Битката с „Принцесата на Есекс“ се ожесточаваше. Англичаните отговаряха на огъня и гюллетата им падаха в опасна близост до испанския кораб. Родриго тичаше като бесен по палубата, размахваше меча си и проклинаше некадърността на хората си. Шон тъкмо беше излязъл зад един топчия, когато капитанът се обърна случайно, видя пленника и застина насред движението си. Очите му блеснаха от гняв.
— Майко Божия! Ти, безсрамно куче! Ей сега ще умреш, още преди следващия залп!
Пиърс забеляза опасността навреме и се хвърли между двамата.
— Бийте се с мен, Родриго! Мъж срещу мъж! Нима ще се биете с момче, което може да ви бъде син?
Капитанът вдигна вежди.
— Нямам скрупули по отношение на това момче. Той е англичанин, нали? Но с удоволствие ще изляза срещу вас, защото много искам да ви убия със собствената си ръка. На ваше разположение съм, англичанино!
Пиърс, облечен само с риза и панталон, пристъпваше предпазливо по грубите греди на палубата с босите си крака и чакаше първото нападение. То дойде бързо, устремно и силно и това не беше учудващо. Пиърс парира удара също така сръчно, макар че отдавна не се беше упражнявал. Сега беше неговият ред. Той атакува агресивно, изтласка Родриго към капитанската каюта и едва не го прониза. Ала испанецът не се боеше от смъртта и се отбраняваше ожесточено.
Пиърс скочи на стълбите, които водеха към руля, следван по петите от противника си, заобиколи голямата мачта и разряза платната. Ударите на капитана бяха насочени предимно към краката му и острието всеки път минаваше на косъм от тялото му.
Макар че напрягаше всичките си сили, Пиърс не изпускаше от поглед срещата на двата кораба. Англичаните бяха съвсем близо. Испанците закрещяха ликуващо и почнаха да мятат абордажни куки към „Принцесата на Есекс“, но действията им бяха мудни и несръчни. Очевидно чакаха заповедите на капитана, който беше зает с личната си битка.
— Напред! — изкрещя дрезгаво Родриго. — Завладейте най-после това английско корито!
В този момент Шон се метна на релинга и изкрещя на сънародниците си:
— Другарят ми се бие с капитана и скоро ще го надвие! Нападнете испанците, момчета, довършете тези негодници!
Родриго изрева вбесено и се нахвърли отново върху противника, забравил защитата си. Пиърс само вдигна меча си и капитанът се наниза сам на тънкото острие.
Битката не продължи дълго. Половината испанци бяха затворени в трюма, няколко намериха смъртта си на морското дъно. Останалите паднаха в ръцете на английския капитан и екипажа му.
Малко преди края на сражението Пиърс и Шон се оттеглиха в каютата на Родриго.
— Слава Богу, никой не ме видя. — Пиърс поглади замислено отдавна небръсната си брада. — Пък и какво ли можеше да види! Потърси Хъдсън Бейкър и го доведи при мен.
След минута в каютата се втурна Бейкър, нададе задавен вик и го заключи в прегръдката си.
— Гръм и мълния, милорд, а ние повярвахме, че морето ви е погълнало! Никога през живота си не съм бил толкова щастлив, повярвайте. Колко е хубаво да ви видя отново…
Пиърс го прекъсна нетърпеливо:
— Първо ми разкажете какво става в Англия, стари приятелю.
— Ох, милорд… — Бейкър отстъпи назад — дребен мъж с грижливо подрязани мустачки, дълбоки кафяви очи и ъгловата, своенравна брадичка. — Все още ви смятат за убиец. Само хората, които ви познават — а към тях принадлежи и кралят — вярват в невинността ви. Господи, Ваша светлост! Всеки разумен човек знае, че вие не сте извършили онова престъпление!
Пиърс скръсти ръце пред гърдите си.
— Конфискуваха ли имотите ми?
— Не, милорд, сега са собственост на съпругата ви лейди Роуз.
Пиърс се изсмя подигравателно.
— Значи дамата е наследила богатството и титлата ми. Често ли идва в пристанището?
Капитан Бейкър поклати глава.
— Видях я само веднъж, милорд. Най-красивата жена на света! Поговори много любезно с мен и заяви, че скоро ще поеме всичките ви дела в Англия. Каза още, че тъй като баща й е търговец, тя също разбира някои неща и особено се интересува от корабите. Първо обаче трябвало да си отиде за малко във Вирджиния. Изглеждаше толкова бледа и тъжна, милорд.
Тъжна? Пиърс не повярва на ушите си.
— Дали вече е напуснала Англия?
— Преди доста време, милорд. Доколкото знам, сега е при баща си във Вирджиния.
— Много благодаря за сведенията, капитан Бейкър.
— Какво ще правите сега, милорд?
— Първо ще ви помоля да не казвате на никого за срещата ни, стари приятелю.
Бейкър се прекръсти и сложи ръка на сърцето си.
— Кълна се в Бога, че ще мълча!
— Попитайте хората си дали имат желание да участват в едно доста рисковано предприятие. Смятам да завладея няколко кораба, разбира се, чужди, преди всичко испански. Обещайте на всеки справедлив дял от плячката и свободен живот на красивите острови, които срещаме по пътя си. Трябва ми нова идентичност и мисля, че ще я намеря.
— Рискувате главата си, милорд…
— И без това ще ме обесят, ако ме намерят, преди сам да реша да се покажа.
Бейкър кимна замислено.
— Ще се моля на Бога да ви подкрепя, милорд. Най-добрите ми хора ще застанат под знамето ви. — Той стисна ръка на господаря си и излезе от кабината.
Пиърс се огледа изпитателно. Каютата беше твърде разкошно обзаведена и не отговаряше на вкуса му, но корабът беше бърз и гъвкав, в добро състояние и отлично въоръжен. Той щеше да стане командир на завладения кораб и да го поведе по моретата. На масата беше оставена бутилка с кехлибарен карибски ром. Пиърс извади тапата и отпи голяма глътка. Усети паренето на алкохола в гърлото си и потръпна. Едва сега осъзна в пълна степен, че е жив и свободен. С помощта на тримата си другари беше успял да се справи с целия екипаж. Сега отново щеше да вземе съдбата си в свои ръце.
Имаше много работа, но няма да бърза. Не бива да действа необмислено. Трябва да преценява всяка своя стъпка.
Шон влезе забързано в каютата.
— Оцелелите испанци са се предали на капитан Бейкър. Той ще ги откара в Англия и ще ги изправи пред съда. А Мануел иска да се присъедини към нас.
— Доведи го тук.
Шон излезе и скоро се върна с Мануел. Младият момък вдигна гордо глава. В погледа му нямаше покорство.
— Вие ми дължите живота си, но сега съм ваш слуга.
— Той е испанец! — проговори предупредително Джей, който беше влязъл незабелязано.
Пиърс се взираше замислено в лицето на момъка пред себе си.
— Испанец е, да, но е готов да работи, а това е най-важното.
Джош излезе напред.
— Какво ще правим оттук нататък, Дефорт?
Пиърс скръсти ръце зад гърба си.
— Мисля да посветя известно време на пиратството. — Той се отпусна в разкошното кресло на испанския капитан и продължи: — Разбира се, ще си остана джентълмен. Ще позволявам на пленниците си да се откупят, няма да паля корабите им. Освен това ми трябва обица. Ще ми пробиеш ли ухото, Мануел?
Готвачът го погледна смаяно. Очевидно се беше усъмнил в здравия разум на новия си господар. След малко вдигна рамене.
— Да, винаги когато пожелаете.
