само след миг той вече седеше върху нея, не по-малко изпоцапан с лепкава тиня. Всичко, което се виждаше от лицето му, бяха очите. Да, и белите зъби, когато се ухили. Пръстите му се сключиха около китките й.
— Дойдох да ви спася, макар че и самият аз не знам защо!
— Глупак! Можеха да ви убият! — изкрещя в отговор Рианон. — Забравихте ли, че отговаряте за живота на стотици мъже? Защо дойдохте сам самичък сред тази орда датчани?
— По дяволите, жено! — изрева ядно Ерик. — Не знаете ли какво щяха да направят с вас, ако бяха разбрали, че цялата армия е тръгнала да ви освободи? Щяха да ви прережат гърлото още преди да сме успели да ги нападнем.
От думите му я побиха студени тръпки. Вече беше чувала какво правят викингите с жертвите си. Говореше се за мъже, приковани към някое дърво и заставени да гледат как разрязват вътрешностите им. Под дебелия пласт мръсотия лицето й побледня, а тялото й се разтрепери като лист. Усети тежестта му върху себе си и осъзна, че той не е разбрал правилно мълчанието й. Особено когато заговори отново:
— Би трябвало да ви одера кожата със собствените си ръце, мадам, защото престъпихте заповедта ми и ни поставихте в такова трудно положение!
— Дойдох да ви предупредя! — извика отчаяно тя.
— А аз ви казах да внимавате за себе си! Да не се излагате на опасност!
— Господи, как се осмелявате! Аз предпазих вас и хората ви от предателство!
Ерик се изправи и попита с треперещ от гняв глас:
— Кой ни е предал? Вече знам на какво сте способна с добре прицелените си стрели. Помните ли как ме посрещнахте?
— Но…
— О, вече знам, че сте забележителна актриса, Рианон. Достатъчно е само да си припомня нощта, когато едва не накарахте мъжете да се изпобият помежду си. Сватбената ни нощ, помните ли? Може би самата вие сте изпратили послание на датчаните, а след това сте дошли да ни предупредите и да докажете невинността си.
Рианон побесня от гняв. Дъхът спря в гърлото й. Яростта вля в ръката й такава сила, че успя да го отблъсне. Ерик се подхлъзна в тинята, тя скочи на крака и се впусна да бяга без посока.
— Рианон!
Само след секунда я беше настигнал. Тя се изтръгна от ръцете му, но се спъна в един дебел клон и изпищя от болка, защото стъпи накриво и си навехна глезена. Ерик я вдигна отново на ръце и продължи напред, без да каже нито дума. Единственото чисто място на лицето му беше около очите.
— Вероятно хората ми вече са нападнали датчаните, които се бяха скрили в селската къща — уведоми я хладно той. — Ще се срещнем утре рано сутринта при завоя на реката.
Рианон не отговори. Беше мръсна, гърлото й беше пресъхнало, всяко мускулче я болеше и пареше. Отпусна изтощено глава и затвори очи.
Равномерните му движения я приспаха. Когато отново отвори очи, беше тихо и тъмно. Гората беше ярко осветена от пълната луна и звездите по ясното небе. Огледа се и забеляза, че наблизо е запален огън, че на него се пече месо, а тя лежи на нещо като възглавница, направена от долната риза на Ерик. Чу плискане на вода и разбра, че мъжът й е стигнал до мястото, където трябваше да се срещнат с воините му.
Все още се чувстваше уморена до смърт и затвори очи. Когато нещо студено докосна челото й, скочи като ужилена. Ерик беше коленичил до нея, гол, само по чорапи, и триеше калта от лицето й с парче от туниката си. Рианон седна и бързо отвърна лице.
— Рианон, исках само да…
— Мога и сама да се погрижа за себе си, благодаря!
— Можете ли? — попита иронично той.
— Вие само размазвате калта по лицето ми, вместо да я почистите!
— Е, мадам, това може лесно да се промени.
Рианон изпищя и задумка с юмрук по гърдите му, но Ерик я грабна и я понесе право към студената вода на потока. Влезе навътре, докато водата стигна до хълбоците му, и небрежно я пусна. Рианон потъна, но само след миг се показа на повърхността, плюейки и кашляйки. Гневът й забушува с нова сила от ироничния му смях.
Подхлъзна се и Ерик улови края на туниката й.
— Дрехите ми са мокри и така ме теглят към дъното, че сигурно ще се удавя. Или ще замръзна, ако много преди това не съм умряла от желанието да ви видя мъртъв! — процеди през зъби тя.
Мъжът я привлече в обятията си.
— Е, скъпа моя, няма да ви позволя да се удавите — усмихна се той. — Ако окото те гневи, изтръгни го — нали така гласи една християнска премъдрост? Дрехите не са точно като окото, но щом ви гневят… — С тези думи той дръпна туниката й с все сила и я смъкна от раменете й, въпреки ругатните й, въпреки отчаяните й опити да се отбранява. След като свърши с туниката, Ерик чисто и просто я хвърли във водата, за да може да й свали и чорапите. Метна дрехите й към брега и в мига, в който й обърна гръб, Рианон се гмурна във водата, за да му избяга. Излезе на отсрещния бряг на потока, скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа трепереща от гняв.
— Върнете се — заповяда безизразно той.
— Вие сте луд!
— Рианон, не можехме да останем с тези мръсни дрехи. Елате при мен. Искам само да измия косата ви, защото когато тинята изсъхне, така ще се сплъсти, че ще трябва да я отрежем.
— Е, и? Какво значение има за вас загубата на известно количество останал без блясък месинг? — попита иронично тя.
Ерик помълча малко, после избухна в луд смях.
— Я виж ти, дамата била суетна — промърмори той и закрачи с големи крачки към нея. Рианон се хвърли във водата и заплува по течението в отчаян опит да му избяга. Показа се на повърхността едва когато дробовете й щяха да се пръснат.
Но Ерик беше само на метър от нея.
— Рианон…
Тя се потопи отново. Този път не можа да промени достатъчно бързо посоката и мъжът успя да я улови за крака. Дръпна я към себе си и плъзна ръце по голите й бедра, странно горещи в студената вода. Рианон се закашля и се опита да го отблъсне, но той я притисна с все сила до гърдите си и я вдигна към лицето си. Тя погледна в сините му очи и видя пламналото в дълбините им страстно огънче.
Останала без дъх, попита едва чуто:
— Наистина ли ви е грижа за коса без блясък?
Пръстите му помилваха хълбоците й, после бавно и чувствено опипаха гръбначния стълб. Когато я притиснаха към слабините му, тя усети как членът му оживя и до болка се притисна към корема й.
— Какво трябваше да кажа на оня негодник? — попита тихо той. — Разбира се, косата ви е прекрасна. Блести като утринна зора или като огнен залез. Покрива ме целия и ме омайва с мекотата си; милва голата ми плът като жива и твори чудеса.
Пръстите му се заровиха в мократа й коса, пригладиха я назад, слязоха по бузите и оставиха пареща следа по шията към гърдите. Палецът му подраска втвърдилите се връхчета, после дланта му бавно обхвана меката гръд. Рианон пое дълбоко въздух, милувката му запали в утробата й буен огън. Все пак се опита да се отдръпне, да му избяга.
— Не искам да ви обидя, милорд, като ви позволя да милвате гръд, прилична на увиснал презрял пъпеш!
Лицето му се озари от момчешка усмивка. Очите му не можеха да се откъснат от прекрасното видение, огряно от тайнствената светлина на луната.
— Да, но ако му бях казал, че в действителност гърдите ви са като сладки, сочни плодове, твърди и здрави като ябълки, алабастър, увенчан с розови връхчета, единствени по рода си, той никога нямаше да ви пусне!
Милувките му бяха меки и омайващи. Дланите му се движеха в нежен, наелектризиращ ритъм и Рианон усети как коленете й омекнаха. Щеше да падне, ако Ерик не я държеше здраво. Внезапно ръката му пусна гърдата й и дръзко се насочи към тъмния триъгълник между краката й. Пламъкът в утробата й се разгоря с
