— Още не съм много уморена — започна тя и забеляза, че той е седнал между Свен, Гастон и Филип и обсъждат как да укрепят по-добре стените на крепостта. Днес Конар й беше разрешил да язди Воин. Сега обаче отново се опитваше да я командва в собствения й дом. Това я разгневи. Реши, че от утре тя ще му покаже кой е господарят. Но сега наистина бе уморена. Утре ще започне деня с нови сили.
— Да, аз ще си лягам наистина — съгласи се тя, спускайки ниско мигли, за да прикрие истинските си мисли от мъжа си. Мари бързо се изправи заедно с нея. Какво щастие, че отново си е у дома. Още веднъж пожела лека нощ на мъжете, които служиха вярно на баща й и на нея, прегърна Регвалд и напусна гостната.
— Мелизанда!
Конар тихо я повика и тя се обърна, прехапвайки устни. Тя нарочно не го прегърна като останалите. Сега се пребори със себе си, върна се обратно и го целуна нежно по челото. Той вдигна очи и я погледна.
— Няма да се бавя дълго, скъпа.
— Моля, милорд, виждам, че имаш работа. Можеш да останеш, ако трябва и цялата нощ.
— Не, мила! Не бих издържал. Идвам след малко.
Тя стисна зъби, усмихна се и избяга.
Мелизанда влезе в покоите на баща си. Те бяха просторни и топли. До камината бяха приготвили корито с топла вода. Тънка нощница я чакаше върху леглото. Мари й помогна и след миг тя беше вече във водата, разказвайки на приятелката си за далечните земи, където беше живяла. Стараеше се обаче да не споменава името на Конар.
Но мислеше за него.
Всичките й вещи вече бяха подредени. Неговите също.
След като се изкъпа, тя стана от ваната. Мари държеше мека кърпа и тя се уви в нея, разглеждайки прозрачната нощница, която я очакваше. Не я беше виждала преди.
— Откъде е? — попита тя Мари.
— Граф Конар я донесе при едно от пътуванията си — отговори Мари.
— Виж ти — въздъхна Мелизанда и застана неподвижно, докато Мари й помагаше да я облече.
Приятелката й я прегърна и целуна по бузата. Мелизанда се радваше на присъствието й и искаше вече никога да не се раз делят. Мари се оттегли. Сама в бащината си стая, Мелизанда се чудеше кога ли Конар е купил нощницата и дали беше предназначена за нея.
А може би за Брена или за някоя друга от любовниците му. Понечи ядосано да я съблече, когато чу стъпките на Конар и се метна на леглото, преструвайки се на заспала.
Конар се надвеси тихо над нея. След това тя усети, че се съблича.
Отхвърли чаршафа и легна до нея.
— Погледни ме, Мелизанда.
Тя не помръдна.
— Зная, че си будна.
Той я прекрачи и тя почувства как по тялото й премина топла вълна. Очите й се вдигнаха и блеснаха. Опита се да не гледа привлекателното му, мускулесто тяло.
Тази вечер в очите му нямаше насмешка. Те бяха тъмни и изучаващи. Гледаше право в нея.
— Защо отново се опитваш да се бориш с мен? Къде искаш да избягаш? Защо влагаш такова упорство?
— Не се боря с теб…
— Правиш го! Не зная само защо. Аз не съм те наранил. Щастлив съм с теб. Ти си красива и страстна жена.
Доволен е от лекотата, с която ме възбужда, помисли тя. Преглътна с усилие и тогава отговори, гледайки го в очите.
— Боря се с теб, защото ми отне всичко, което имах.
Той поклати отрицателно глава.
— Взех само онова, което не би могла да задържиш.
— Ти си само един викинг, свикнал да граби — извика тя.
— Е, добре, отново ще си моя, независимо дали го искаш или не!
Тя се опита да се освободи, но безуспешно. Той не я насили. Само отново я възбуди. Докосваше я и я галеше. Целуваше я. Докато тялото й спря да се съпротивлява и тя го прегърна.
Конар отново победи, за кой ли път.
На другия ден Мелизанда разбра колко е хубаво да си у дома. Навсякъде звучеше родният й език, виждаше как посевите израстват пред очите й, разхождаше се с Регвалд, Мари, Филип и Гастон. Те всички бяха чудесни. През деня гледаше да избегне срещи с Конар, който и без туй бе зает с укрепването на крепостта.
Мелизанда спореше с него и ожесточено защитаваше построеното от баща й. Той й обясни, че на места времето е повредило стените и те бързо трябва да се подсилят. Не се знаеше какво може да стане по време на отсъствието им.
Мелизанда все още не знаеше кога ще тръгнат за Руан. Конар не я осведомяваше за хода на преговорите с граф Одо.
Двамата почти не разговаряха. Мелизанда го избягваше, а той често разговаряше с Брена. Това я вбесяваше.
На четвъртата вечер след завръщането им Мелизанда напусна залата рано и се прибра в стаята им. Минаха часове, а Конар го нямаше.
Тя слезе по стълбите долу, любопитна да разбере какво стана там.
И разбра. Съпругът й седеше пред камината и разговаряше с Брена. По русите им глави пробягваха червеникави отблясъци от огъня. Мелизанда реши да влезе и да поиска чаша вино, но се оттегли обзета от гняв и безсилие.
Когато Конар се прибра в стаята, тя се престори на заспала. Не успя да го заблуди.
Той се съблече бавно и се мушна под завивката. След малко й заговори студено:
— Ако искаше да чуеш какво си говорим, можеше да влезеш.
Мелизанда не отговори и той продължи:
— Не е необходимо да подслушваш, Мелизанда.
— Не съм имала такова намерение — отговори тя накрая. — Мислех, че няма никой и исках да постоя до камината.
— И къде бих могъл да бъда, ако не в гостната?
— Навсякъде, където поискаш — отвърна тя.
Той й обърна гръб. Не я докосна през цялата нощ. Това я учуди.
На другата сутрин Мелизанда се почувства неспокойна и реши да поязди сама. Във владенията на Ерик най-много бе обичала местенцето при потока близо до замъка, но в нейната крепост също имаше подобно прелестно кътче.
Конар не се виждаше наоколо и тя реши, че няма да има нищо против да поязди сама. Забрави да обади на Регвалд или на Мари къде отива.
Само младият коняр видя, че потегля с Воин.
Мелизанда не виждаше опасност. Просто се събуди с тревога в сърцето и искаше да се успокои с една хубава езда. Стигна до поточето, което търсеше, скочи от бащиния си кон и, ловко скачайки от камък на камък, стигна на другия бряг. Воин остана да пасе кротко от другата страна на потока. Господарката му си събу обувките и потопи крака във водата, опитвайки се да подреди мислите си.
Преди години често идваха тук с баща й. Тогава беше едно безгрижно дете.
Местенцето беше спокойно, макар че честите набези на викингите винаги ги държаха нащрек. Разбойниците идваха по море и корабите им се виждаха от крепостта. Никога не бяха мислили, че ги грози опасност от вътрешността на страната, докато не се появи Жерар.
Мелизанда обичаше това кътче и може би затова толкова бързо намери онзи поток в Есекс.
Спомни си как Конар я завари преди време с Грегъри и я обля топлина. Намокри ръце във водата и ги сложи на бузите си, за да изгони огъня от тях. Не можеше да забрави страстта в очите на викинга и трепета,
