Беше уплашена до дън душа от факта, че миговете, прекарани с Роуан, никога не бяха събуждали в душата й чувствата, които я изпълваха в момента. Обичаше Роуан, но целувките и допирът на ръцете му до тялото й никога не бяха разгаряли в утробата и онзи странен, възбуждащ огън, който беше разпалил омразният викинг.
Ерик се усмихна и този път усмивката му беше много по-различна: момчешка, изпълнена с копнеж, замислена.
— Имам девет братя и сестри и всички са живи, лейди. Шестима братя и три сестри. Мама изгуби само едно дете, но тъгува за него дълго и искрено. Може би съм варварин, но от най-ранно детство са ми втълпили, че животът е нещо свято, особено животът на едно дете. Истината е, че днес смятах да ви оставя да спите спокойно. Вярно, исках да ви накажа, но имах намерение да ви оставя недокосната, докато мине битката, докато разбера със сигурност, че съм спечелил дадената ми от Алфред земя. Не вярвам, че сте стигнали до края с любовника си, но тъй като се възползвахте от връзката си с него, за да ме отблъснете, смятам да ви науча да приемате последствията от думите и делата си.
— Какво съм направила? — изплака отчаяно Рианон. Светлината на свещите танцуваше по лицето му; обграден от този неземен ореол, той изглеждаше колкото плашещ, толкова и възбуждащ. Да приеме… това? Не можеше да приеме един чужденец, не можеше да го изтърпи толкова близо до себе си. Този викинг със златна коса и брада, с властни северни очи и стоманено тяло. Той говореше спокойно, изглежда, не бързаше за никъде, но тя усещаше огъня в тялото му, твърдия му член върху бедрото си, прескачащите помежду им искри на напрежение. Отново я обзе панически страх, когато откри, че е притихнала под милувките му. Опита се да издърпа поне едната си ръка изпод неговата, но разбра, че е безсмислено. Мускулите му бяха по-твърди от метал.
Ерик сграбчи китките й и ги изви над главата й с присмехулно лице. После огледа внимателно съвършеното й тяло.
— Не забравяйте, че безсъвестните ви закачки тази вечер можеха да струват живота на много достойни мъже, лейди. Съюзите лесно се развалят. Дойдох в Англия, за да се бия за Алфред, защото вярвам в делото му и го смятам за велик крал, равен по ум и доблест на дядо ми Ейд Финлейт. Той е мъдър, набожен и воюва смело. Дойдох, за да намеря своето парче земя, да потърся свой замък и свой град, и няма да допусна вие — или който и да било друг — да разруши мечтата ми.
Той млъкна и сведе глава и макар че Рианон светкавично се извърна, устата му заключи нейната в жадна целувка. Езикът му раздели устните и проникна дълбоко в устата й. Той я насилваше с езика си, милваше я и пак я насилваше. Рианон имаше чувството, че устните й се разтапят под неговите. Искаше да се отдръпне, но не можеше, а целувката беше толкова чувствена и настойчива, че не й остана нищо друго, освен да й отговори. Ерик се откъсна за миг от нея, после отново завладя устните й и започна да я целува като умиращ от жажда, докато устата й се поду и тя едва не загуби свяст.
Когато най-после я освободи, той целуна бузата й и слезе към ухото и шията. Горещият му дъх беше не по-малко омайващ от милувката на устните. Рианон навлажни уста с език и понечи да протестира, но не й беше останал дъх дори за една дума. Ерик освободи китките й, но преплете пръсти в нейните и легна с цялата си дължина върху нея. Тя усети коравата милувка на члена му върху бедрата си и се стресна от силата, с която бедрата му разтвориха краката й и се наместиха удобно между тях. Пулсиращата му мъжественост беше съвсем близо до нея и от гърлото й се изтръгна вик на отчаяние. Устата му отново покри нейната и заглуши плахия протест. След малко устните му отново тръгнаха на път. Плъзнаха се бавно и чувствено по шията й и спряха точно на мястото, където пулсираше вратната вена. Езикът му заблиза нежната кожа и се устреми надолу. Бавно, много бавно устните му се сключиха около връхчето на гърдата и Рианон смаяно извика. Никога не беше усещала тази пареща наслада. Ерик все още се владееше. Езикът му закръжи около розовото зърно, зъбите го захапаха внимателно, после устните тръгнаха към другата гърда. Рианон издаваше гърлени животински звуци, главата й се мяташе като безумна по възглавниците. Бедрата й се извиваха срещу неговите, пръстите им все още бяха сплетени; тялото му завладя нейното без остатък.
Устата му си проправи път през долчинката между гърдите й и се посвети на второто розово връхче. Той го засмука дълбоко в устата си и в тялото й отново се разгоряха буйни пламъци.
Езикът му я милваше непрестанно, описа няколко кръга около набъбналото зърно и слезе надолу.
Рианон усети как твърдата му коса и брада милват възбуждащо корема й. Устните му се движеха от едната страна към другата. Зъбите му нежно хапеха плътта й, езикът му я изгаряше. Ръката му следваше пътя на устните и засилваше още повече възбудата й. Дланта му се сключи около бедрото й, после слезе към скрития влажен отвор между краката й. Внезапно Рианон откри, че ръцете й са свободни, че пръстите й са се заровили в косата му. Тялото й се скова, тя дръпна с все сила един рус кичур и дрезгаво зашепна някакъв неразбран протест. Ерик улови отново ръцете й и ги сключи над главата й. Очите му я гледаха с хладна решителност, устните му се усмихваха. После главата му отново се сведе над бедрата й.
Краката й бяха разтворени и той лежеше между тях. Рианон пъшкаше, стенеше и с всички сили се опитваше да попречи на интимността, която чуждият мъж си бе позволил. Изви се като змия и задърпа диво ръцете си, но Ерик нито за миг не разхлаби хватката си. Изтощена, тя падна на леглото и разбра, че няма друг избор, освен да се отдаде изцяло на вълнуващото, никога неизпитвано чувство, предизвикано от галещия му език. Това не беше дори милувка, устните му я докосваха съвсем леко, нежно, въздушно. Ерик спря за миг, после проникна по-навътре. Рианон продължаваше да се брани, опитваше се да се пребори с него и със себе си, но още докато го правеше, топлината му проникваше в плътта й… дълбоко и все по- дълбоко. Огънчетата, които лумваха тук и там в тялото й, пламнаха сега с плашеща сила. Без да съзнава какво прави, тя се задвижи ритмично под него. Не разбра кога бе престанала да се съпротивлява. Вече не искаше да избяга, искаше само да открие докъде ще стигне този изпепеляващ огън. Бавно, вибриращо треперене изпълни утробата й, желанието стана почти непоносимо. Сладост се разля по вените й, надигна се към сърцето и запулсира с бесен ритъм в слабините й. И тогава светът експлодира, заслепи я дъжд от звезди, вътрешностите й се разтопиха в екстаз, толкова вълнуващ, че изглеждаше недействителен. Никога не беше помисляла, че може да съществува такова завладяващо удоволствие. Неподвижна, останала без дъх, обградена от мрак след огнения дъжд, Рианон лежеше и усещаше как постепенно идва на себе си.
Ерик лежеше върху нея. Шепотът му проникна в замъгления й разум:
— Любовникът ви позна ли ви такава?
Очите й се отвориха. Вълнуващата, възбуждаща омая изчезна, пронизаха я гняв и възмущение. От гърлото й се изтръгна вик, тя се опита да го удари, но ръцете й паднаха безсилно върху раменете му, защото устните му отново завладяха огнено и страстно нейните. Тя усети милващата му ръка върху бедрото си и след миг гоящият, буйно пулсиращ член проникна устремно в утробата й.
Пронизана от остра божа, Рианон изпищя, но писъкът й заглъхна в целувката му. Ерик застина неподвижен, за да може тялото й да привикне с натрапника. Ридания се надигнаха в гърдите й и тя се заизвива под него, ноктите й се впиха в гърба му.
Той зашепна нещо в ухото й, но Рианон не разбра нито дума. След малко започна да се движи. Тя беше убедена, че няма да преживее тласъците му, че ще бъде разкъсана и кръвта й ще изтече. Ала за нейна изненада болката отшумя бързо. И когато се скри някъде много далеч, дълбоките, парещи и толкова чувствени тласъци отново запалиха в утробата й десетки пламъчета. Пламъчета, които се разпространяваха бързо, които танцуваха във вътрешността й и караха кръвта й да кипи. Смаяна, Рианон разбра, че екстазът се връща, този път още по-огромен, плашещ и прекрасен едновременно. Главата й забуча, пръстите й се впиваха все по-дълбоко в гърба му. Тласъците я подлудяваха. Мускулите му се опъваха под докосването й и веднага се отпускаха, по телата им заблестяха капчици пот. Земята се разлюля под нея и отново и отново членът му проникваше меко и все пак с огромна сила в най-интимната й същност, завладяваше я цялата.
Ерик отметна глава назад и от гърлото му се изтръгна дълбок, дрезгав вик. Жилите на тила му се опънаха, раменните мускули се издуха и вкоравиха. Рианон усети как семенната течност се излива в утробата й и дълбоко в нея се надигна ликуващ вик. Ярко слънчево кълбо избухна пред очите й и веднага премина в мрак. Ей сега щеше да падна в безсъзнание… Всъщност, може би вече беше умряла…
Ерик се отдръпна настрана, после нежно я притисна до себе си. Едва сега Рианон усети болка, огромната рана, зейнала между бедрата й. Обърна се като ужилена в ръцете му и заудря с юмруци по гърдите му. Гневът й се усили, когато Ерик избухна в смях, улови без усилия китките й и меко я привлече към
