някаква жена на островите Кийс. Но това не ме учудва, защото аз самият много обичам Кендъл. Но не мога да ви помогна. Тя вече избяга.
— Какво? — Брент замръзна на място.
Травис се поколеба и Брент забеляза, че болка помрачи погледа му.
— Кендъл беше с мен, когато индианците я отвлякоха. Този воин, който беше с вас преди малко, ги предвождаше. Помислих, че я държат против волята й и затова последвах Джон, но пристигнах на мястото твърде късно. Твърде късно разбрах, че Кендъл е била щастлива там. Както и да е, скоро след като се върнахме в казармите, открихме, че сътрудничеството между южняците и индианците, за което отдавна се досещахме, е факт. Джон разбра, че Кендъл е била с вас. — Той спря за миг, мускулите на лицето му отразиха колко трудно му бе да разказва всичко това. — Чух писъците й още същата нощ, когато се върнахме във форта. Чух ги, докато вървях между бараките. Никой не би й помогнал, капитане. Сигурно разбирате, че янките няма да изпитат съжаление към жена, която не само е сложила рога на съпруга си, но и го е направила с капитан от флотата на Юга. Не ги съдете, Маклейн. Те всички мислят, че Джон й е дал хубав урок и че сега вече ще й прости и всичко ще си тръгне по старому. Но аз… аз познавам Джон. Веднага щом той замина, отидох да я видя. Обещах й, че все някак ще я измъкна. Но тя беше като полудяла. Каза, че Джон щял да оздравее и че тя не можела да чака. Престори се, че ме слуша. И неочаквано ме удари с кана по главата. Когато се свестих, открих, че е избягала от форта пеш. Отидох в града и там научих, че е отплавала в малка лодка. Търсим я от няколко дни, капитане.
„Къде е тя сега, по дяволите?“ — въпросът отекваше като вик в съзнанието на Брент, но той не каза нищо. Тръгна към вратата на каютата.
— Свободен сте, капитан Деланд.
Травис постоя неловко за миг, после се отправи към вратата.
— Може би трябва да знаете, Деланд — тихо продума Брент, — че смятам един ден да открия Джон Мур. И тогава ще го убия.
Травис се поколеба и замачка шапката си в ръце.
— Може би ще дойде ден, когато аз ще ви изпреваря.
Мина край Брент, но изведнъж се спря.
— Ако не знаете, да ви кажа: вчера адмирал Фарагът е завзел Ню Орлеанс.
Предчувствие за обреченост обхвана Брент. Ню Орлеанс. Най-големият град на Юга…
— Благодаря ви, че ми казахте, капитане. Надявам се пак да се срещнем, когато войната свърши.
— Аз също — промърмори Травис. — Капитане…
— Да?
— Потърсете я. Търсете Кендъл, докато я намерите. Тя добре се справя в морето, но е сама. Единственото й предимство е, че сега Джон се намира в Ню Орлеанс. Но не знам накъде е поела. Намерете я.
— Ще я намеря.
Думите бяха произнесени тихо. С равен глас. В стоманеносивите очи, които го наблюдаваха проницателно, Травис прочете, че няма причина да се съмнява в обещанието.
— Предайте й, че… че я обичам.
Маклейн не отговори. Язвително му пожела:
— Приятен ден, капитан Деланд.
— Приятен ден, капитане.
Веднага щом капитанът на янките се качи на борда на своя кораб, моряците на „Джени Лин“ откачиха куките.
Завиваха покрай носа на острова, когато Брент се върна на палубата и се насочи към Чарли, който стоеше на щурвала.
— Ще прекарам цялата тази проклета война в преследване на една глупава женска! — прогърмя гласът му. — Дръж посока на север, Чарли. Следвай островите. И удвои хората на марса, кажи им да не откъсват очи от водата! Да търсят… всичко, което плава. Глупава жена! — избухна той и яростно удари щурвала.
Чарли не можеше да бъде лесно подведен. Той разбра, че Брент е силно разтревожен. Но нямаше време да мисли за това, защото изведнъж Лойд извика от марса:
— Шхуна на хоризонта, капитане. Отдясно!
— Под какъв флаг? — напрегнато попита Брент.
— Няма флаг, сър. Да сваля ли нашия?
Флагът със звездите и лентите се вееше гордо на мачтата на „Джени Лин“. Брент поклати глава и извика:
— Не, оставете го. Готови сме да посрещнем всяка шхуна. Внимавайте дали ще издигне флаг.
— Издигат, сър. Звезди и ленти! Конфедерати са. Сигнализират, че искат среща.
— Ще се срещнем тогава. Но за всеки случай нека всички да заемат местата си! Все още се намираме във водите на янките.
Но нямаше защо да се притесняват. Срещу тях се носеше капер, тръгнал от Ричмънд за Бахамските острови. Младият капитан каза на Брент, че не са посмели да вдигнат флага, преди да видят техния.
— Надявах се да ви настигна, капитан Маклейн. Приближихме се към Бискейн много внимателно, бяхме чули, че там южняците имали човек, който щял да ни помогне. Трябваше да ремонтираме корпуса — преди няколко дни един снаряд ни уцели. Както и да е, онзи човек — името му било Харолд Армстронг — ми заръча, ако ви настигна, да ви предам, че жената е при него. Нищо друго не каза, капитане, само това.
Брент въздъхна от облекчение.
— Благодаря, капитане. Спестихте ни страшно много време.
— Чухте ли за Ню Орлеанс? — попита каперът.
— Да, току-що.
— „По дяволите торпедата — пълен напред!“
— Какво?
— Това го казал адмирал Фарагът, когато корабът му минавал край фортовете на Юга. Янките непрекъснато го цитират. Съюзът струпва все повече и повече кораби. Ние сякаш не можем да ги настигнем.
— Наистина не можем — отвърна Брент. — Е, още веднъж ви благодаря. И внимавайте — тук сте на територията на янките, както знаете. Малко по на юг блокадата се затяга още повече. Знаят, че караме провизии и боеприпаси от Бахамските острови.
— Ще внимавам. И искам да ви благодаря, сър.
— За какво?
— Никога не съм предполагал, че ще срещна Нощния ястреб. Имате доста почитатели в Ричмънд, сър. И доста врагове във Вашингтон.
— Знам. Но това е войната.
Брент се сбогува с капитана на шхуната и се обърна към Чарли:
— Чарли, ще спрем на едно място, преди да продължим проклетата война!
Поклати глава с раздразнение и обърна гръб на Чарли.
— Малко ще поспя. Кажи на Червената лисица, че Кендъл е при Хари. Проклета жена! — промърмори той. — Мисли си, че може да изиграе не само янките, но и цялото море. Подлудява ме. Ще я убия!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
— Помни ми думите, Кендъл — започна Харолд Армстронг и насипа пръст около току-що пресадената хидрангея, — ще дойде ден, когато това място ще стане по-оживено дори от Ричмънд!
Отпусна се върху пети, отупа пръстта от ръцете си и се усмихна на Кендъл.
— Тук можеш да видиш цветя и от Южна, и от Северна Америка. Ветровете пренасят цветния прашец. На света няма друго място като Евърглейдс. Диво. И обточено с величествената ивица на плажа… — Той въздъхна, доволен от щедростта на природата.
Кендъл се засмя.
