отбранява, но не постигна нищо, защото мъжът над нея беше много силен. После усети дръзката му, груба милувка… също както усещаше очите му като забити в сърцето й ками. И душата, и тялото й бяха негови пленници.
— Какво да направя първо? — попита подигравателно мъжът. — Да ви изнасиля ли или да ви напердаша?
— Пуснете ме да си ида.
Тя успя да освободи ръцете си, но Ерик веднага ги улови, притисна ги от двете страни на лицето й и се отпусна върху нея. Дъхът му стопли устните й и проникна между тях. Рианон бе обгърната от аромата на мъжкото тяло, странно чист и опияняващ, но не по-малко плашещ от докосването му. Той беше толкова близо до нея, че брадата му милваше кожата й. Нощницата не представляваше никаква преграда.
— Ах, лейди! — прошепна в ухото й Ерик. — Имаше време, когато бях твърдо решен да се въздържам. И то само за да ви докажа, че съм продукт на един закон, много по-стар от английските канони. Бях решил да се проявя като възпитан и деликатен съпруг, мадам, и да ви покажа всички най-добри страни на мъжкия пол.
Рианон не разбираше накъде бият тези закачки, но дълбокият тон на гласа му беше всичко друго, само не и нежен.
Тялото му я изгаряше. Дори когато й говореше, тя усещаше властната сила на великолепната мъжка фигура, закалена в безброй жестоки битки, на притиснатия в слабините й постоянно набъбващ член, който я унижаваше много по-силно от всяка дума. В този момент беше готова дори да умре, ако по този начин щеше да му се изплъзне, защото интимното пулсиране на тялото му и ужасяващото презрение в гласа му превръщаха всяка произнесена дума в подигравка. Не можеше да понесе мекото търкане на брадата му по лицето си, не можеше да изтърпи вибрирането на гърдите му върху своите, когато мускулите се опъваха и разпускаха.
Ще умра, каза си тя. Той ще ме убие.
— Но после, о, после дойде време, когато трябваше да положа огромни усилия, за да запазя реномето си на цивилизован мъж! Вие ме посрещнахте с дъжд от стрели, бихте се с мен като дива котка. Все пак аз вярвах в невинността ви. Дори когато вече бяхте моя годеница и ви залових в гората с любовника ви, направих опит да проявя разбиране. А вие отново ме предизвикахте, мадам, с вашия дяволски танц и с убедителния си разказ за норвежкото варварство. Измъчихте до смърт сърцето и душата ми. Припомнихте ми прадедите, които преди цял век дошли в Линдесфарн и го изтрили от лицето на земята. Чух бойните викове, видях реки от кръв и усетих онази тъмна, дива жажда за насилие, която е скрита във всеки от нас. Рианон…
Името й беше едва доловим шепот. Ерик се надигна, без да я изпуска от ръцете си. Пръстите му стискаха все така здраво китките й, той я повлече след себе си и я изправи пред огъня.
— Нарекохте ме варварин и така ще бъде! Суровата и примитивна страна на характера ми ще излезе на бял свят! Вече ви видях в цялата ви прекрасна голота. Видях как трескаво сваляте дрехите си за любовника си и ви помислих за добре обучена курва. Видях и движенията ви, когато танцувахте. Изкусителното полюшване на хълбоците и омайващото потрепване на гърдите извикаха в тялото ми властна жажда за кръв. Накрая разбрах, че няма да издържа. Вие не ми оставихте нищо друго, освен да последвам примера на прадедите си — да бъда брутален, безмилостен и… жаден. — Последната дума беше гърлен, заплашителен, страстен шепот. Рианон се уплаши до дън душа.
— Не! — изплака тя и отчаяно се задърпа от яката му хватка. Но бързо установи, че не е постигнала нищо. Той я бе пуснал нарочно, за да освободи собствените си ръце и да може отново да я сграбчи. Сега я придърпа към себе си за края на нощницата. Когато улови тънката материя, пръстите му се плъзнаха по набъбналите й гърди. Коприната сякаш се стопи под горещото му докосване. Рианон посегна отчаяно към остатъците, но Ерик не й позволи да закрие голотата си. Толкова равнодушен, колкото и безмилостен, той дръпна от раменете й и последните късчета плат. Тя го изруга и се опита да го удари, но той я грабна и я метна на леглото, този път съвсем гола. Рианон напразно се опита да се изправи. Тъй като тялото й беше сковано от страх, направи отчаян опит да го умилостиви.
— Та вие не сте варварин! Вие сте ирландец, християнин. Не бях права в оценката си за вас още от самото начало! Вие сте изключително мил…
— Наистина ли ме смятате за мил? О, лейди, не лъжете! — изкрещя разгневено Ерик и се отпусна отгоре й. Настани се върху нея така, че тя да усети всяко движение на мускулестото му тяло. Докосна устните й със своите и тя едва не изпищя. Изви се като змия и отново се опита да се изплъзне. Вече нямаше смисъл да го моли за милост.
— Звяр! Див вълк, подло куче…
— О, думите ви наливат още масло в огъня, красавице моя! Ей сега ще разберете, че ние сме управлявани единствено от страстта и желанието и от нищо друго!
Рианон събра всичките си сили и се опита да му нанесе силен удар, но той сграбчи светкавично ръцете й и ги натисна във възглавниците. Тя започна отново да го ругае с най-грозни думи, но това беше всичко, което можеше да направи, за да се пребори със страха си.
— Вълк, куче, див звяр, варварин! — повтори подигравателно той. — А вие какво искахте да постигнете, когато танцувахте пред мъжете в залата, милейди?
Рианон замлъкна, уплашена от отговора. Очите му бяха впити в нейните и от тях се излъчваше онази странна сила, по-опасна дори от стоманените му мускули. Устните му се разкривиха в суха усмивка. Той помилва гърдите й, плъзна ръце към тънката й талия. Рианон се замята насам-натам, стисна здраво устни, за да не изкрещи, но когато пръстите му се плъзнаха по чувствителните места около зърната на гърдите й и ги размачкаха, не издържа. Независимо от волята й връхчетата на гърдите й се надигнаха и набъбнаха в ръцете му. Ужасена от реакцията на тялото си, Рианон замря неподвижна. Какъв срам, какво унижение! Ала огънят в нея се разпалваше все по-буйно и макар че много й се искаше да изпищи, не го направи. Остана да лежи неподвижна, молейки се изразът на лицето да не я издаде, стараейки се да изглежда недостъпна и изпълнена с презрение. Ерик я наблюдаваше с поглед на орел, проникваше дълбоко в очите й и напрегнато чакаше реакцията й.
От гърлото й се изтръгна ядна ругатня. Побесняла от гняв и отвращение, тя започна да се мята под него, но единственият резултат беше, че го усети още по-силно и интензивно. Усети члена му между бедрата си, усети дяволската горещина и дивото му пулсиране и сякаш полетя към бездънна пропаст…
— Рианон… — Отново името й, повече прошепнато, отколкото изговорено на глас. Ерик плъзна палец по връхчето на едната й гърда, после я захлупи с шепата си и започна да я милва. Пръстите му се плъзнаха в долчинката между двете гърди и Рианон се почувства така, сякаш някой галеше кожата й с току-що наострен нож.
— Значи аз съм викинг, звяр. Аз съм онова, което очаквахте, което си представяхте. Но има и нещо повече. То е свързано с красотата ви, лейди, с невероятната ви красота. Исках да бъда мил и нежен — наистина исках. Смятах да отмина с мълчание смъртоносните стрели, които изпратихте към мен. Исках да забравя, че нарочно потърсихте прегръдката — и не само нея — на друг мъж, макар че бяхте сгодена за мен. Исках да ви оставя на мира, докато мине битката при Рочестър. Но вашата замайваща красота надви волята ми. И сега се опитвам да се преборя със себе си. Тези ваши очи! Сега са като сребърните звезди на нощта, а в следващия миг ще станат като метличините по полята. Могат да изразяват и обич, и гняв, блестят като на дива котка, стават топли, когато се смеете, после пък са хитри и заклинателни, а накрая се превръщат в самата невинност. Ами косата ви! Червена като огъня, златна като слънцето. А гърдите, които милвам! Розови и пълни, твърди и прекрасни. Наричате ме викинг, варварин. Да аз съм див и брутален. И горя от желание, лейди! Бих дал живота си, за да проникна в утробата ви, да ви притежавам цялата и завинаги…
Гласът му звучеше хипнотизиращо, тялото беше твърдо като стомана, в очите пламтеше син огън. Гласът му проникна дълбоко в нея и тя простена и потръпна по начин, който не остана скрит за внимателния му поглед. Лицето му беше съвсем близо. Красиво изсечените му черти бяха тъмни и сериозни, устните бяха опънати в тънка линия.
Как й се искаше да превъзмогне страха си! Беше тръгнала като безумна срещу него, защото не разбираше с какво се е захванала. Ужаси се от чувството, което предизвикваха ръцете му по тялото й, стресна се от топлината и внезапно пламналото в слабините й желание. Не можеше да понесе парещото,
