ръцете на врага. Сега надявам се разбираш, защо исках да я държа на безопасно място.
Конар хвърли изпитателен поглед към Ерик.
— Тя се учи и на други неща, не само да върти меча. Край потока я заварих как се опитва да прелъсти Грегъри.
— Грегъри?
— Учеше го на любовни игри.
— Грегъри? — повтори учудено Ерик.
— Не се безпокой. Сигурен съм, че се опитваше да го накара да я отърве от мен. От негова страна нямаше нищо. Той дори ми се извини.
— Но той е само момче…
— Да — въздъхна Ерик. — Но на неговите години и ти, и аз вече се сражавахме с баща ни.
— Татко знаеше какви трудности ни очакват и ни подготви за тях. Сега Алфред знае много неща. Той се би достойно и постигна победа. Прекарва много време с математици и други учени. Мисля, че идеята Грегъри да стане свещеник е негова, макар че съм сигурен, че ще остави момчето само да реши. Все пак те моля за извинение, Конар, защото това е станало в дома ми.
— По нейно желание, Ерик. Мелизанда дойде тук въпреки волята ми и повярвай, познавам я по-добре отколкото можеш да си представиш. Ти нямаш никаква вина, братко. — Конар се поколеба за момент. — Още веднъж се уверих, че Мелизанда ме смята за чудовище. За нея аз съм викинг, а всички викинги са злодеи. Знай, че никога не съм се държал грубо, въпреки че тя много пъти ме е предизвиквала. Нещата са толкова сложни. Жерар уби баща й, въпреки че му бе роднина. Виждам, че синът му се стреми да завладее земята му и Мелизанда.
— Сигурен съм, че църквата никога не би подкрепила един брак между Мелизанда и Жофроа, дори тя да беше свободна.
Конар поклати глава:
— Не съм сигурен, че разбираш ситуацията. В Ирландия има много крале, но те се подчиняват на Ард- Рий. Тук Алфред се би дълго и не му беше лесно. Той се бори не само за власт, но и да създаде закони. Докато във Франция, както казваш, земите са разпокъсани и кралската власт е слаба. Бароните укрепват замъците си, за да се предпазят от нападения, но издържат само най-силните.
— Такъв е светът, братко — съгласи се Ерик.
— Но Жофроа иска да отвлече собствената ми жена! Той я иска за себе си. И съм сигурен, че ако за него е по-изгодно тя да е мъртва, той няма да се поколебае да й пререже гърлото.
— Не вярвам, че може да го направи!
— Не мога да се закълна, че съм прав, но знам, че той би я хванал при първа възможност.
— Но нима другите барони ще допуснат това?
Конар бавно поклати глава.
— Затова съм дошъл. Трябва да отидем заедно на гости на граф Одо в Руан. Там ще подновим сватбения си обет пред избрани гости. Одо вярва, че това ще укрепи властта ми над Мелизанда и земята й. Тя е наследницата — призна Конар огорчено.
— Наследница — съгласи се Ерик, — но ти плати достатъчно за правото си да притежаваш тази земя. А и забравяш още нещо.
Конар го погледна въпросително.
— Ти самият си велик принц, внук си на великия Ард-Рий от Ирландия, и син на краля на Дъблин.
— И какво от това? — попита Конар.
— Ако датчаните те нападнат, братко, трябва само да ни повикаш и всички ще ти се притечем на помощ.
Конар се усмихна и се облегна удобно. Погледна брат си.
— Благодаря ти.
— Няма защо. Сега разбирам, че няма да останеш дълго тук. Конар кимна.
— Мисля, че е крайно време двамата с Мелизанда да поемем грижата за крепостта. Колкото по-бързо нашият брак бъде одобрен от свещениците, толкова по-лесно ще ни бъде. Знам, че ни очакват големи премеждия. Жофроа се съюзява с датчаните. Не мога да го оставя да се домогва до Мелизанда и това да подхранва амбициите му. Мелизанда трябва да бъде моя.
— Прав си — отвърна Ерик. — Тогава трябва веднага да отплаваш с отлива. Може ли да те посъветвам нещо? Ако ти се роди наследник, това решава напълно въпроса със земята.
— Знам това, братко.
— Доста се забави обаче.
— Повярвай ми, няма да отлагам повече този въпрос.
— Добре тогава — продължи Ерик, крачейки из стаята, — ако през нощта чуем викове, ще успокоя жена си, че не прерязваш гърлото на Мелизанда.
Конар изръмжа.
— Ако искаш да ме тормозиш…
— Отивам си, Конар. Ще ви чакаме в залата, когато сте готови. Побързайте, обядът е сервиран. Надявам се да се позабавляваме.
Ерик напусна стаята с весела усмивка. Конар се загледа в гоблена, под който се намираше тайната врата.
Чудеше се дали Мелизанда знае за нея. Сигурен беше, че не.
Голямо изкушение бе да провери веднага, както си беше мокър от банята, но беше чакал толкова дълго, че сега не си струваше да разваля нещата с нетърпението си. Той беше получил обещание и очакваше Мелизанда да го изпълни.
Конар сложи както обикновено риза и туника и препаса меча на кръста си.
Когато слезе в залата, завари там семейството си — Брайс, Брайън и Ерик. Всички бяха празнично облечени. Сестра му Дария, малко по-ниска от Мелизанда, но елегантна и с горда осанка, беше облечена в рокля и мантия в златистожълто. Сините й очи контрастираха прекрасно с одеждите. Тя си приказваше с Брайън и Брайс и Конар забеляза колко са хубави всички. Брайън и Брайс бяха тъмни като майка им, Ерик и Дария — руси като баща им. Бяха задружно семейство, може би защото се различаваха от всички със своя смесен произход.
До огъня Брена и Мергуин бяха потънали в сериозен разговор. Те отдавна не се бяха виждали и имаха да обсъждат много неща.
Конар си помисли, че може би точно сега проникват в неговото бъдеще.
Свен дойде при него, размениха шеги с Брайс и Брайън. Рианон стана, за да го посрещне, целуна го по бузата и отново го поздрави с добре дошъл. След това го хвана под ръка и му каза:
— Сложила съм те до себе си, скъпи пътешественико. Мелизанда е от другата ти страна, а до нея Брайс.
Конар се наведе към ухото й и прошепна:
— А къде е любимата ми?
— Мисля, че всеки момент ще дойде — сви вежди Рианон. Но Мелизанда не слизаше. Рианон забави поднасянето на обяда и след това изпрати една слугиня да я потърси.
— Лейди Мелизанда моли да започнете без нея — каза момичето, когато се върна. — Тя не се чувства добре и ще си легне.
Настъпи неочаквана тишина. Всички погледи бяха приковани в Конар.
— Не мисля, че Мелизанда наистина иска да пропусне обяда — каза той с ведра усмивка и се поклони на Рианон. — Извинете, трябва да проверя как е и дали няма нужда от помощ.
Взе стълбите на един дъх. Когато стигна до вратата й, помисли да я избие с един удар на рамото си, но се въздържа и помоли Мелизанда да отвори.
— Не мога да стана, лошо ми е.
Конар се замисли за миг. Не искаше да разбие вратата в дома на брат си. Ако си беше у дома, не би се поколебал.
Не искаше да се връща в гостната без нея. Отиде в стаята си и бързо намери тайната врата, за която му спомена Рианон. Наведе се и тихо я отвори.
