— Защо бебето не излиза? — попита отчаяно тя.
Ейбрахъм се усмихна и изтри запотеното й лице.
— Не се безпокойте! — отговори окуражително той. — Засега се справяте добре. Скоро ще стане по- трудно.
— Господи! — изплака Роуз и стисна ръката на Мери Кейт, която вдигна безпомощно рамене. И тя не знаеше как се раждат деца.
Последва нов пристъп на болка. Роуз изпищя пронизително и загуби съзнание. След малко се събуди, разтърсена от новите режещи болки, и започна да ругае. Мъжете бяха отвратителни негодници! Как смееха да очакват от жените си да им раждат деца? Камериерката напразно се опитваше да й обясни, че така върви светът. Господарката й беше забравила с какво нетърпение чакаше бебето си.
Денят отмина, дойде нощта, настъпи второто утро. Роуз беше на края на силите си.
— Дойде време да напъвате, милейди — прошепна умолително Ейбрахъм. — Хайде, силно! Помогнете ми, за Бога!
— Вие трябва да ми помагате, не аз на вас! — изкрещя невъздържано Роуз.
— Точно това се опитвам да направя.
— Ако наистина искате да ми помогнете, застреляйте ме! — изплака тя и Мери Кейт се извърна, за да скрие усмивката си. — Господи, това бебе просто не иска да излезе!
— Напротив — възрази докторът. — Ей сега ще свърши.
Роуз изпищя от болка. Главичката на бебето се появи между краката й и тя повярва, че тялото й ще се разкъса.
— Още едно напъване, Роуз! — помоли меко докторът.
И тя се подчини, събра последните си сили. Най-после страшното мина.
— Какво е бебето? — попита с пресекващ глас тя.
— Момче! — отговори сияещата от радост Мери Кейт и Роуз чу силен детски плач.
Нейният син! Синът на Пиърс…
Камериерката изми бебето и го сложи в ръцете на младата майка. Възхищение изпълни сърцето й. Такова мъничко същество, толкова красиво и съвършено!
Сърцето й се напълни с любов. Тя беше родила този скъпоценен живот — едно силно момче. Малките му пръстчета стиснаха нейните, устичката му беше широко отворена, сякаш протестираше срещу несправедливостта на света, в който беше попаднал. Роуз го прегледа набързо.
— О, Мери Кейт! Всичко му е на мястото!
— Разбира се, мила моя. И е красив като картинка.
— Слава Богу! — прошепна изтощено Роуз. — Толкова съм щастлива… — Тя погледна отново бебето и очите й се напълниха със сълзи. Защо и Пиърс не беше тук, за да види наследника си? Той беше изчезнал завинаги от живота й. Сега тя носеше отговорността за сина им и щеше да пази правата му до последния си дъх.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В таверната на Рутър, разположена насред пристанището на Джеймстаун, се събираха най-различни типове, честни и не толкова честни, предимно моряци. Те се срещаха тук, за да пият по чаша ейл и да си разменят най-новите клюки. Шон и Джей влязоха прегърнати. Олюляваха се, сякаш бяха изпили по няколко чаши ром.
Голямото помещение беше силно задимено от огъня в камината и дузините лули. Рутър държеше на почтеното име на заведението си. Който влизаше тук с нечестни намерения, никога не помисляше да измами гостилничаря или да възбуди недоволството му. Затова и тук се правеха винаги добри сделки.
Джей, който познаваше света по-добре от придружителя си, посочи малката дъсчена маса, където имаше две свободни места, и двамата се настаниха край тримата стари морски вълци. Шон, който се славеше с небрежния си чар, ги накара да се разговорят.
— Какво ново в Англия, приятелю? — обърна се любезно той към един от брадатите моряци. — Отдавна не съм се прибирал у дома. Как е добрият крал Чарлз?
— Добре е — отговори мъжът, наречен Сам, и вдигна каната с ейл. — За Негово величество крал Чарлз II!
— Точно така, да пием за краля! — ухили се добродушно Джей. Огледа масата и челото му помрачня. Каните на другарите му бяха почти празни и той махна на келнерката. — Ей, мис, донесете на момчетата още малко от това хубаво питие, а аз ще платя сметката!
Младата жена извъртя очи. Новодошлите й харесваха. Отдалечи се с изкусително поклащащи се хълбоци, за да налее прясна бира. Приятелят на Сам, стар шотландец на име Дъф, благодари за бирата.
— На кой кораб сте, момчета?
— Във флотата на Дефорт — отговори Джей.
— Аха. Значи сега работите за херцогинята?
Шон хвърли бързо поглед към приятеля си.
— За херцогинята ли?
— Нали казахте, че сте във флотата на Дефорт? — Сивокосият Дъф ги изгледа подозрително.
— Досега сме служили под командата само на един капитан — обясни спокойно Джей. — За нас той е върховният господар, той и първият офицер. Току-що се връщаме от дълго плаване и ако в Англия са станали промени, още не ги знаем.
— Тогава ще ви кажем. Лейди Дефорт пое корабите на покойния си съпруг.
— Значи младата дама се чувства добре — отбеляза с усмивка Джей. — Това ме радва. Бог да благослови херцогинята!
— Казват, че скоро ще се върне в Англия — продължи да разказва шотландецът. — Говорят даже, че щяла да се омъжи повторно. Аз знам, че още другата седмица ще се качи на борда на „Лейди Мей“ и ще поеме курс към Бермудските острови, за да върти сделки със сър Харолд Уесли. Както чувам, тя управлява имуществото на баща си със същото усърдие, с което се грижи и за наследството на херцога, което стана нейна собственост само поради щастливото стечение на обстоятелствата. Всички знаят, че кралят има слабост към красивите жени.
Шон се приведе напред.
— Нима мислите, че кралят трябваше да конфискува имотите на херцог Дефорт? А аз съм убеден, че трябва да го реабилитират. Доколкото знам, той не е убиец. Никога не е пронизвал враговете си в гръб.
— Кой може да знае какво се е случило в действителност? — Сам вдигна рамене. — Доказателствата са срещу него. Кралските войници са го заварили при труповете. Може да е убиец, а може да е и невинен.
— Разбира се, че не е никакъв убиец! — Шон присви очи и понечи да се изправи, но Джей го притисна бързо на стола му.
— Наистина ли херцогинята ще тръгне с „Лейди Мей“? Той също е от корабите на Дефорт, нали?
— Точно така — потвърди Дъф.
— Как се казва капитанът?
— Да не искате да се наемете при него? С кой от корабите на Дефорт дойдохте?
Шон се поколеба и Джей побърза да отговори:
— С „Лейди Уиндзор“. — Този кораб беше влязъл в пристанището същия следобед. — Вероятно нашето корито ще остане известно време на док, защото има нужда от поправки. А на нас ни се иска да си потърсим друга работа. Корабите на Дефорт ми харесват. Работиш здравата, но и ти плащат добре.
— Опитайте на „Лейди Мей“! Капитан Нименс е почтен човек. Стана капитан, когато херцогът се върна с краля от Европа.
Джей стана от мястото си, дръпна Шон за ръкава и хвърли на масата златна монета.
— Преди да си потърсим друга работа, ще идем да се наспим — обясни весело той.
— И внимавайте! — провикна се подире им Сам. — В тези води е пълно с пирати! Дръжте барута сух а очите и ушите постоянно отворени. Все едно с кого плавате!
Джей беше вече до вратата, но Шон не бързаше да го последва.
