работеха по вдигането на котвата и обслужването на платната, тримата бяха оковани във вериги. Живееха от коричките хляб, които им хвърляше готвачът. За да удовлетворяват естествените си потребности, имаха на разположение една воняща кофа, която изпразваха само когато можеха да излязат на палубата.
Тежката работа на борда укрепи мускулите на Пиърс, а все по-силната дружба с другарите по страдание му помогна да не загуби разума си.
Само един от пазачите им показваше човешкото си лице — Мануел Васкес, помощник-готвачът. Той беше истинският спасител на Пиърс, защото през онези ужасни първи седмици на борда го миеше и хранеше и успя да го излекува от треската. Сега момъкът правеше всичко възможно затворниците да имат достатъчно хляб, по възможност чист от мухъл, дори веднъж помоли капитана да им позволи да изхвърлят кофата в морето всеки ден. Обясни му, че иначе корабът ще завони и екипажът може да бъде нападнат от лоша болест.
Въпреки кръвожадността си, Родриго беше фанатик на темата чистота. Обръщаше голямо внимание на външния си вид и държеше палубата да бъде абсолютно чиста. Мануел се възползва от това качество, за да спаси живота на пленниците, поне засега. Колко странно… Допреди месец Пиърс беше убеден, че ще умре с меч в ръка. А сега беше затворен в тази тясна каюта, пленник на един озлобен, жаден за отмъщение испанец.
През една особено гореща нощ, докато плаваха покрай бреговете на Бермудите, нещата се обърнаха. Пиърс трябваше да работи цял ден на палубата и когато го доведоха обратно в затвора им, беше напълно изтощен. Шон, Джошуа и Джей продължиха да работят. След малко се чу пронизителен вик и Пиърс разбра, че са забелязали кораб.
След минута пазачите блъснаха Шон в малката каюта. Побеснял от гняв, момъкът скочи и се опита да се нахвърли върху мъчителите си.
— Корабът е английски! — извика отчаяно той. — Видях флага и фигурата на носа. — Той изохка и се отпусна на дъските. — Велики Боже! Прочетох дори името му. „Принцесата на Есекс“! Идва от Лондон.
Пиърс усети как всички нерви по тялото му се опънаха.
— Този кораб е мой — заяви кратко той. През дългите нощи пленниците бяха научили всичко един за друг и знаеха, че спътникът им е лорд, бил е търсен от закона и в родината го смятат за мъртъв. Пиърс беше премълчал само женитбата си с Роуз и предателството й.
Шон го погледна изненадано.
— Наистина ли е твой?
— Да. Познавам добре капитана и екипажа — отговори Пиърс и удари с юмрук по стената. — Тези кръвопийци ще ги изколят до един.
— Как да го предотвратим? — попита тревожно Шон.
Може би ще успеем, но рискът е голям, каза си Пиърс. Видя как приятелят му се ухили в полумрака и прошепна:
— Могат да ни убият!
— А нима сегашният ни живот струва нещо?
Пиърс не се колебаеше да погледне смъртта в очите, но не искаше да рискува живота на приятелите си.
— Скоро ще доведат Джей и Джошуа — отбеляза спокойно Шон.
— Тогава двамата с теб трябва да бъдем готови… — Пиърс се поколеба. — Убивал ли си човек?
Младият мъж поклати глава.
— Но и никога преди това не са ме отвличали, бичували и заробвали. Кажи ми какво да правя и ще го направя.
— Ще се хвърлиш колкото се може по-бързо върху пазача, който държи Джошуа. Няма да го душиш, трябва само да го стиснеш за врата, за да загуби съзнание. Ще го удариш с веригата и ще я стегнеш около шията му, за да не може да извика. През това време аз ще се погрижа за пазача на Джей.
— Какво ще правим с веригите?
— Един як меч ще ни отърве от тях. Вярвай ми, аз няма да те изоставя — обеща твърдо Пиърс и изпрати безмълвна молитва към небето. Дано успееше да сдържи думата си.
Тази нощ небесният отец беше на негова страна — или държеше да помогне на нещастниците, които се намираха на борда на „Принцесата на Есекс“ и не подозираха каква опасност ги заплашва.
Първото оръдие изгърмя в мига, когато вратата на каютата се отвори. Корабът се разтърси и Пиърс едва успя да запази равновесие. Пръв влезе Джей, следван по петите от Джошуа. Пазачите държаха веригите им. Пиърс напрегна всичките си мускули и се хвърли светкавично напред. Съзнаваше колко много зависи от това изненадващо нападение и знаеше, че няма право да сгреши. Ръцете му стиснаха шията на мъжа, който блъскаше Джей, и испанецът направи отчаян опит да поеме въздух. Веригата се уви около врата му и викът заглъхна в гърлото му.
— Какво става тук? — попита смаяно другият пазач, но не можа да продължи. Макар че нямаше опит в ръкопашния бой, Шон го атакува бързо и успешно. Само след секунди двамата мъже лежаха в ъгъла на каютата.
— Бунт ли ще вдигаме? — попита недоверчиво Джей. — Ние сме само четирима. Как иде се справим с всички испанци на борда?
Шон се спусна към един от пазачите, грабна меча му и го подаде на Пиърс.
— Освободи ме, Дефорт, и ще ти служа, докато съм жив.
Пиърс се усмихна с разбиране и размаха меча. Добре наточеното острие разсече оковите и Шон извика ликуващо. После седна на пода, за да се освободи и от веригите, които стягаха глезените му.
— Кълна се в Бога и всички светии, и аз ще участвам! — извика въодушевено Джей. — Само бъди милостив, Дефорт, и ми позволи да удуша със собствените си ръце няколко от онези папистки свини!
Само за минута Пиърс освободи приятелите си от оковите и Джей направи същото за него, като обясни, че умее да борави отлично с хладно оръжие.
Пиърс се смяташе за смел мъж, но въпреки това затвори очи, когато Джей вдигна меча. Въздъхна облекчено, когато железата паднаха на пода, и коленичи пред испанците, за да вземе оръжията им. Запази за себе си сабята и един пистолет, подаде на Джей остър нож, Шон взе втория пистолет, а Джошуа грабна кривия ятаган на другия пазач. Тримата погледнаха с очакване водача си. Той трябваше да им заповяда какво да правят сега.
— Докато стрелят с оръдията, ще ги водим тук един по един и ще ги затваряме — обясни той. — Още по-добре ще бъде, ако „Принцесата на Есекс“ отговори на огъня. Капитанът й Хъдсън Бейкър е опитен моряк и умее да се бие.
— Само още нещо, Дефорт — отвърна замислено Шон. — В Англия те смятат за мъртъв. Не се знае как ще реагират хората от екипажа, като те видят, нищо, че корабът е твой. Някой може да се погрижи да те прати завинаги в отвъдното.
Пиърс кимна с глава.
— Аз познавам капитаните си, но не и екипажа. Ако имаме късмет, само капитан Бейкър ще узнае кой съм. Той знае, че трябва да пазя самоличността си в тайна, и няма да ме издаде. Първо обаче трябва да се справим с испанците. Ако преживеем нощта, ще мислим за утрешния ден.
— Някой идва! — извика предупредително Джей. По стълбата изтрополяха забързани стъпки.
— Ортега! — извика някой.
Пиърс махна с ръка на другарите си и излезе в тъмния коридор.
Морякът, който беше дошъл да търси Ортега, не очакваше, че пленниците са се освободили. Пиърс го удари с дръжката на пистолета и едрият, силен мъж рухна на пода.
Без да се бави, Пиърс го завлече в каютата и махна на Шон да го следва. Двамата се промъкнаха безшумно към стълбата. Нощта настъпваше бързо и черните сенки по палубата им осигуряваха прикритие. Мъжете тичаха един през друг по дебелите греди, за да подготвят нов залп с всички оръдия, насочени към английския кораб.
Всичко мина учудващо добре. Пиърс хвърли през борда един нищо неподозиращ моряк, Шон свали в безсъзнание другаря му и още двама пленници бяха свалени в трюма. При второто нападение на палубата излязоха Джей и Джошуа. Четиримата мъже напредваха бавно, но сигурно. Скоро осмина испанци бяха в морето, а още десет бяха затворени в трюма.
