?
— Ами семейство Армстронг? Какво ще си помислят? Ще се чудят къде сме.
— Ще си помислят, че сме си намерили хубаво местенце край брега и правим любов.
— Брент! — Роклята се свлече от раменете й и той притисна устни до голата плът. Тя простена и се отпусна до него, без да се противи повече.
Положи я върху пясъка и я загледа със страст и нежност, а очите му станаха тъмни като въглени, хипнотизираха я и я караха да го желае все повече. Той свали куртката си, повдигна главата й и сложи сивата дреха под нея, разстла златните къдрици като ветрило, вглеждайки се омагьосан там, където пръстите му я докосваха с копнеж. После ризата му в миг изчезна и щом Кендъл видя голотата на широките му загорели гърди, разбра, че повече не може да остане неподвижна. С лек стон се притисна към него и зарови лице в кестеняви косъмчета, които покриваха мъжката плът.
— Не понасям да съм далеч от теб — промълви тя и въздъхна.
Той не отговори. Разтри с длан врата й и посегна към подгъва на роклята, за да издърпа дрехата през главата й. Косата й се спусна на гъсти, лъскави вълни и покри гърдите й.
Той хвърли роклята настрана, издаде пресипнал стон и я притегли в прегръдката си, а ръцете му изследваха голите възвишения и долината пред него. Целуна шията й, устните, гърдите, обсипа ги със страст, която я накара да се извие като лък към него, да забрави, че лежи върху легло от пясък, а над тях е само синевата, набраздена от слънчеви лъчи. Сладост се разля по тялото й. Непоносимо сладък огън. И потребност да отвърне на неговите ласки. Прокара пръсти през косата му и замачка гърба му с длани. Докосна с любов, желание и нежност всяка част от тялото, която можеше да достигне.
Усети как пръстите му се плъзнаха към панделката на гащичките й и закачливо одраскаха корема й. Като коте се изви към ръката му, изгубила всякакви задръжки в дивата красота на закътаното заливче. Нещо първично като ивицата пясък се надигна в нея — стремеж да достави удоволствие на мъжа, който така изкусно я водеше във вихъра на изпепеляващата страст.
Той приседна на пети и лениво дръпна връзките на гащичките, като следеше всяко свое движение. После постави ръце на бедрата й, повдигна ги нагоре, и започна да свлича памучната дреха. Но напредваше бавно — навеждаше се да целуне всеки нов сантиметър копринена плът, която се откриваше за негово удоволствие. Мустакът му драскаше кожата й, устните и езикът му я галеха с влажна опияняваща топлина, която предизвикваше в нея буря от трескави тръпки. Той продължаваше чувственото мъчение, търсеше все по-голяма близост, която я караше да подивява и разтреперана да шепне името му.
Най-после той се изправи, свали ножницата, сабята и ботушите, но щом понечи да събуе панталоните си, тя се приближи и пожела да го направи сама. Разбра нуждата му да изследва тялото й, защото пламъците на бушуващия в нея огън се извисяваха все по-високо, докато го любеше и опознаваше силата на бедрата му, гладката равнина на корема му и силата на неговата мъжественост.
Той коленичи до нея на пясъка и я обгърна с ръце. Отново намери устните й, погали я, залюля бедрата й в люлката на своите ръце и я притисна към себе си, за да вкуси насладата от слетите им голи тела. После тя усети как я повдига и полага на пясъка. Той се беше надвесил над нея, напрегнал лице и тяло, разтвори бедрата й, за да я завладее с омайващото чудо на страстния си, неудържим устрем. Топлината я опари, сякаш куршуми разтърсиха тялото й и тя, отдадена изцяло на блаженството, обви ръце около шията му, а той се вряза в нея.
Вгледа се в очите й. Тя го прегърна още по-здраво и не се побоя да срещне погледа му сред тайнството на усещанията. Вълните се разбиваха ритмично край брега, а високите върхове на боровете леко се полюшваха. В дълбините на съзнанието й тези неща оставяха своя отпечатък като едва доловим фон, на който изпъкваше първичният разкош на чувството, че в този омагьосан миг от вечността той я покорява и изпълва със себе си, а тя изцяло му принадлежи.
— Обичам те, Брент — промълви тя. — Толкова много те обичам!
Той се усмихна и шепотът му прозвуча до устните й:
— Аз също те обичам, моя малка южнячке.
Целуна я, после леко се надигна, продължавайки да се движи, без да откъсва поглед от нея. Нежността отстъпи пред пламъците на копнежа, пред жаждата да достигне дълбините на страстта. Стройните бедра го обгърнаха с нарастващ трепет и податливата женска красота отзивчиво го изведе във висини, които сякаш нямаха край. Но все пак краят настъпи. Той чу накъсания й стон и семето му избухна в потръпващо великолепие.
Остана върху нея, притихнал доволно, после се обърна по гръб и се загледа в слънцето, галейки влажната кожа на ръката й. Клоните на боровете ги засланяха от слънчевите лъчи. Можеше да мисли само за това колко е хубаво всичко. Без да се страхува, тя лежеше до него, окъпана в златната светлина на деня, и тялото й бе красиво като част от слънцето и морето.
Останаха дълго смълчани, наслаждавайки се на всеки миг, прекаран заедно. Нежните докосвания след бурята от страст засищаха глада, който бяха изпитвали един за друг в дългите самотни нощи. Най-после Брент проговори:
— Наистина те обичам, Кендъл. Затова винаги се държа като обезумял. Страхувам се до смърт да не ти се случи нещо лошо.
Тя се облегна на лакът и се вгледа в него, очите й — премалели и знойни, избистрени след буйното опиянение от изкусното му прелъстяване.
— Колко дълго ще бъдем заедно? — попита го с пресипнал глас.
Той трепна.
— Тази вечер. Утре. И утре вечер.
Тя се наведе над него, златистите атлазени къдрици погъделичкаха кожата му.
— Тогава да не губим време — прошепна тя и устните й се спуснаха върху гърдите му, целувките й обгориха плътта му.
