Внезапно Конар пусна косата й и се върна при огъня, протегна ръце и дългите му пръсти застинаха над пламъка. Искаше й се да е извоювала поне малка победа.
Той се обърна с язвителна усмивка. Очите му горяха.
— Ще повторя думите ти, за да съм сигурен, че не греша.
— Много добре знаеш какво казах…
— Глухите викинги понякога се нуждаят от повторение — подигра й се той.
Той отново тръгна към нея, ръцете му бяха отзад, крачеше леко и унило.
— Ти обещаваш в Руан да ми се закълнеш във вечна любов и подчинение при условие, че те оставя сама. Ако те разбирам правилно, сега трябва да напусна тази стая, утре да отплаваме, да изнеса вещите си от стаята на баща ти и ти да живееш там сама в смирение и непорочност.
Мелизанда не отговори, но не хареса тона му.
— Така ли да те разбирам, Мелизанда?
Гневът й отново избухна, може би защото той я караше да се чувства притеснена.
— Да, така е. Явно наистина си глух.
В мига, в който произнесе предизвикателните думи, Мелизанда вече съжаляваше.
Конар отново замълча. След това протегна ръце и я привлече към себе си, до гърдите си. Тя отметна назад глава и срещна очите му.
— Не — отсече той остро.
— Ще направя живота ти в Руан малък ад — извика тя, дърпайки се от прегръдката му.
— В Руан прави каквото щеш, Мелизанда.
— Проклет да си, проклет да си! — викаше тя и се опитваше да го ритне. — Нарочно непрекъснато ме предизвикваш…
— Напротив, това е твоята тактика — за да не го ритне, Конар я вдигна във въздуха и тя се хвана за врата му, за да не падне.
— Пусни ме! — отчаяно викаше Мелизанда.
Той я послуша и я хвърли на леглото. Беше готова да скочи, ала Конар се обърна и отиде до огъня, протегна дългите си пръсти, като че ли не можеше да ги стопли. Дълго мълча и когато накрая се обърна с уморена въздишка, дойде отново при нея. Тя се надигна, но той седна кротко на ръба на леглото.
— Ти не можеш да промениш нищо, Мелизанда — заговори накрая Конар. — Повторната клетва в Руан ще бъде само едно представление. Ти си моя жена и аз никога няма да се отрека от това.
— Но ти искаш…
Той сложи пръст на устните й.
— И преди ти казах Мелизанда, обичам те.
Погали с пръсти устните й.
— Как посмя да ме използваш по такъв начин!
— Безразсъдство! Дързост може би.
— Безскрупулност! — извика тя.
Той се усмихна и погали бузата й. Миглите й се сведоха, тя отклони поглед и той спря да я гали. Мелизанда погледна към вратата. Повече от всичко на света й се искаше да избяга. Преди малко беше толкова сигурна в победата си.
— Свобода… — промърмори той.
Погледите им се срещнаха и сякаш изхвръкнаха искри.
— Ами ако избягам? — попита тя.
— Ако избягаш, ще се наложи да те хвана, да те довлека обратно за косата, да те насиля — подразни я той.
— А, ако не избягам? — попита тя, сама учудена от вълнение то си.
— Е, тогава… — внезапно тя усети пръстите му да мачкат меката й памучна рокля. Опита се да хване ръката му, но той я бе разтворил. Долната й риза беше почти прозрачна и гърдите и бяха оголени. Той ги погледна и след това отново потърси очи те й.
— Защо не легнеш и не се отпуснеш. Ще се опитам да те съблазня — предложи й той.
— Това е още по-лошо! — отказа тя.
— Не, мила, не. Много по-добре! — увери я Конар. Устните му потърсиха нейните, тежестта му я притисна към възглавницата. Езикът му успя да проникне през стиснатите и устни навътре, галещ, възбуждащ.
— Отпусни се — помоли я той.
— По-добре да избягам.
— По-добре е да останеш.
Започна да целува гърдите й, езикът му обходи зърната й, докато те се втвърдиха и след това ги засмука. Тя простена и зарови пръсти в косата му. Устните му се вдигнаха най-накрая от гърдите й и той отново я помоли:
— Отпусни се…
Ръката му се промуши под полите и разголи краката й. Пръстите му галеха бедрата й. Той я гледаше в очите и чакаше. Дланта му се спря на черния триъгълник между бедрата. Тя затвори очи, преглъщайки с усилие.
— Не…
— Отпусни се — беше единственият отговор.
Мелизанда се опита да отвори уста, но не успя. Допирът му беше изгарящ и интимен. Той разделяше и търсеше, откриваше най-чувствителните точки и си играеше с тях.
Тя замръзна, втренчена в него, без да може да поеме дъх.
Заглуши протеста й с целувка — галеща и търсеща, дълбока и бавна. Той знаеше къде да я докосне, как да я гали и възбуди.
Мелизанда вече тръпнеше от желание и се стресна, когато внезапно я пусна. Тогава осъзна две неща.
С всяко докосване тя се нуждаеше от още, тялото й го търсеше, плътта й жадуваше за целувки, прегръдки и допир. Съпругът й можеше да се съблече със светкавична бързина.
Върна се при нея и бързо я освободи от дрехите й.
— Искам да ми помогнеш! — прошепна той.
Тя поклати отрицателно глава и виолетовите й очи го стрелнаха.
— Не можеш да очакваш да ти помогна, когато ме насилваш — обясни му тя.
— Съблазнявам — поправи я Конар.
— Ти ми заповяда да лежа, без да мърдам.
— Така е — съгласи се той. Той не се опита да я съблече, а просто разкъса останалите й дрехи. След това притисна голото си тяло към нея. Бедрата й се разтвориха. След миг той потъваше дълбоко в нея, а пръстите й се впиха в раменете му от удоволствие.
Тя още веднъж почувства изгарящата страст на проникването му. Конар започна да се движи в нея. Дъхът му се учести и той се надигна. Отрони вопъл на удоволствие, след това отново захапа гърдите й, смучейки ги, движейки се все по-бързо и по-бурно. Обхвана я буря от неизпитани досега чувства.
След часове тя лежеше уморена, задоволена и ужасена от пълното си отдаване.
Нима беше толкова слаба?
Той я бе прегърнал покровителствено, краката му обвиваха нейните и ръката му лежеше на рамото й. Главата му беше над нейната и брадичката му докосваше косата й. Внезапно пръстите му я потърсиха и той се размърда. Ухаеше чудесно, дишането му бе дълбоко и равномерно. Мелизанда никога не се беше чувствала толкова добре… Тъй защитена и сигурна.
Значи да се предадеш не било чак толкова страшно.
Конар също не спеше, защото устните му внезапно докоснаха гърба й. Разроши й косата, при което тръпка на удоволствие премина по цялото й тяло. Ръката му продължи да я гали навсякъде. Тя спря да диша и той отново я прегърна. Мелизанда го потърси с жадни устни и почувства огъня на неговите.
Той отново бавно я възбуди, на което тя отговаряше със страстни стонове, викове на възторг и движение на тялото си. Сляха се е безкрайна наслада и Мелизанда отново достигна върха. После всичко
