мощно пулсиране на огромния му член, не можеше да търпи нито миг повече допира на коравото му тяло, притиснато до нейното. Но какво да прави?
— Хайде, започвайте! — изкрещя бясно. — Бийте ме, насилете ме, правете, каквото си щете! Но най- после го направете!
В стаята се възцари смъртна тишина. След малко Ерик се надигна и продължи да милва гърдите й с пръсти и длани, да ги гали по такъв неочаквано нежен начин, че отново й се дощя да изкрещи — този път от внезапно нахлулото удоволствие, което я унизи повече и от най-страшната болка.
— Не — произнесе твърдо Ерик и седна на петите си. Продължаваше да я гледа, но в очите му не можеше да се прочете нищо.
— Какво? — прошепна недоумяващо Рианон.
— О, Рианон! Нямам намерение да ви бия, нито да ви изнасиля, не разбирате ли! Вие сте олицетворение на изкушението, мадам, и мога да ви уверя, че тази нощ събудихте в сърцата на мъжете доста лоши мисли. Говоря не само за саксонците, а и за викингите и ирландците. Но ви казвам истината, като твърдя, че полагам огромни усилия да се овладея, за да не упражня насилие спрямо вас, и то не е само защото съм варварин.
Е, поне се опитваше. От гърлото му се изтръгна ядна ругатня, той скочи и се заразхожда нервно в просторната спалня. Само до преди миг беше твърдо решен да й отмъсти за всичко, което му беше причинила, като я подиграе и унижи, а после се отвърне хладно от нея и я остави сама през първата брачна нощ.
Оказа се, че не е толкова просто. Тя беше негова жена и бе разпалила в тялото му адски огън. Имаше всички права върху нея, а такава жена заслужаваше да бъде изнасилена от най-бруталния берзекер, пристигал някога в тази страна.
Не биваше да има милост към жена, която се биеше като мъж, а женските й прелести я правеха още по-опасна. Не можеше да й позволи да се усъмни дори за миг в гнева му или в стоманенотвърдата му воля.
Нима можеше да забрави мига, когато беше започнала да се разсъблича за любовника си? Може би кралските хора бяха издали идването си, преди влюбените да са успели да стигнат до края. Но той ги видя, видя очите й, които святкаха като най-ярките нощни звезди, видя изписаната на лицето й нежност.
Но аз не я обичам! — опита се да си втълпи Ерик. Не ми трябва нейната нежност. Обаче знаеше, че не може да обладае жена, която се гърчи от отвращение.
Не, Рианон не се гърчеше, но никога нямаше да спре да се бори с него и това едновременно го ядосваше и възхищаваше. Даже и в такъв момент куражът не я изоставяше. С ъгъла на окото си бе забелязал, че отново се готви за бягство.
Той я издебна и се изправи пред нея тъкмо когато тя понечи да скочи от леглото. Пръстите му сграбчиха косата й, в гласа му прозвуча неприкрита заплаха:
— Не го правете! И дори не помисляйте, че можете да избягате от мен. Даже да се скриете на края на света, ще ви намеря и ще ви върна. Сега сте моя, също като меча на хълбока ми или белия жребец.
— Вие не правите разлика между една жена и най-обикновен кон — изсъска вбесено тя.
— Не е така, лейди. Белият кон е добро животно, а вие тепърва трябва да докажете, че сте годна за употреба.
Рианон се оттегли зад стена от обидено мълчание. Но само след няколко секунди замахна и го удари с все сила през лицето. Шумът от плесницата отекна като гръм в утихналата стая. На бузата му се появиха червени ивици.
Реакцията му я уплаши повече, отколкото ако беше отговорил на удара. Ерик не се раздвижи, изразът на лицето му не се промени; ако не беше толкова близо, за да види гневното туптене на пулса в гърлото му, Рианон щеше да помисли, че изобщо не е усетил плесницата. Но тя беше достатъчно близо, за да го види, видя и леденото було, спуснало се над сините очи, внезапното и едва забележимо опъване на мъжествените черти — единствените признаци на бесния му гняв. Беше убедена, че той ще отвърне на удара, затова бе понечила да се отдръпне. Ала пръстите му стискаха здраво косата й и тя не можа да се помръдне. От гърлото й излезе задавено ридание, но все пак отметна глава назад и се опита да се освободи.
Голите й гърди се триеха в мускулестия гръден кош на викинга. Ерик усети как твърдите им връхчета докосват възбуждащо кожата му и въпреки гнева — а може би именно заради него, — той усети как в слабините му се надигна диво желание. Внезапно, настойчиво и ненаситно, то надви желязното му самообладание, което бе изградил с толкова усилия. Устните й бяха само на сантиметър от неговите.
— Вие сте моя жена — проговори неочаквано меко той. — И дори да не храня желание да ви причиня зло, ще сторя всичко, за да ви направя своя още тази нощ, все едно с насилие или с нежност.
Очите му се впиха в нейните. Напуканите й устни се отвориха.
— Не! — пошепна едва чуто тя.
— Напротив.
Ерик пусна косата й, сложи ръка върху тила й и я привлече към себе си. После внимателно я положи по гръб на леглото. Тялото й се разтрепери, но лицето й не изразяваше нищо. Очите й не се отместваха от неговите.
Преди да е успяла да се раздвижи, Ерик легна до нея и преметна крак върху бедрата й. Сините и сребърните очи оставаха впити едни в други.
— Казахте, че няма да ме биете или изнасилите. Обещахте…
— Не съм обещал нищо, но не ви бия, нито ви насилвам, нали?
— Но ще…
— Няма да ви насиля. Престанете да се борите с мен. Битката е изгубена. Изгубена още преди да престъпите прага на спалнята.
— Не… — пошепна Рианон и разтърси глава. В широко отворените й очи се четеше бездънно отчаяние. Знаеше, че протестът й е напразен. Ерик се усмихна и сложи ръка върху гърдите й, за да усети лудото биене на сърцето й. После ги помилва с връхчетата на пръстите си, но макар че тялото й се разтърси от силни тръпки, тя спря дъха си и остана безмълвна.
Нямаше сили да се противи, страхуваше се да го стори; страхуваше се дори да се движи. Опитваше се да си втълпи, че се отвращава от него, беше сигурна, че той ще остане неин враг до края на живота й, но в невероятната му дързост и самомнителност имаше някаква хипнотизираща сила. А в гласа му звучеше омая, на която не можеше да устои… нито на докосването му.
Тялото й трепереше като в треска. Не можеше да му избяга, не можеше да се изплъзне изпод мускулестото бедро, да се освободи от силните му ръце и от хипнотизиращата мощ на очите му. Сведе поглед и проследи движенията на едрата бронзова ръка, която милваше порозовялата кожа на гърдите й. Мразеше този мъж и би трябвало да мрази и ръцете му, но онова, което усети, беше само възхищение. Обзе я никога неизпитвана възбуда. Някъде дълбоко в утробата й пламна огън, толкова дълбоко, че не можеше да стигне до него, за да го угаси. Едва след време разбра, че огънят гори на мястото, където мазолестата му ръка триеше връхчето на гърдата й и че това триене проникваше дълбоко в нея, чак до самата й същност, до най-скритите дълбини на женствеността й.
— Моля… — пошушна безсилно тя.
— Без моля.
— Какво ще стане, ако…
— Вие сте лъжкиня, Рианон — прошепна меко Ерик, но не престана да я гали. Тази жена го подлудяваше, тя съчетаваше в себе си мечтата за небесния рай и дяволското удоволствие.
— Но…
Мъжът се усмихна лениво и подигравателно.
— Престанете да се съпротивлявате. Не съм монах и няма да живея във въздържание. А вие не сте сладката и нежна невеста, която не разбира нищо. Скоро ще узнаем истината за срещата ви с Роуан. Няма от какво да се плашите. Макар че ме нарекохте варварин, аз не съм в състояние да сторя зло на едно невинно дете. Ако наистина носите плода на друг мъж, детето ще бъде предадено на църквата. Никога не бих убил дете, лейди, дори и да е вашето.
— Аз… не ви вярвам. — Рианон облиза устни и не продължи. Възраженията й бяха безсмислени. Викингът скоро щеше да открие, че срещата й с Роуан е била напълно невинна.
