Грешиш, ако мислиш, че можеш да ме командваш, както командваш прислугата.
— Никога не съм имал слуга, който да е толкова своенравен и упорит като теб. Досега трябваше да ме опознаеш по-добре, Мелизанда. Казах, че съм решил да заминем заедно — значи така ще стане!
Как да му се противопостави? Как би могла да промени решението му?
Дали ще остане с нея, или след седмица ще изчезне, търсейки компанията на златокосата Брена — можеше ли да бъде сигурна?
Мелизанда сведе мигли, за да прикрие истинските си мисли.
— Ти никога не питаш, ти си викинг! — изсъска тя тихо. — Направо заповядваш, замахваш с камшика. Може би ще бъда послушна, ако поне веднъж се опиташ да поприказваш с мен.
Тя се отдръпна, придръпвайки завивката към гърдите си. Конар седна до нея и се наведе напред.
— Приказвахме достатъчно, Мелизанда. Ти се опитваш да ме командваш и да решаваш сама. Веднъж ти написах писмо, предупреждавайки те да ме чакаш, и направих грешка. Трябваше да пиша на баща си. Ти получи писмото, усмихна се на лековерния ми малък брат и избяга тук, толкова бързо, колкото ти беше възможно. След това те намерих да заговорничиш с онзи млад глупак Грегъри. Благодаря на бога, че доказа невинността си, защото щеше да се наложи да му прережа гърлото въпреки младостта му.
Мелизанда се изчерви цялата и сви колене към гърдите си, като ги прегърна заедно с чаршафа. Повдигна брадичка.
— Следващия път, милорд, ще направя така, че да избягам далеч от цялото ти семейство. Какво толкова ужасно съм извършила? Каква е моята грешка? Че дойдох тук ли?
— И какво спечели? — изведнъж изкрещя той, което я накара да замръзне.
— Мислех — тихо и трезво започна тя, — че просто ще си тръгнеш.
— И да те оставя тук. На Грегъри…
Без да иска, миглите й отново трепнаха пренебрежително.
— Както казах, милорд — прошепна тя, — следващия път ще отида още по-далеч.
— Няма да има следващ път, Мелизанда — Конар се изправи и тръгна към вратата. — Заминаваме за Франция утре заран.
— У дома? — задъха се тя. Той не се спря. Тя беше толкова изненадана, че скочи на крака и изтича гола след него. Успя да хване ръката му и да го върне. — Ти ще ме заведеш в къщи?
Конар спря и се обърна. Мелизанда веднага отстъпи, защото очите му бяха насочени към гърдите й.
— Конар! — възкликна тя и скочи обратно в леглото, опитвайки се да се покрие със завивките.
Той ги отмахна. Мелизанда извика. Отново беше попаднала в капан. Опита се да скочи, но той вече я притискаше с тежестта си. В очите му се четеше радост, напрежение, решителност и тя вече усещаше намеренията му. Постави ръце на гърдите му, за да се предпази, но той се опря на лакти и се отпусна върху нея. Дясната му ръка беше свободна и той я погали.
— Нима искаш веднага да се прибереш вкъщи? — полюбопитства. — Нима искаш да живееш с един викинг, когото мразиш, само и само, за да си отидеш у дома?
Тя се опита да отговори, но ръката му вече галеше всички чувствителни точки по тялото й.
— Нали ми нареди да си стягам багажа?
Той вдигна вежди, в очите му се четеше смях.
— Нима си готова да ми се подчиниш?
Тя не можеше да спре ласките му. Силните му ръце я търсеха, дългите му грапави пръсти еротично притискаха върха на зърното й. Без да иска, Мелизанда почувства как я обгръща огнена вълна, събуждаща най-съкровени чувства. Тя стисна зъби опитвайки се да се пребори със себе си. Мразеше се задето а поддаваше на ласките му и го желаеше.
Отново се опита да отстрани властната галеща ръка. Успя да се освободи от него и скочи на крака ядосана.
— Нима мислиш, че може да пренебрегваш една жена с години и след това да…
— Но, мила — усмихна се той, — сега се опитвам да не те пренебрегвам.
Тя се обърна да побегне. Той я хвана за ръката и я обърна към себе си. Приближи твърдите си, топли и търсещи устни към нейните. Част от неговата топлина се вля в нея. Тя не можеше да диша. Сърцето й лудо биеше.
Той отдели устните си, погледна я дръзко и предизвикателно.
Мелизанда сви юмрук и го удари по гърдите. Конар само се засмя, повдигна я от земята и я хвърли на леглото.
Гледаше го, останала без дъх. Мечът му падна на земята. Изхлузи дрехите си през главата. Тя се опита да скочи, но преди да помръдне, той вече лежеше отгоре й. Отново намери устните й. Този път беше нежен и любещ.
Тя спря да се бори, обхваната от бурна страст.
— У дома — прошепна нежно той в ухото й. — Запомни, че аз съм цената на пътя ти към дома.
Срамуваше се да му каже, че за нея това вече няма значение. Важни бяха само ласките му и устните, които покриваха с целувки шията и гърдите й. Светът около нея се завъртя и тя полетя.
По-късно Конар лежеше до нея, умиротворени и двамата след бурния огън, който ги изпепели. Той въздъхна, задето трябваше я остави и стана от леглото.
— Късно е. — За момент Конар замълча и Мелизанда усети ръката му на хълбока си. Той продължи: — Да разбирам ли правилно, любов моя? Ще тръгнеш ли с мен, след като знаеш, че потегляме към дома ти?
Това отново я разгневи. Как смееше отново да се шегува, след всичко случило се по между им? Не можа да намери думи за отговор.
— Мелизанда, теб питам!
— Отговорът е да.
— Нима искаш да живееш с викинг и да спиш с него?
Тя му обърна гръб разгневена.
— Ще спя, ако трябва, и с дявола — изсъска предизвикателно, срещайки без страх очите му.
— Нали всички викинги са един дол дренки?
— Точно така — съгласи се тя, охотно.
— Бедна ми Мелизанда! — промърмори той, играейки си с кичур от косата й. — Виждам, че каквото и да правя, не мога да те ощастливя. Когато съм далече те пренебрегвам, когато сме заедно, спиш с дявол. Но си мисля, че беше толкова страшно, нали?
Тя стисна зъби, дърпайки косата си от ръцете му. Държеше и здраво и се усмихваше.
— Мелизанда, казах ти, че никога няма да те пусна да си отидеш. И ти обещавам, че занапред няма да бъдеш пренебрегвана.
Вбесена от безсилието си, тя извика и затвори очи. Конар пусна косата й и тя най-сетне успя да се отдалечи на безопасно разстояние от него.
— Приготви каквото ти е необходимо — заповяда той. — Ще те чакам долу е брат си и с още неколцина дяволски викинги. — Той замълча за момент и добави: — И все пак ти прекрасно се разбираш с Брайс и Брайън. Не се подвеждай по тъмните им коси и зелените очи, наследени от майка ни. В сърцата си те също са викинги.
— Изчезвай! — простена тя. Конар се засмя и стана. Чу го да се облича. Отново почувства ярост и безсилие. Ръката му я галеше по хълбоците.
— Ще проспиш целия ден, Мелизанда. Време е да ставаш. Той тръгна към тайната врата и се разсмя, когато тя го замери с една възглавница.
Щом се увери, че най-после е сама, Мелизанда скочи от леглото. Цялата трепереше. Бързо напълни ваната и взе кърпа, за да се изтрие цялата от глава до пети. Нямаше време да чака да стоплят вода. Изкъпа се със студена.
Все още чувстваше допира му. Това беше най-хубавото и чудно усещане на света.
Пусна кърпата на земята и потърси дрехите си. Нямаше какво толкова да приготвя. Всичко вече беше събрано в чантата до леглото. Взе само един парфюм и няколко крема.
Облече се бързо и се спусна по стълбата.
Тя се сърдеше, че Мергуин й бе обърнал гръб, за да помогне на Конар, но той беше добър приятел.
