седна в пясъка. Потопи главата си, после скочи на крака и без да й обръща внимание, закрачи към брега. Гол, самоуверен, равнодушен. Вдигна ризата си от земята и бързо я облече.
— Ерик? — пошепна нерешително Рианон и предпазливо се надигна на лакът, отново обзета от безименен страх.
Мъжът облече туниката си и завърза кожените ремъци. Едва тогава я погледна. Очите му се плъзнаха по голото й тяло, полулегнало във водата.
— Роуан няма защо да се бои от гнева ми — обясни безизразно той. — Како вече ви казах, аз имам доверие в честността му, дори ако вашата не съществува.
Рианон скочи, сякаш я беше ударил. Очите й се напълниха със сълзи, но тя му обърна гръб и се втурна като сляпа към водата. Ала коравите му думи я следваха по петите.
— Веднъж вече ви казах, че една жена никога не може да влияе върху действията ми, дори с едно толкова изкушаващо представление, което ми разиграхте току-що.
Рианон не можеше да го погледне. Отчаянието я накара да се потопи дълбоко във водата.
И остана да лежи неподвижна. Лежеше обърната с гръб към него и водата се стичаше през косата й, охлаждаше и пречистваше тялото й. Затвори очи и зачака, молейки се мъжът й да си отиде.
Само че Ерик не го направи. Когато най-после се надигна трепереща, с коса, от която се стичаше вода, той все още стоеше на брега, напълно облечен, облегнат на едно дърво и я наблюдаваше любопитно. Рианон вдигна гордо брадичка и закрачи към брега. Спря пред него в цялата си величествена голота и проговори едва чуто:
— Искахте да узнаете защо съм дошла тук. Дойдох, за да измия спомена за нощите.
Зачака изблик на гняв, но такъв нямаше. Повя лек ветрец.
— И всичко, което получихте, е нов спомен — този път от светлия ден — отвърна най-после той.
Рианон му обърна гръб. Ерик светкавично улови ръката й. В очите й все още пареха сълзи, но тя не разбираше защо плаче. Ерик нежно я привлече към себе си.
— Затова ли дойдохте?
Рианон се учуди на напрежението, с което бяха произнесени тези думи. Тя навлажни устните си и посочи към дървото.
— Егмунд е погребан тук. И Томас.
Ерик смръщи чело и тя побърза да обясни:
— Мои верни хора. Служеха още на баща ми. Двама мъже, които през целия си живот се грижеха за мен, а накрая паднаха в битката с вас.
Ерик замръзна на мястото си.
— Предатели, мадам — произнесе ледено той.
Рианон уверено поклати глава.
— Не, Егмунд и Томас никога не биха ме предали!
— Тогава вие сте предали краля си, лейди, защото вие ме нападнахте.
Тя отново поклати глава.
— Не съм предала Алфред! Аз също имам чувство за чест, милорд, макар че вие не го признавате.
— Видях със собствените си очи как се опитахте да нарушите една от брачните си клетви.
— Клетва, която не положих доброволно, толкова ли не можете да разберете! — изкрещя отчаяно тя. — Не се съмнявам, че сте имали безброй жени, доброволно или не! А мен ме продадоха, замениха ме срещу военния съюз! Аз бях предадена! Исках да… о, стига сме говорили за това! — Тя се опита да се изтръгне от яката му хватка, но Ерик не я пусна.
— Доброволно — отсече кратко той.
— Какво?
— Всички жени са идвали при мен доброволно — обясни с усмивка той.
— О! — изфуча ядно тя. — Само че аз не дойдох при вас доброволно!
Веселостта изчезна от гласа му и отстъпи място на сериозен размисъл.
— Някой обаче е предал Алфред — проговори меко той. — И мен.
— Вече ми омръзна да ви повтарям, че съм невинна!
Ерик я притисна в прегръдките си, учудващо спокоен. След малко я пусна, без да откъсва очи от нейните. Отстъпи крачка назад, събра разхвърляните по земята дрехи и ги сложи в ръцете й.
— А аз се уморих да ви заварвам гола-голеничка на разни други места вместо в дома ви, милейди.
Слава Богу, заплашителната сериозност се бе разсеяла. Рианон стисна ръце до болка.
— Няма да ме намирате повече гола, не се бойте.
— О, но аз ви харесвам в този вид. Признавам, че така сте най-прекрасна. Освен това сте много по- мила, когато сте разсъблечена.
— Никога вече няма да ме намерите гола — повтори безизразно тя. — Никога.
— О, разбира се, че ще ви намирам, и то много пъти — отвърна подигравателно той, — защото аз лично ще се погрижа за това. Защото го искам и разбира се, защото ми доставя удоволствие.
Рианон преглътна напиращата на езика й ругатня и му обърна гръб. Ерик избухна в смях. Тя се облече колкото можеше по-бързо, но когато закопча наметката си, отново се обърна към него, защото не можеше да изтърпи да го усеща в гърба си.
В погледа му отново светеше любопитство. За нейна голяма изненада той улови ръката й и я поднесе към устните си. После я притисна към стъблото на дървото, могъщата му ръка обхвана брадичката й, изненадващо чувствителните му пръсти помилваха бузата й, а устните му се сведоха над нейните меко, с безкрайна нежност. А когато се отделиха, прошепна едва чуто:
— Благодаря.
— За… за какво? — попита предпазливо тя.
— За днешното утро. Очакванията ми бяха преизпълнени. Кажете ми, наистина ли ми се отдадохте толкова пламенно само защото искахте да спасите живота на друг мъж? Или в сърцето ви имаше поне искрица желание да зарадвате мен, законния си съпруг? Може би въпреки принудителната женитба и ужаса да понасяте в леглото си един викинг сте се влюбили в мен — поне мъничко?
— Не! — изкрещя гневно Рианон.
— И все пак сте великолепна — прошепна задавено той.
— Никога няма да се влюбя във вас, никога! — обеща тържествено тя. — Само защото не воните като някой дивак и аз… аз…
Ерик избухна в смях и й спести необходимостта да продължи. Устните му отново помилваха нейните, меко, бързо.
— Вие също няма от какво да се страхувате, лисичке. Аз ни кога няма да се влюбя във вас. — Очите му бяха устремени ни къде много далеч. — За разлика от вашата убеденост, милейди, аз помня любовта — заключи тихо той.
Вятърът се усили и листата на дървото зашумяха. Ерик помълча малко и отново я погледна в очите.
— Предполагам, че любовта ви към Роуан е изстинала?
— Аз… аз… — заекна тя. — Разбира се, че не! — Но това беше вярно и лицето й пламна. Не знаеше дали отново е дала глупав и дързък отговор или за кой ли път бе успяла само да го развесели. — Исках да кажа…
Ерик поклати глава.
— Момчето е сигурно, лейди. Сега обаче е време да тръгваме. Чакат ни много хора с най-различни проблеми и искам вие да ме запознаете със законите на Алфред.
Той се отправи с бързи крачки към белия жребец, спря до него и я изчака. Тя го последва бавно. Ерик я вдигна с лекота, настани я на седлото, метна се зад нея и пришпори коня.
— Вече знам нещо за английските закони — заговори след малко той. — Предателството спрямо краля е най-голямото престъпление.
— Те не са предатели! — повтори твърдо Рианон.
— Второто по значение престъпление е предателството към собствения лорд — прозвуча в ухото й шепотът му.
Тъй като Рианон не отговори нищо, Ерик продължи все така тихо:
— Рианон, ще бъде добре да запомните, че аз съм вашият лорд, все едно какво казват сърцето или
