вдигна чаша към него, на лицето му се изписа учудване.
— Пия за принца, който на два пъти спаси живота ми! Кълна се във вечна лоялност към него!
Прозвучаха въодушевени викове. Ерик се надигна, изненадан от това, че се бе почувствал неловко. Роуан се изправи пред него, поклони се, после се отпусна на едно коляно.
— Вечно ваш слуга, милорд — проговори покорно той.
Ерик посегна и го вдигна на крака. После го потупа по рамото.
— Не, Роуан — отговори меко той, — вие не сте мой слуга. Нека бъдем приятели.
Одобрителните викове станаха още по-бурни. Младежката, доверчива усмивка на Роуан засегна една дълбоко погребана струна в душата на Ерик. Младежът не беше страхливец, не беше и глупак. От него се излъчваше сила, скромност и искреност.
Роуан беше обичал Рианон и Рианон беше обичала Роуан. Беше му лесно да им прости младежката влюбеност. Е, не съвсем лесно, защото доста време беше измъчван от гняв и ревност, както трябваше да признае. Но сега харесваше младия мъж и го съжаляваше. Любовта му заслужаваше съчувствие.
И той беше обичал като него.
Двамата се погледнаха в очите и в този миг от един ъгъл се разнесе странна музика.
Звуците идваха от една дълга флейта и цялата зала се умълча. Развлеченията започваха.
Тъмнокожо момиче с тъмни, бадемовидни очи излезе пред огъня. Косата й беше с цвят на абанос и падаше на меки вълни до бедрата. Тя постоя няколко мига неподвижна, после тялото й меко се раздвижи в ритъма на музиката, а след него се раздвижиха и крайниците й.
Девойката беше невероятно красива и грациозна. Изглеждаше толкова екзотична с косо разположените си очи и медноцветната кожа, а когато се въртеше, прозирните воали, с които беше обвита, се развяваха и разкриваха съвършената й фигура.
Ерик наблюдаваше танца й с усмивка. Скоро обаче нещо в танца й му напомни едно друго представление, състояло се наскоро. Рианон. Тя се движеше също така грациозно и разказваше за отдавна минали времена с мекия си, изкусителен глас на сирена…
Дори сега, докато наблюдаваше бадемооката танцьорка, не можеше да мисли за нищо друго, освен за жена си. Той стисна здраво зъби и изруга полугласно. Не искаше да мисли за нея. Поне когато беше буден. Не искаше и да я сънува.
Роло седна до него. Загърната в облаците дим, които се пиеха над огнището, младата девойка танцуваше като магьосница, лека и мимолетна като тях.
— Тя е пленница, изоставена от датчаните в прибързаното им бягство — обясни Роло. — Каза ми го домакинът. Пленили я при един набег в Средиземно море и се говори, че си търси нов господар. Не виждате ли, че очите й често се устремяват към вас?
— Така ли? — Ерик не беше забелязал нищо. Гледаше момичето, но мислеше за нещо съвсем друго.
Танцьорката пристъпи към него и се завъртя в бърз, екзотичен ритъм. После започна един по един да се освобождава от воалите си. Разкриха се медноцветни рамене и високи, твърди гърди. Беше обута с тесни шалвари, а гърдите й бяха стегнати само с тънка копринена лента. Тя се завъртя още по-бързо с босите си крака, приближи се до Ерик и когато музиката се усили, внезапно замря. После отметна глава назад и падна на колене пред него.
В залата се възцари задъхана тишина. Ерик съвсем ясно чуваше ускореното дишане на момичето. То вдигна бавно глава и го погледна с огромните си очи.
Той усети, че мъжете са втренчили погледи в него, усмихна се и изръкопляска.
— Момичето е робиня — заговори високо кралят. — Всички видяха, че се обрече на вас.
Нищо в гласа на Алфред не издаваше мислите му. Ала Ерик беше сигурен, че кралят много добре знае какво трябва да се направи. Затова се обърна към него и отвърна спокойно:
— Днес се бих под вашето знаме, Алфред. Всяка плячка, която завладяхме, е ваша. Имате право да я разпределите между хората си.
Кралят го погледна изненадано, после махна с ръка и освободи робинята. Тя се надигна с нещастно изражение на лицето и се запъти към изхода, като постоянно спираше и се обръщаше назад.
Ерик не откъсваше поглед от краля.
— Нито вие, нито аз виждахме това момиче, Алфред. И двамата мислехме за друго подобно представление.
— Да. И то ви донесе жена.
— А на вас военен съюз. Женитбата беше част от договора ни.
Кралят присви очи.
— Значи имате намерение да вземете робинята?
Ерик се ухили и бавно поклати глава.
— Не, сир. Имам намерение да я дам на един свой приятел.
Кралят вдигна смаяно едната си вежда.
— Ще я дам на Роуан — поясни Ерик. — Момчето изгуби много и смятам, че заслужава малко радост.
Внезапно Ерик усети огромна умора и се отпусна на стола си. Той беше на път да загуби ума си! Защо даде момичето на друг? Трябваше да я задържи, за да покаже на всички, че сам си е господар, че не позволява една жена да го води за носа, дори ако тази жена е роднина на краля и негова законна съпруга. Погледна към Алфред и кралят отговори на погледа му.
— Много съм доволен от нашия съюз, Ерик — промълви тихо той. — С радост бих ви дал всичко, с което се сдобихме днес.
— И момичето ли?
— И момичето — отговори твърдо Алфред, макар че устните му издайнически потръпнаха.
Ерик се поколеба.
— Не я искам — каза най-после той. — Лека нощ, Алфред, кралю на Англия. Тя ми напомни, че горя от нетърпение да се върна в града, който възнамерявам да направя свой дом. Много е разрушено и трябва да се построи наново.
Той стана и излезе от залата. Вече беше разпоредил в коя от стаите да отнесат вещите му.
Изтегна се на широкото легло и затвори очи. Верният Венгеанс беше до него, в непосредствена близост до десницата му. Никога не спеше без меча си, особено на чуждо място.
Събитията на деня преминаха още веднъж пред уморения му взор, после нервите му се отпуснаха и той заспа. Отново видя момичето с бадемовидните очи да танцува полуголо пред него, но това беше Рианон, съпругата му.
Косата й се вееше като наметка от пламъци и падаше по голите й крайници. После я видя да ляга по гръб и чу лекия ромон на горски поток. Тя му махна с ръка и се усмихна. В очите й пламтеше желание. Той се отпусна между нежните й бедра и притисна гъвкавия й гръб в сочните зелени листа, осеяли сладко ухаещата плодородна земя.
Помилва косата й и плъзна ръце по тялото й. Тогава усети върху пръстите си нещо лепкаво: кръв.
Стресна се и скочи от леглото.
Наоколо всичко беше спокойно и тъмно. Вратата към залата беше отворена и той видя налягалите около огъня мъже.
Рианон не е в опасност, опита се да си втълпи Ерик. Защо постоянно ме преследват видения за нейната смърт?
Тя е тази, която иска да ме види мъртъв, опита се да си припомни той.
Имаше нужда от сън. Единствената рана, която беше получавал в бой, беше от нейната стрела. И въпреки това денят беше дълъг и напрегнат, нищо, че беше завършил с победа. Утре щеше да стане рано и да препусне право към дома си.
Беше изпълнил своята част от споразумението и щеше да продължи да я изпълнява. Защото датчаните нямаше да се примирят с поражението и скоро щяха да тръгнат отново да плячкосват и грабят.
Ерик се отпусна обратно в леглото и затвори очи.
Заспа бързо, но беше неспокоен. Отново и отново сънува, че страшна заплаха дебне жена му, и на няколко пъти скачаше от леглото.
