— Ще ти кажа довечера, скъпа — обеща той.
Тя се опита да скочи от коня сама, но Конар я задържа. Слезе пръв и й подаде ръка.
— Мога и сама!
— Моля те, Мелизанда. Нека не се караме.
Тя го погледна, поклати глава и очите й заблестяха.
— Искаш мир, така ли? Не, не съм съгласна. Твърде дълго ме пренебрегваше и обиждаше.
Конар нежно се усмихна. Хвана я през кръста, притисна мокрото й тяло към себе си и я повдигна над земята. Без да иска, тя постави ръце на мокрите му рамене, за да се задържи.
— Повече няма да те пренебрегвам — обеща й той. — Но ако не ме слушаш, ще си получиш наказанието.
— Конар! — повика го брат му Ерик. Конар остави Мелизанда на земята.
Тя рязко се обърна и кичури мокра коса го удариха през лицето.
Той избърса мокрите си бузи и я привлече отново към себе си. Ерик се намръщи.
— Виждам, че си намерил жена си, но какво става? Добре ли сте?
Въпросът беше логичен, тъй като и двамата бяха мокри до кости.
Конар се усмихна, повдигна кичур от черната коса на Мелизанда и я погали нежно с пръсти.
— Наистина, Ерик. Чувстваме се отлично. Срещата ни беше толкова бурна, че паднахме в потока.
Мелизанда потръпна при допира му, изопната като струна, но не отрече казаното от него. Той усети, че й е студено и я подкани да влезе в къщата да се стопли.
Мелизанда изтича покрай двамата и Ерик постави ръка на рамото на брат си.
— Ела да опитаме виното, което ми донесе.
— Съжалявам, но целият съм мокър…
— Тогава ще наредя да ни поднесат виното в покоите ти.
Влязоха заедно в залата. Рианон подреждаше масата и ги погледна учудено. Ерик й обясни как Конар и жена му паднали в потока.
— Да — каза Рианон, — изпратих жена ти да си вземе вана. — Тя се подвоуми за момент, поглеждайки с любопитство към Конар. — Тя е в най-отдалечената стая, вляво от стълбите. Твоите вещи са в съседната стая. Под гоблена на стената има тайна врата. Това устройва ли те?
Конар я прегърна през раменете и я целуна по бузата, като внимаваше да не измокри синята й рокля.
— Чудесно — увери я той.
— Вече приготвят топла вода и за тебе.
— А също и… — започна Ерик.
— …и вино, господарю мой — допълни Рианон досетливо.
— Благодаря ти, любима — каза Ерик. Той я привлече към себе си и я целуна нежно. Конар ги наблюдаваше с мъка в сърцето и за първи път усети, че завижда на брат си. Не точно защото е дошъл тук и се е установил здраво на тази земя, а защото го е сторил… и е щастлив. Беше васал на велик крал, управляваше добре домакинството си и имаше красива жена, която го обичаше. Синът му беше вече голям и силен, дъщеря му — още бебе. От домашното огнище струеше топлина и от всяко ъгълче извираше смях и радост.
Конар осъзна, че досега не е търсил топлина. Дори не знаеше, че я желае. Беше твърде зает да се бие в Ейре, след това у дома, за да запази земята си. Земята на Мелизанда. Сега Мелизанда го обвиняваше, че я е пренебрегнал, но нима имаше друг избор? Когато се запознаха, тя беше дете. Трябваше да й даде време да порасне.
Той благодари на Ерик за грижите и избърза пред брат си нагоре по стълбите. Когато се качиха в стаята, Конар завари слугите да наливат гореща вода в дървената вана. Той бързо съблече мокрите си дрехи и с въздишка на удоволствие се потопи в коритото. Ерик му подаде чаша с вино и Конар се усмихна.
— Ти си избра чудесна жена, Ерик. Достойна вълчица.
Ерик се намръщи, но след това прие шегата и се засмя.
— Така е, братко. — Той седна в креслото до камината и вдигна краката си на малкото столче пред нея, после вдигна чашата си.
— За твое здраве, братко.
— И за твоето също — отвърна Конар и замълча. — Като си помисля, трудно бих могъл да променя нещо в миналото си и все пак остава някаква празнота.
Ерик вдигна ръка, облегна се удобно и отвърна:
— Не разбирам от какво не си доволен. Вече ти викат Френския вълк, великия спасител. Ти спечели славата си, биейки се с баща ни за чичо Нийл. Победи датчаните още в първата битка и те все още говорят за подвига ти.
Конар се облегна назад и потопи главата си във водата. После изчака водата да се стече по лицето му.
— Да завладееш земя е по-лесно, отколкото да я задържиш — каза той уморено. Забарабани с пръсти върху ваната и погледна към Ерик. — От първия ден, когато стъпих на френския бряг и победих датчаните, чувам слухове за огромна датска армия, която иска да превземе Франция и да стигне до Париж.
— Аз също чух нещо такова — каза му Ерик. — Алфред отблъсна датчаните тук на юг и те се насочиха към френския бряг. Френските благородници са твърде разпокъсани след разделянето на земята между Лотар и братята му, наследниците на Шарлеман. Властта е в ръцете на владетели като теб.
Конар сбърчи чело и въздъхна.
— Сигурно. Аз сключих съюз с граф Одо и вярвам, че заедно можем да защитим земите си. Но имам и врагове.
— Да, знам, Жофроа, синът на Жерар.
Конар отново се намръщи.
— Какво си чул?
— Разни певци, свирачи, фокусници — цялата пътуваща измет говори, братко. Да не споменавам и голямото ни приказливо семейство. Чухме дори една поема за това как си спасил жена си от ръцете на един злодей.
— Хм. За това ли се разказва в поемата?
— Да — отговори Ерик, изправяйки се да долее чашата на брат си. — Това е основното. Но чух Мелизанда да влага друг смисъл в нея — че е сменила един дявол е друг.
Конар се вгледа в Ерик, за да разбере дали брат му не се шегува. С мъка овладя гнева си. Първият му импулс беше да изскочи от водата и да се хвърли към Ерик — както се биеха като деца. Но вече не бяха малки.
Разбираше, че брат му го предизвиква към откровеност. Затова се облегна удобно във ваната и покри очи с кърпата за баня.
— Доколкото си спомням — промърмори Конар дълбокомислено, — когато се запознахте, жена ти не беше влюбена в теб. Дори — ако паметта не ме лъже — говореше се, че веднъж те е пронизала със стрела!
Усети ръката на Ерик да го притиска към дъното на ваната. Сам се потопи дълбоко и когато се изправи, хвърли кърпата към брат си, като намокри ризата му.
— Това е неудобството на голямото семейство — промърмори Ерик.
Конар се намръщи и после продължи мислите си:
— Мелизанда смята, че съм жесток с нея.
— Трудно е да се разбере какво мисли. Тя е внимателна и учтива, но се държи на разстояние от мен. Предпочита да е с Рианон и Дария — и с Брайс. Обича да си играе с децата и това й е приятно. Но мисля, че въпреки близостта си с Дария и Рианон, тя не споделя и е тях. — Той се размърда. — Все пак Дария ти е сестра, твоя кръв. Всички виждат, че сме задружно семейство и жена ти не е глупачка да издаде мислите си пред някой от нас. Всъщност тя е прекалено умна млада жена и притежава много дарби. Видях как Брайс я учеше да се бие с меч, но всъщност учителят беше тя, уверявам те.
Конар поклати глава раздразнен.
— В деня, когато я срещнах, носеше позлатена ризница и предвождаше войниците си. Падна право в
