Внезапно пръстите му се сключиха с такава сила около нейните, че Рианон едва не изпищя. Очите му засвяткаха с леден огън, с цялата буреносна студенина и буйност на севера, после той се обърна гъвкаво към краля, без да пуска ръката й.
— Драги ми Алфред, аз съм толкова влюбен, че не желая да чакам нито миг повече, докато я направя своя съпруга. Нека забравим различията, които са ни разделяли в миналото. Нека забравим онова, което е било, и подпечатаме съюза си тук и сега. Не бих желал да бъда непочтителен, но не искам да прекарам нито ден повече без нея. Искам я непрекъснато до себе си — ден и нощ.
Кръвта на Рианон се вледени. Тя не можеше дори да диша, камо ли да проговори. Какво стана с триумфа й! В продължение на няколко мига се наслади на победата, но той й я отне и я обърна срещу нея.
Алфред смръщи чело. На трапезата се надигна вик. Викингите избухнаха в смях, англичаните гръмогласно изразиха одобрението си.
— Не! — пошепна беззвучно Рианон.
Не можеха да й сторят това; не беше нито почтено, нито правилно. Вече беше късно, луната беше високо в небето; във въздуха беше надвиснало предчувствие за буря. А утре сутринта мъжете щяха да тръгнат на бой и сватбата щеше да се отложи.
Алфред наблюдаваше двойката със смръщено чело. Алсвита шепнеше нещо в ухото му и Рианон беше сигурна, че го съветва да не се поддава на езическото влияние. Християнският крал не можеше да подкрепи една северна церемония и да пренебрегне църковната венчавка.
— Не! — пошепна отново тя и внимателно се опита да освободи ръката си от желязната му хватка. Невъзможно. Ерик продължаваше да стиска китката й, неумолим и непреклонен. Рианон затрепери от страх. Толкова пъти го беше наранявала и много добре знаеше, че всеки мъж би я презрял заради положението, в което я беше изненадал. Не, той беше истински викинг и не го беше грижа нито за приличието, нито за морала, той си проправяше със сила път към онова, което беше пожелал, вземаше го брутално — а после го захвърляше.
Кралят се колебаеше.
— Това е невъзможно! — надигна се отец Пол. — Не можем да направим сватбата тук и в такъв късен час!
— Но бихме могли да отидем в църквата, където Бог присъства винаги, не е ли така, отче? — попита меко Ерик. — Разгласяването е направено, годежът е в сила. Помолих да отложим венчавката, но сега настоявам за правото си. — Той удари с юмрук по гърдите си и драматично се отпусна на коляно, без нито за миг да изпуска ръката на Рианон. Сведе глава пред годеницата си, но тя видя очите му и разбра, че в този жест няма покорство, а само студен гняв.
— Кълна се в Бога, че ще сторя всичко за великия и благороден саксонски крал Алфред! Готов съм да погледна смело смъртта в лицето, за да защитя честта му, но откакто видях несравнимата хубост на кралската родственица, нямам мира и бих желал да я направя своя жена, преди да тръгна на бой!
Норвежците затропаха като луди по масата с чаши и юмруци. Много от тях бяха пияни, както и ирландските им другари.
Повечето саксонци също са пияни, каза си с мъка Рианон.
Съдбата й беше решена. Когато крясъците се засилиха, тя погледна лицето на краля и разбра, че той преценява какво да стори. Утре щяха да тръгнат на път, за да прогонят Гунтрум от Рочестър. В този последен ден владетелят не можеше да си позволи да рискува дружбата и доброто разбирателство между войниците си. Сватбата беше отложена по желание на ирландския принц, но кралят не можеше да не разбере, че Ерик е тръгнал по единствения възможен път, за да запази мира между воините.
Шумът в залата стана оглушителен и никой не чуваше думите си. Най-после кралят проговори:
— Така да бъде! Сватбата ще се състои веднага!
Отговори му гръмогласен рев. Роло скочи на крака и вдигна високо чашата с ейл.
— Да пием за сватбата! Ще ядем и ще пием, ще празнуваме, докато приготвят булката!
По лицето на краля танцуваха огнени отблясъци. Той не се радваше на прибързаната венчавка, но нямаше друг избор.
Рианон усещаше такъв натиск върху пръстите си, че не смееше дори да диша. Имаше чувството, че крехките й стави ей сега ще се прекършат. Обърна се и видя, че викингът я наблюдава предупредително. Без да се тревожи от оглушителния шум в залата, той пошепна в ухото й и тя чу ясно всяка дума:
— Не ми създавайте повече ядове, лейди. Не се противете. Толкова ли малко цените човешкия живот, че искате да предизвикате кървава баня?
— Не!
Той вдигна ръка и посочи залата:
— Мъжете са готови за война. Ирландците, англичаните, норманите. Ала настроенията се променят бързо, както знаете, освен това в общество като нашето за всяка обида се отмъщава веднага. Направих онова, което беше нужно. Сега ще изиграем последното действие от драмата, която започна по ваша вина.
Рианон отчаяно задърпа ръцете му, но не можа да се освободи. Няколко жени вече се бяха запътили към нея, за да я приготвят за сватбата. Това беше съдбата й и тя трябваше да я приеме, въпреки начина, по който бе посрещнала Ерик от Дъблин с добре дошъл в Уорхем.
Ръката му отново я притисна предупредително и съпротивата й отслабна. Този мъж беше издялан от бронз и стомана; надали имаше воин, който би могъл да го победи в битка, да не говорим за една слаба жена. Омразата му към нея беше голяма, гневът — още по-страшен.
— Та вие не искате да стана ваша жена! — зашепна настойчиво тя. — Знам, че не ме искате! Не е възможно, след всичко, което се случи! Спрете този дяволски театър — знам, че можете! — Челюстта му беше опъната, очите му почиваха студени и корави върху лицето й и тя се разтрепери от ужас: — А какво ще кажете… какво ще стане със съмненията ви, че нося в утробата си плода на друг мъж? Лекарите понякога грешат. Може би съм ви измамила. Отложете венчавката, за да отида в манастира и да…
— И да се молите ден и нощ да загина в битката, знам това, лейди. Няма смисъл да се противите. Не съм забравил нищо. По отношение на вас не храня никакви опасения.
— Но нали ме видяхте в гората!
— А вие сте глупачка, че ми напомняте за това именно в този миг — уведоми я той с такава хладност и самообладание, че по гърба й пролазиха студени тръпки. — Вече ви казах, че в моя дом аз съм законът, милейди. За мен е много просто да открия онова, което лекарят търси с усилия. И в случай, че сте измамили есекския кралски дом и носите под сърцето си дете, ще го износите докрай. — Очите му пламтяха като в треска, гласът му се понижи драматично: — Тази вечер се опитахте да ме уверите, че познавате в дълбочина историята на норвежкия народ. Нима наистина смятате, че сте разбрали викингите? Всъщност, все едно, защото само след миг ще научите нещо много важно за хората, които носят името викинга. Знам, че не ви е грижа за ирландската ми кръв. Да, лейди, вие не ме смятате дори за християнин. Следователно в отношенията си с вас винаги ще се проявявам като езичник, като викинг. Когато на север се роди нежелано дете, работата се урежда бързо и просто. Детето се оставя на снега и студа, боговете от Хел идват и си го вземат.
— Нима ще убиете едно невинно дете?
— Казах ви само как постъпват северняците в такъв случай, скъпа. Надявам се да се възползвате от тези сведения при следващото си приказно представление.
— Но… — Тя се раздвижи неспокойно и впи очи в неговите. Огънят зад гърба й гореше буйно, коленете й омекнаха и тя усети отново горещината на мъжественото му тяло. Искаше да го удари, да го нарани. Но се страхуваше, че ако го докосне, огънят ще я сграбчи, а това чувство беше неразбираемо и опасно. Нямаше друг мъж, когото да мрази така силно, и в същото време той оказваше невероятно въздействие върху сетивата й. Сърцето й биеше като лудо, не можеше да си поеме дъх. Боеше се от гнева му и го мразеше от дълбините на сърцето си. Но от нищо друго не се боеше така, както от предстоящата нощ.
— Ще ви мразя до края на дните си — изсъска ядно тя.
Мъжът се усмихна и сковано се поклони.
— Имате моето позволение, лейди, чак до чертозите на Валхала. Но това няма да ми попречи да се оженя за вас… нито ще ви помогне да избегнете брачното легло тази нощ.
