— Не, милорд, с цялото си сърце се надявах, че никога вече няма да се върнете — отговори със сладък глас Рианон и продължи по-високо: — Сигурно сте много уморен след дългата езда.
— Изобщо не съм уморен — отговори равнодушно Ерик. — Препусках като самия дявол, защото тук ме чака обещание… за дом.
Рианон се обърна, за да влезе в залата и да сложи край на комедията, която бяха принудени да играят пред другите. За съжаление това не беше краят. Роло щеше да влезе с тях, както и останалите военачалници, трябваше да им поднесат ейл и да приготвят набързо някакво ядене. Време беше да се погрижи за гостите. А после щеше да се постарае изобщо да не му се мярка пред очите.
Рианон се втурна вътре и едва не се сблъска с Адела. Ерик очевидно я виждаше за първи път, защото смръщи чело и дръпна Рианон за дрехата.
— Коя е тази?
— Адела, милорд! Слугиня на жена ви.
— Адела е моя леля — поправи я бързо Рианон и я изгледа сърдито.
Адела направи прелестен реверанс и очите й засвяткаха дяволито.
— Много се радвам, че се завърнахте здрав и читав, милорд.
Ерик се усмихна, после се изсмя с глас.
— Адела значи! Добре, седнете на масата с нас да пием за добре дошли. Сигурен съм, че съпругата ми гори от желание да вдигне чаша за най-новата победа на Алфред.
Рианон не му отговори. Всяка негова дума беше двусмислена. Очевидно му доставяше огромно удоволствие да й се подиграва. Не, аз никога няма да стана негова жертва, закле се тържествено тя, никога няма да се предам. Нека се забавлява, колкото си иска; но който се смее последен, се смее най-добре.
Роло изникна внезапно иззад гърба на господаря си и я поздрави с целувка по ръката. Скоро залата се изпълни с хора. Когато забеляза между влезлите воини добре познато лице, сърцето на Рианон заби като лудо и после замря.
Роуан. Бившият й любим беше последвал съпруга й в залата, в която се бе надявал да живее.
Тя усети как кръвта се отдръпна от лицето й. Усети и нещо по-страшно. Очите на мъжа й не се откъсваха от лицето й, макар че в момента отговаряше на любопитната Адела.
Роуан.
Той тъкмо се смееше на шегата на един от другарите си, когато погледът му падна върху нея. Усмивката веднага изчезна от очите му. Кимна сериозно за поздрав и побърза да се обърне настрана.
Тежка ръка в ръкавица стисна рамото й и я обърна. Рианон вдигна побледнялото си лице и се взря смаяно в горящите сини очи на Ерик Норвежки.
— Така е, скъпа съпруго — проговори спокойно мъжът, — младият Роуан е при мен. Жив и здрав, както бяхте така добра да забележите.
Рианон го изгледа мрачно и се отдръпна. Ерик я пусна без съпротива.
— Защо е тук? — попита тихо тя. — Каква нова жестокост сте измислили?
— Никаква, мадам. Той сам реши да ми служи.
— Не вярвам на нито една ваша дума!
— Да не би да съм го оковал във вериги? Не, скъпа съпруго, както виждате, младежът се разхожда спокойно. Случайно имах възможността да го спася от лапите на няколко датчани и доколкото разбирам, по този начин той желае да ми се отблагодари.
— Спасили сте живота му? — Самодоволството в думите му я изкара из търпение. — Може би сте велик воин, но сте глупак, норвежки вълко — продължи с фалшива любезност тя. — Може би аз продължавам да съм влюбена до уши в Роуан. Може би и той все още е влюбен до уши в мен. И може би ще ви сложим рога точно тук, в тази къща.
Ерик мълча дълго и макар че по коравото му лице не потрепна нито едно мускулче, Рианон ясно усети гнева му. Стомахът й се сви и тя си пожела да не беше казвала последните думи.
След минута Ерик вдигна едната си златна вежда и впи очи в жена си. Какво ли мисли сега, запита се отчаяно Рианон. Но той само сви рамене, улови ръката й и се приведе към ухото й. Когато устните му се плъзнаха по кожата й, Рианон едва не изпищя.
— Няма да стане, лейди. Наистина няма да стане. Роуан държи на честта си и няма да ме измами. Вие също няма да ме измамите, защото ако го направите, ще ви напердаша така здраво по голия задник, че ще си научите урока за цял живот.
Рианон трескаво се опита да се освободи от яката му хватка, но не успя.
— Пуснете ме! — помоли задъхано тя. — Залата е пълна с ваши сънародници. Няма ли да ги поздравите като домакин?
— Не, мадам. Аз съм лордът тук. Смятам да се окъпя и да сменя дрехите си, преди да се нахраня.
— Само не очаквайте аз да забавлявам хората ви — възпротиви се ядосано Рианон.
— Не съм казал такова нещо — усмихна се Ерик. — Очаквам да забавлявате мен.
Очите й се разшириха от ужас и тя задърпа отчаяно ръката си.
— Ерик, не е възможно да…
— Разбира се, че е, скъпа моя. Нежните ви думи по адрес на Роуан веднага извикаха в паметта ми един много приятен миг. Видях съпругата си, загърната единствено в зашеметяващата красота на косата си, да ми обещава всичко, което поискам, в случай, че запазя живота на Роуан. Да ми обещава всички радости на брачното легло. Всички.
— Но двубоят вече беше свършил!
— Нима можех да ви обещая, че няма да го убия, ако вече го бях сторил, скъпа моя?
— О! Много добре знаете какво исках да кажа. Вие ме измамихте. Вече бяхте взели решение. Седяхте си най-спокойно на коня — на моя кон! — и не направихте нищо, за да прекратите тази глупава игра.
— Обещахте да ми дадете всичко, което ми се полага.
— Нищо не ви дължа.
— Напротив — възрази меко Ерик и в сините му очи блеснаха пламъци. Ръцете му я стиснаха още по- здраво. — Дължите ми много и аз дойдох да си получа дължимото.
— Не сега. Не тук!
— Адела! — извика остро Ерик, без да й обръща повече внимание. Старата дама се обърна и викингът я дари с такава ослепителна усмивка, че веднага завладя сърцето й. За разлика от нея Рианон трепереше като в треска. — Лейди, бъдете така добра и наредете на слугите да отнесат голямата вана в покоите на съпругата ми. Погрижете се също да има достатъчно гореща вода и може би малко вино. Освен това, лельо Адела, ще ви бъда много задължен, ако се погрижите за удобствата на хората ми. Сигурен съм, че знаете как да се справите, защото сте изпълнявали тези задачи преди появата ни да е объркала обичайния ред в дома. Тъй като никой не ни е очаквал толкова скоро, вероятно ще мине известно време, преди да се опече месото и да се приготви обедът. Нали ще бъдете така любезна да се погрижите за всичко?
— О, разбира се, милорд — отговори с усмивка Адела и веднага се запъти към кухнята, за да даде необходимите разпореждания.
Рианон се уплаши още повече и предприе последен опит да разубеди мъжа си:
— Ерик, подобно държание от наша страна ще бъде много неучтиво…
— Или ще тръгнете с мен, милейди, или ще ви отнеса на рамо. Все ми е едно по какъв начин ще го сторите, но ви заявявам, че ще ме придружите.
— Правите го само защото Роуан е тук, с вас! — обвини го ядно тя.
— Не, скъпа, не. Правя го, защото ще ми достави радост — и не само на мен.
Когато я погледна, над очите му сякаш се спусна ледено було. Рианон потръпна от студ, но само след миг студът изчезна и отстъпи място на пареща топлина. Устата й пресъхна, тялото й потръпна от очакване. Тя го мразеше — наистина го мразеше — и се отвращаваше от онова, което щеше да й стори. Но си припомни сватбената нощ и отново усети ръцете му, които се плъзгаха по тялото й. Усети устата му, която пареше плътта й, и отчаяно разтърси глава. Роуан беше тук, в залата. А тя обичаше само Роуан.
Но той никога не беше събуждал това парене в тялото й.
— Няма да тръгна с вас!
— Хайде, започнете поредната битка, лейди, и аз ще ви победя, както съм ви побеждавал и досега — подразни я подигравателно той.
