които заливаха Мелизанда само при вида му, станаха неудържими. Членът му беше твърд и огромен като господаря си.

Въпреки че не желаеше да си признае сама пред себе си, тя почувства надигащото се желание в гърдите си. Опита се да го преодолее, но безуспешно.

Чувството беше по-силно от нея.

Яростта й отстъпи пред желанието и възбудата. Този мъж я привличаше от самото начало. Тя го желаеше по-силно, отколкото го мразеше.

Той щеше да я има, сега, тази нощ.

Мелизанда вдигна очи.

— Не ме привличаш. Ще се наложи да използваш силата си — осведоми го тя студено.

Той сви устни. Чертите му загубиха строгостта си. Заобиколи я откъм гърба и се облегна на ваната. Очите му весело проблясваха изпод гъстата руса коса.

— Добре. Викингите не се плашат да употребят насилие.

Мелизанда почувства върху гърба си нежния му дъх. Дълбоко пое въздух. Той стъпи във ваната, пръстите му докоснаха нейните. Седна спокойно и колената им се допряха. Водата се разплиска. Тя не смееше да помръдне под втренчения му поглед.

— Свещено съпружество!

Тя стисна зъби, плисна вода в очите му и използва объркването му. Опитът й да се измъкне от ваната беше неуспешен. За миг той беше до нея. Прегърна я и я понесе към леглото. Остави я внимателно в средата и след миг легна отгоре й. Ръцете му я обгърнаха отново, като внимателно я приковаха към леглото. Тялото му я обгърна като завивка. Докосна устата й със своята.

Тя се опита да отметне глава, но не можа да преодолее здравата му прегръдка. Устните му притискаха нейните. Езикът му се опита да ги разтвори. Да влезе в нея. Тя отрони протестна въздишка.

Мелизанда се опитваше да потисне собственото си желание.

Езикът му докосна нейния. Усети страстния му натиск. Навлизаше все по-дълбоко в устата й, търсещ, топъл и влажен. Усети ръцете му върху гърдите си. Дланите му леко галеха зърната й. Ръцете му бяха големи, пръстите дълги, обгръщаха тялото, изследваха гърдите й, обхващаха бедрата й. Тя едва пое дъх, затруднена от целувката му. Дори не осъзна, че ръцете й бяха свободни, впити в чаршафа.

Той я погледна. След това зацелува шията й. Езикът му се спусна надолу в гънката между гърдите. Главата му се склони към гръдта, хвана с устни едното й зърно, подръпна го нежно, след това го облиза е език. Тя извика от болка и удоволствие. Ръката й сграбчи главата му и разроши русата коса.

Той продължи надолу, ръцете му повдигнаха бедрата й. Тя усети нежното докосване на езика му по вътрешната страна на лявото бедро, извика от възбуда, тялото й се заизвива, опитвайки се да се освободи от прегръдката. Езикът му достигна до най-интимните й части.

Той я галеше, плъзгаше се нагоре-надолу, дразнеше я, предизвикваше я.

Тя го повика по име. Конар полека се изтегли нагоре, обхвана ръцете й, отново намери устните й. Надвеси се целият над нея. Сините му очи я пронизваха и предизвикваха.

— Е, насилвам ли те или те прелъстявам? — прошепна той.

Тя затвори очи, цялата тръпнеща от желание, но отговорът беше неочакван дори за самата нея:

— Насилваш ме — излъга тя.

Той се засмя, победоносно. Въпреки това ръцете му бяха нежни и той внимателно навлезе в нея.

Тя потръпна от удоволствие. Притегли го с ръце към себе си. Беше прехапала устни до болка. Имаше чувството, че това е последният миг в живота й и искаше той да продължи. Чувстваше допира му и отвътре и отвън. Той се движеше бавно в нея, увличайки я в ритъма си. Тя се притисна към него, очаквайки неговия тласък всеки път почти с болка. Внезапно той засили темпото, вълните на удоволствието им се преливаха една в друга и нейното желание се изравни с неговото. Той се движеше в нея и изведнъж върхът на екстаза я разтърси като светкавица. Извика и се отпусна тръпнеща под него. Усети стягането на тялото му, след това освобождаването и след миг той лежеше отпуснат до нея.

Мелизанда скочи като попарена, засрамена, мразеща и него, и себе си. Преди да се отдалечи, дългата му ръка я настигна и пръстите му обгърнаха талията й.

— Къде мислиш, че отиваш, графиньо?

— Трябва да се изкъпя! Веднага! — опита се да избегне погледа му.

За нейно учудване той я освободи, отпусна се в леглото и скръсти ръце зад главата си. Наблюдаваше я. Тя усети, че думите й го вбесиха, но Конар винаги се владееше. Не показа гнева си.

— Моля те, мила, както искаш! Бъди ми гостенка!

Тя се обърна с гръб и дългата й черна коса я скри от погледа му. Потопи се във водата, търсейки топлина, но тя бе изстинала. Трепереща, тя се сви и скри гърдите си с колене.

— Не можеш ли поне сега да се махнеш? — поиска тя.

Чу го да става. Усети как коленичи до ваната и повдига дълъг кичур от косата й.

— Ти си жестока, Мелизанда. Студена и жестока. Благодаря на боговете, че не те обичам. Дори твоят господ щеше да ме съжали, ако се бях влюбил в теб, защото ти обичаш да тъпчеш мъжете в краката си. Всички мъже, твоите и моите воини — които толкова искат да умрат за теб. Дори глупавата ми сестра и жената на брат ми паднаха в мрежата ти.

— Те са по-възпитани от теб.

— По-възпитани за викинги?

— Чувствува се, че в жилите им тече и ирландска кръв.

Той се засмя тъжно.

— Не аз съм жестоката — възкликна тя. — Ти си, който заповядва, иска, получава и…

— И покорява? — предположи той тихо.

— Искам да ти кажа, че никого не си покорил.

— Но аз съм сигурен, че ще покоря.

— Може да покориш всички, но не и мен.

Тя усети пръста му да я гали нежно по шията. Усети допира с цялото си тяло. Дори в утробата й нахлу топлина. Прехапа устните си в желанието си да го отблъсне.

— Моля те, махни се!

— Да, наистина трябва да тръгвам. Чакат ме някои недовършени неща. Надявам се да почувстваш липсата ми. Ще се върна. Мисля, че все още не мога да ти се доверя за през нощта — все още.

Конар отстъпи назад и взе дрехите си. Ризницата му остана на пода, но докато нахлузваше ботушите си от сърнешка кожа, той взе меча.

Миг след това го опря в брадичката й и леко я повдигна. Тя се стресна.

— Стига засега, Мелизанда! — предупреди я той меко, сините му очи я пронизваха. — Забавленията свършиха. Времето за детски игри отмина. Не знаеш какво ни очаква. Трябва да мобилизирам цялата си сила, за да се боря и няма да имам време за игричките ти.

— Моите игрички? — избухна тя сърдито. — Нима не разбираш? Трябваше да дойда тук, защото ти беше зает. Това е моята земя и моята крепост.

— Има малка разлика, госпожо. И ти, и крепостта, и земята сте мои. Аз ви спечелих с меч в ръката преди много години.

— Ти си омразен тиранин! Викинг! Ти си…

— Достатъчно! — Предупреди я той. Мечът му докосна плътта й и тя с усилие пое въздух. Острието повдигна кичур коса от гърдите й. — Стига, Мелизанда. Никога повече не бягай и най-вече никога вече не искам да те виждам на бойното поле със златната ризница. Та Жофроа за малко не те плени.

— И какво, ако ме беше пленил?

— Ние всички трябваше да умрем, за да те спасим, госпожо. Всички тези верни воини, на които толкова държиш. Аз съм викингът, за когото ти се ожени. За тебе викинг означава всичко свирепо и жестоко, нали Мелизанда?

Острието достигна до гърдите й. Тя стисна зъби и го отмести с ръка.

— Надявах се да си тръгнеш.

— Искам да знаеш, че ще се върна. — Той коленичи до нея.

Дали онази русокоса жена ще е с него? Обзе я ревност. Как се осмелява да я обладае, когато онова

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату