Напомняше й за Регвалд, макар че двамата не си приличаха и предсказваха по различен начин.
Мергуин не отричаше, че в света стават чудеса, че може би съществуват и духове.
Регвалд се опираше на звездите и в предсказанията му нямаше нищо свръхестествено.
Въпреки това те си приличаха. Когато ги предизвикваше и поставяше на тясно, те бързо й напомняха, че са християни и служат на християнските норми. В края на краищата, всичко става по божията воля.
Мелизанда излезе от стаята и усети учестените удари на сърцето си. Отиваше си у дома. Може би Конар дори не осъзнаваше колко жестоко бе постъпил, откъсвайки я от родината й. Сигурно не беше искал да й причини болка, защото тук я бяха приели като част от семейството и я обичаха. Но домът й липсваше. Регвалд, Филип, Гастон, дори отец Матйо — те бяха нейното семейство.
Спря за момент да си поеме дъх и пак затича надолу, надявайки се да намери всички заедно. Когато приближи гостната, чу гласове. Вътре бяха само Ерик и Конар.
— Надявах се да остана по-дълго. Ако имаш нужда от мен, веднага ще дойда. Засега всичко изглежда мирно.
— Да, за момента! — съгласи се Ерик.
Мелизанда слезе още няколко стъпала. Закова се на място. Те седяха пред камината с по чаша бира в ръка, почти еднакви, истински синове на Норвежкия вълк — широкоплещести, руси, дръзки — и изключително привлекателни и покоряващи.
— У дома се задават неприятности — каза Ерик на брат си. За момент Мелизанда помисли, че говорят за Франция.
След това осъзна, че става дума за Ейре.
— Татко може да се справи сам, градът е добре укрепен — продължи Ерик. — Откакто умря дядо, Нийл не може да обедини кралете. Все още тук-там има сблъсъци. Но от известно време се носят слухове, че все повече датчани се събират наоколо. Ще последвам викингските закони: ако Нийл е в опасност, ще извикам близките ни от всички краища на земята, за да се бият за нас и ще победим. Тогава датчаните ще се насочат към по-лесна плячка. А те са хиляди и ще навлязат навътре във франция.
— Крепостта е укрепена като Дъблин — каза Конар. — Невероятно здрава е. Стените са добре укрепени. Може да издържи на нападенията дори на голяма армия.
— Може бойните действия да се развиват около крепостта — предупреди Ерик. След това махна неопределено във въздуха. — Помисли колко далеч сме проникнали, братко, ние, родът на Верлхоф — в Русия, Средиземноморието, дори в някои градове на исляма. Ако нападателите са достатъчно силни, те ще се бият докрай и някой трябва да ги възпре.
— Боя се — сподели Конар, — че френските барони ще подценят нападателите.
Той се наведе напред, сякаш се вглеждаше в минатото.
— Когато татко е дошъл в Ейре, разбрал е предимството на конете, с които е разполагал. Повечето хора смятат викингите за морски хора, които бързо нападат, превземат и отплават. Но ние се научихме на друго. Татко се установи в Ейре и сега нашите викингски кораби возят коне, добре обучени за бой. Вярно е, че повечето викинги предпочитат да използват морето и корабите, но има и други, които вече постъпват като нас.
— Най-малкото всички ще те дебнат.
— Мисля, че една от причините да победя Жерар тогава, беше че той не очакваше помощ от викинги, които ще дойдат откъм морето със собствени коне.
— Затова трябва да защитиш гърба си, братко. Враговете имат дълги ръце и ги протягат. Трябва много да внимаваш.
— Може да ни спаси само един съюз между бароните, защото кралят в Париж е слаб.
Ерик се раздвижи.
— Запомни, Конар, че ще дойдем веднага, ако се наложи. Вярвам, че завръщането на Мелизанда у дома и възобновяването на брачната ви клетва ще ти даде опората, от която се нуждаеш. Ако граф Одо мисли, че така трябва да постъпиш, направи го. Той е силен съюзник, сигурен съм.
— Аз също. — Мелизанда почувства в гласа му силно напрежение и страст, но не разбра думите му. Тя се наклони със зачервено лице, колената й се подкосиха.
Ето какво било! Гневът й беше неудържим.
Той се беше срещнал с граф Одо! И този велик барон го беше предупредил, че може да загуби владенията си, ако другите не признаят женитбата му.
Конар не беше дошъл заради самата нея! Не я отвеждаше в къщи от любов. Тя му трябваше, за да потвърди брака им. И сега след като бяха вече мъж и жена, тя не можеше да се отрече от съюза.
Но тя щеше да се отрече. Ще успее да му причини достатъчно неприятности.
Дишайки дълбоко, Мелизанда успя да се върне в стаята си. Облегна се на затворената врата, сърцето й щеше да изскочи. Сега беше поне наясно какво търсеше той.
Но това не променяше едно. С цялото си същество тя искаше да се върне у дома.
Сега това щеше да стане. Дори беше добре, защото тя знаеше истинските му намерения. Сега тя щеше да се добере до властта, която й принадлежеше.
И щеше да я използва!
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Следобед Мелизанда завари залата празна и успя да избяга бързо от къщата. Отиде в обора, където всички я познаваха. Поиска да й оседлаят жребеца, който обикновено яздеше. Младият коняр отговори, че трябва да поиска разрешение.
Мелизанда кипна. Конар е заповядал да не я пускат извън крепостните стени. Той искаше да е сигурен, че няма да избяга. Отново се бе подиграл с нея. Измами я! Необходимо е било да спи с нея, за да я прибере у дома! Тя просто му трябваше, за да задържи владенията си!
— Иди се оплачи на мъжа ми — подвикна тя на момчето. — Искам да яздя и мога да го направя и сама. Опитай се да ме спреш!
Искаше да каже последно сбогом на поточето, край което беше прекарала толкова приятни часове. Последно сбогом и на досегашния си начин на живот. Чувстваше, че е загубила нещо. Невинността си. Но беше спечелила друго. Опит. Искаше да види бистрия поток, да чуе ромона на водата. Тази нощ разбра, че всичко, за което беше мечтала, са само детски фантазии.
Преди конярчето да се върне, се появи Мергуин.
— Дайте на Мелизанда коня и доведи моята стара кранта. Аз ще я придружа.
Момчето се подчини и изтича да изпълни заповедите. Мелизанда погледна стария човек и се усмихна.
— Ти знаеше, че идва да ме отведе у дома, нали?
— Да, знаех — призна Мергуин. — Не бях определил правилно времето, но дори да те бях предупредил, ти не би ме изслушала.
Тя се засмя и прехапа устни.
— Може би — подвоуми се, но все пак попита: — Не видях днес Грегъри…
— Той се прибра в къщи. Тук нещата се промениха.
В това време момчето доведе конете. То подаде ръка на Мелизанда и тя се опря на него, макар че можеше да мине и без чужда помощ.
— Ела да помогнеш на мене, момче! — заповяда му Мергуин. — Господарката е сръчна като горска нимфа, а аз съм вече доста стар.
Мелизанда се усмихна, наблюдавайки как киселият старец е мъка качва хилавото си тяло на гърба на старата кранта. Гадателят се обърна към нея:
— Е, готов съм, да тръгваме.
Тя кимна и смушка коня. Прилепи се към шията му и препусна напред. След малко чу Мергуин да й подвиква.
— Казах да пояздим, не да се надбягваме — скара й се той. Тя се обърна, видя топлината в очите му и бързо се извини:
— Прощавай, забравих, че…
