— Сега всичко е наред. Ти мислиш, че ако тичаш достатъчно бързо или препускаш, ще успееш да избягаш.
— Грешиш. Не искам да бягам. Отивам си у дома!
Мергуин я изгледа продължително и въздъхна:
— Да, ти си отиваш у дома. Започва се.
— Какво започва?
— Колелото се завъртя.
— Датчаните — помисли на глас Мелизанда с отвращение. — Те винаги идват. И без да си гадател можеш да се досетиш.
— Ще имаш и други трудности, не само с датчаните.
Тя рязко се обърна към него.
— Всичките ми премеждия са свързани с Конар. Ако си пропуснал да отгатнеш това, значи си лош гадател.
— Аз не съм гадател — отрече Мергуин с достойнство.
Стигнаха до пътечката, която водеше към потока. Мелизанда слезе от коня и тръгна към водата. Наведе се и изми лицето си. Старецът я последва.
— Има една опасност! — предупреди я Мергуин меко. Мелизанда поседна на един пън до водата. През дърветата проникваха слънчеви лъчи, които я галеха по лицето. Тя погледна Мергуин, чувствайки съсредоточения му поглед върху себе си.
— Разкажи ми за тази опасност — помоли го тя.
Той се приближи към нея, коленичи и хвана ръката й.
— Трябва много да внимаваш да не се разделяте с Конар.
Мелизанда поклати глава при откровените му думи и си по мисли, че той я обича. Освободи ръката си и докосна бузата му.
— Ще ми липсваш — увери го тя. — Ще ми липсваш. Сърцето ми го казва. Освен ако не тръгваш с нас?
Той поклати отрицателно глава.
— Брена ще дойде с вас.
— Да, Брена — в гласа й прозвуча студенина и тя се загледа отново във водата.
— Мелизанда, повярвай ми… — започна Мергуин.
При споменаването на Брена тя се обърна към него е неочаквана болка в очите.
— Не трябва да се разделяме е Конар, нали така каза? — попита тя. — Мергуин, никога не съм искала да напусна земята на баща си. Конар ме омота в един чаршаф и ме качиха на кораба като някакъв вързоп!
— Там ти беше в опасност.
— Но сега иска да се върна.
— Този път ще трябва да бъдете двамата, за да браните крепостта.
— Да — прошепна тя. — Сега той разбра, че съм голяма и не може да я задържи без мен.
Мергуин поклати тъжно глава.
— Мелизанда! Ти беше толкова млада, когато се ожени! Как бихте живели заедно? Той те чакаше да пораснеш, за да…
Мелизанда въпросително вдигна вежди. Мергуин трепна.
— До тази нощ.
Тя се изчерви.
— Нима знаеш всичко? — попита раздразнено. Той отново трепна и внимателно се усмихна.
— Дори сляп гадател би се досетил, Мелизанда.
Младата жена се изчерви цялата, сви колене и се загледа отново във водата.
— Ти си толкова опърничава! — предупреди я той. — Но заради вас самите, заради двамата, заради вашето щастие, моля те, запомни думите ми — не се разделяйте.
Мергуин беше толкова откровен, че тя докосна отново бузата му и леко го прегърна, задържа го така за миг. Когато погледна над рамото му, видя Конар, Дария, Брайс и Брайън. Почувства погледа на Конар върху себе си, бързо се изправи и помогна на Мергуин да стори същото.
Конар мълчеше. Дария се приближи бързо към тях със светнали красиви очи и срамежлива усмивка. Мелизанда я прегърна нежно, а след това и Брайс и Брайън, с които беше станала много близка.
— Ще липсваш на всички ни! — каза й Дария. — Но на мен най-много! Няма да има с кого да яздя, да чета книги и поеми, да пея неприлични песни.
— Дария! — въздъхна Брайс.
Дария поклати глава.
— Ще липсваш и на Рианон, а и на децата. Те така свикнаха с теб. Мелизанда затвори очи, за да спре напиращите сълзи. Тримата я заобиколиха и тя почувства тяхната топлота и обич.
— И вие ще ми липсвате — произнесе тя дрезгаво. — Безкрайно.
После вдигна очи и забеляза, че Конар продължава да я наблюдава внимателно. Очите им се срещнаха и тогава той се обърна и се отдалечи.
Дария заговори развълнувано:
— Но ти не отиваш толкова далеч. Конар казва, че първо ще попътувате из франция и след това ще се приберете в крепостта. Нали знаеш, че всички сме добри моряци и скоро ще ви дойдем на гости.
— Ще ви чакам с нетърпение! — обеща й Мелизанда. — Благодаря ви за всичко. Надявам се наистина да дойдете. Тук е чудесно, Дъблин също е невероятно красив! Но трябва да видите нашата крепост! Ще чакам да ни посетите.
Брайън също се обади.
— Обстоятелствата често ни събират. Не се бой. Макар да живеем далеч един от друг, никога не сме разделени.
Докато те си говореха Мергуин си бе тръгнал. Мелизанда не го видя да се отдалечава. Сигурно е последвал Конар, помисли си тя. Надаваше се старият човек да е предал и на съпруга й тайнственото си предупреждение.
Свечеряваше се, а те все още бяха край потока. Когато се наканиха да тръгват обратно и Мелизанда отиде при коня си, там, освен старата кранта на Мергуин имаше още един кон.
Мергуин беше все още някъде из гората. С някого.
Дария почувства загрижеността й. Тя се качи на коня си и тихо й обясни:
— Брена ще пътува с вас и двамата с Мергуин се сбогуват.
Мелизанда учудено сви вежди. Сигурна бе, че красивата млада жена, която винаги беше около съпруга й, едва ли е любовница на стария друид.
Дария махна към гората и се усмихна.
— Те обсъждат съдбата на света. Опитват се да предскажат бъдещето ни — каза тя. — Хайде да побързаме. Рианон вече е подготвила прощалната гощавка.
Когато всички се върнаха в къщата, Рианон и Ерик ги очакваха в гостната зала.
Ерик беше прегърнал красивата си жена. Внезапен пламък от камината проблясна в огненочервената й коса, когато тя се облегна на гърдите му.
Мелизанда се опита да ги подмине, но Рианон я беше видя ла да влиза и бързо се освободи от прегръдката на мъжа си.
— Толкова се радваме, че ни гостува, Мелизанда. Винаги сте добре дошла.
— Благодаря ти. Сигурно ще се върна пак. И се надявам, вие също да ни посетите.
— Разбира се! Ще дойдем. Винаги има начин да се срещне — отговори Рианон усмихната. — Децата са горе и те чакат да се сбогувате. Те толкова те обичат.
— Веднага се качвам.
Тя се обърна и изтича по стълбите. Гард я очакваше на вратата.
— Мама каза, че няма да си тръгнеш преди да ми кажеш довиждане.
— Никога не бих си тръгнала, без да те видя.
Мелизанда го повдигна от земята и седна на ръба на леглото, като го сложи в скута си. Залюля го, сякаш беше малко бебе.
