Конар поклати отрицателно глава.
— Не, този път аз съм на мушката — отговори той развеселен. Рианон побърза да се усмихне. Ерик я целуна леко по устните и Конар се обърна на другата страна, за да не им пречи. Той посегна към чашата поставена между него и Мелизанда, от която трябваше да пият и двамата. Такъв беше обичаят. Пръстите му докоснаха нейните. Тя го погледна и той видя, че не говори вече с Брайс, нито слуша него и Рианон.
Наблюдаваше Мергуин и Брена, които разговаряха в дъното на масата.
В момента, в който погледите им се срещнаха, тя отдръпна като попарена пръстите си.
— Заповядай, ти си първа — покани я той.
— Не, милорд — отказа Мелизанда, — винаги втора. Той вдигна чашата и й я подаде.
— Пийни, Мелизанда, сигурно ще ти подейства добре.
Тя пое чашата и я изпи на един дъх. Върна му я празна.
— Мисля, че ще ми дойде добре — примири се тя.
— Сигурно — съгласи се Конар, — сега ще донесат още. Млада девойка се приближи бързо и напълни отново чашата.
Мелизанда се обърна на другата страна, но Брайс в това време го попита:
— Ще останеш ли при нас, Конар?
Конар се канеше да отговори, но се сети, че Мелизанда не знае, че е дошъл да я вземе и отговори неопределено.
— Все още не знам. Зависи от вятъра.
Брайс повдигна учудено вежди. Той знаеше майсторството на Конар като капитан и макар че плаването зависеше и от вятъра и от приливите, това не би го спряло. Той не настоя да научи плановете на брат си, но му каза, че ще се радва да остане за по-дълго.
— Радвам се, че си тук. Мелизанда те очакваше с нетърпение. Тя се чувства толкова самотна без теб.
Мелизанда премести поглед от съпруга си към Брайс.
— Да, радостта ми е огромна — потвърди тя.
Конар веднага разбра, че тя мисли точно обратното. Той се усмихна и разряза парче месо с ножа си. Масата беше отрупана с глиганско, сърнешко, заешко и няколко вида птиче месо. Всичко беше отлично приготвено и опечено на жарава. Това му хареса и помисли, че жената на брат му се справя добре с домакинството. Искаше му се Мелизанда да бъде също така добра домакиня в собствения им дом. Но знаеше, че тя иска да властва, да му се налага и да ръководи собствената си съдба без него.
Сам разбираше, че не е достатъчно справедлив към нея. Мелизанда беше откъсната от дома си дълго време и то благодарение на него.
Рианон го съветваше да я обича. Но той наистина я обичаше. Тя често го вбесяваше, но враждебността й беше открита и честна. Предизвикваше го както рядко някой мъж се беше осмелявал. Беше смела и тази смелост го плашеше. Тя можеше да й донесе много беди.
Мелизанда забеляза втренчения му поглед и се обърна към него. Изчерви се и посегна отново към чашата.
— Надявам се да изпълниш обещанието си тази вечер — внимателно каза той, вземайки чашата от ръката й.
— Никога няма да се чувствам щастлива с теб! — съобщи му тя гневно.
— Тогава ще трябва да се научиш поне да показваш, че си щастлива — отвърна Конар, опитвайки се отново да потисне надигащия се в него гняв.
В това време в гостната зала влезе млад мъж и се запъти към Ерик и Рианон. Говореше на саксонски, но с лек акцент, който показваше, че е ирландец. Представи се като Уилям, син на Патрик, управител на замъка и разказвач в дома на Ерик Мак Олаф.
Поиска да почете другия Мак Олаф, граф Конар, който им гостува сега.
Появи се и свирач с лютня, за да акомпанира. Той започна разказа си как Конар винаги е защитавал родината си и нейните богатства. Той изброи подвизите му — и как е помогнал на времето на младата си жена близо до брега на Франция. Спомена, че Конар е отмъстил за смъртта на домакина си и е спасил живота на дъщеря му и как я е утешил в обятията си. Накрая се поклони и отвсякъде заваляха аплодисменти.
Само Мелизанда не ръкопляскаше. Седеше неподвижна. Ръцете й стояха в скута със стиснати пръсти. Тя гледаше втренчено певеца.
Внезапно се изправи, заобиколи масата и помоли свирачът да й услужи с лютнята.
— Сигурно иска да те поздрави — предположи Брайс. Конар се намръщи, а Брайс се усмихна и продължи:
— Тя често ни пее. Гласът й е ангелски, ще видиш. Наистина, Конар, ти отсъства твърде дълго.
Брайс не беше излъгал. Гласът на Мелизанда наистина приличаше на ангелски. Силен и мелодичен. Тя пееше така естествено, както говореше, а пръстите й подръпваха струните на лютнята. Мелодията беше прекрасна и Конар късно се заслуша в думите.
Тя пееше за злочест воин, роден да плава цял живот по моретата и да се бие. Той беше намерил смъртта си в бурното море.
Конар съобрази, че тя пееше за нападенията на Алфред върху датските кораби и за всички слушатели в думите на песента нямаше нищо нередно. Но тя наричаше нападателите викинги, вместо датчани и песента прозвуча като за естествения край на един викинг.
Той знаеше, че тя пее за него.
Когато Мелизанда свърши, отново екнаха аплодисменти. Колко просто, помисли Конар. Тя пееше като чучулига, красива, в косата й се отразяваше огъня от камината и блестеше в синьочерно. Виолетовите очи бяха широко отворени, заобиколени от черни мигли. Тя се усмихваше и извивката на устните й канеше и подкупваше.
Мелизанда върна лютнята на собственика й и се спря да поприказва с Дария на другия край на масата.
Конар видя как Мергуин наблюдава жена му с недоумение, смръщил вежди.
В това време започна истинското представление, което Мелизанда беше подготвила. Както говореше, тя се хвана за корема с една ръка, а с другата допря челото си. Леко изохка. Конар се облегна напред и внимателно я погледна.
Брайс беше вече скочил на крака, за да й помогне. Дария й подаде стол да седне и търсеше кърпа със студена вода за челото й. Рианон вече я държеше за ръката.
— О, нищо, нищо — увери ги Мелизанда с успокояваща усмивка. Конар стана свъсил вежди, но внезапно тя скочи.
— Моля да ме извините, чувствам се много уморена. Съжалявам, че това се случи първата вечер, когато Конар е тук с мен.
— Конар? — Рианон се обърна към него, внушавайки му да не безпокои жена си в това състояние.
— Да, мисля, че Мелизанда трябва веднага да си легне — любезно се съгласи той. Заобиколи масата и застана зад стола на Мергуин.
— Аз ще я придружа, Конар, можеш да останеш да се повеселиш с останалите — предложи Дария услужливо.
Мили боже! Нима собствената му сестра вярва, че Мелизанда е загрижена за него? Единственото нещо, което я интересуваше, бе да стои далеч от съпруга си.
Той постави ръце на раменете на Мергуин.
— Наистина ли е болна? — поиска да знае Конар от стария друид.
— Сигурно е изтощена от многото преживявания през деня… — започна Мергуин.
Пръстите на Конар стиснаха по-силно стария човек.
— Искам да знам дали е болна?
— Не — призна Мергуин.
— Благодаря ти — промърмори Конар и закрачи към нея. Видя тревогата, която изпълни очите на Мелизанда, когато внимателно я прегърна.
— Ако си болна, няма да позволя да се качиш сама нагоре по стълбите. Може ла паднеш и се нараниш,
