— Точно така. Ей сега ще разбереш, че пред теб стои демон.
Роуз не можеше да повярва на очите си.
— Мислех, че си мъртъв.
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам.
— Но как така? Убиецът на дракони…
— Всички повярваха, че смъртта ме е отнесла в ада, но късметът се оказа на моя страна. Един испанец, който имаше сметки за уреждане с англичаните, ме намери в една рибарска лодка и ме взе на борда на кораба си. Ден и нощ ме мъчеха и биеха, за да ми внушат вечна благодарност за спасението. Щом успях да се отърва от капитана и да си възвърна свободата, станах пират, за да грабя испанците.
— Това е английски кораб — възрази разгорещено тя.
— О, да, знам. — Как смееше да се държи така? Това беше негов кораб, не неин! Той се приведе, опря се на резбованата рамка на леглото и посегна да помилва шията й, да вкуси устните й. — Узнах, че си на борда и пожелах да те видя. Освен това корабът е мой.
— Какво искаш? — изсъска ядно тя.
Нищо друго ли нямаше да му каже, след като беше видяла, че мъжът й е жив и здрав? Наистина ли беше участвала в заговора, целящ да го убие? Или беше невинна? Защо не го уверяваше в невинността си? Как му се искаше да я раздруса и да я принуди да му признае истината!
Ала Нименс и моряците чакаха и той трябваше да отложи за малко разговора с жена си.
Видя треперенето й и почти повярва, че очите й се бяха напълнили със сълзи.
— Какво искам ли? — повтори тихо той. Острието на сабята разряза и последните остатъци от корсажа на зелената рокля. — Каквото иска всеки пират. Богата плячка. Кораби с товарите им и заложници. Искам и отмъщение.
Толкова му се искаше да погали меките бузи, да докосне изкусителните голи гърди… Видя тъмночервените зърна и те също му се сториха по-големи отпреди. Сърцето му биеше като лудо, слабините му горяха.
Роуз бутна сабята настрана и застана решително пред него.
— Ти си невероятен глупак, Пиърс Дефорт! Хората, които те предадоха, си живеят спокойно в Англия. Ако беше малко по-умен, щеше веднага да разбереш, че съм невинна!
— Веднъж вече повярвах в невинността ти и заплатих скъпо за глупостта си. — По дяволите, мигът на отмъщението беше настъпил, а той изпитваше само дълбока болка.
Скоро след сватбата той беше стигнал до убеждението, че жена му не е участвала в отвличането на Ан и свързаните с него събития. После обаче намери двата трупа, а при завръщането си в гостилницата беше нападнат от кралските войници. Един от тях беше споменал, че жена му е изпратила съобщение на констейбъла. Как би могъл да повярва отново в невинността й?
— Ти просто не искаш да видиш истината — продължи обвинително тя. — Въпреки това ти обещавам да запазя тайната ти. Няма да кажа на никого кой си в действителност.
— Много си великодушна! — Нима жена му мислеше, че той ще вдигне платна и ще продължи да се наслаждава на пиратския живот! Нима не беше разбрала, че е дошъл да й поиска сметка, а после да се разправи с Джером и всички други виновници?
— Пусни ме да се върна при баща ми и…
— Ти да не си полудяла?
— Той ще ти плати добре. Нали току-що каза, че държиш много на богатата плячка?
— Също толкова държа и на отмъщението си. Ти си станала още по-сладка.
Роуз скочи от леглото и затропа с краче.
— Веднага ме пусни! Нямаш право…
— Разбира се, че имам право! — Той си беше обещал да не я докосна, но изкушението беше твърде голямо. Близостта на голите й гърди, разрешената копринена коса, която милваше ръцете му…
Надвит от страстта, той я привлече към себе си въпреки ожесточената й съпротива.
— Винаги си била своенравна и дръзка, скъпа моя, но този път силата на волята няма да ти помогне. Може би някой ден ще ти върна свободата — когато се уморя да си отмъщавам. И в никакъв случай за да спечеля големия откуп.
— Копеле!
— Точно така, Роуз. И това копеле ще се отнася с теб, както заслужаваш. Освен това смятам да се върна в Англия и да си разчистя сметките с всички останали предатели. И ще го сторя, обещавам ти.
— Ти си луд! Не можеш да се върнеш в Англия. Ще те обесят!
— Каква разлика има дали ще ме обесят за убийство, което не съм извършил, или ще ме застрелят като човек извън закона? Повярвай ми, отмъщението е сладко и си струва всеки риск. Имаше време, когато само мисълта за отмъщение ме запази жив. Засега обаче ще почака. Имам и друга работа. Не се страхувай, Роуз, ще се върна. — Той я пусна и се обърна слепешком към вратата.
— Жалък негодник! — изсъска вбесено тя. — Нямаш право да ме държиш в плен!
Нямаше право ли? Този път Пиърс не можа да се удържи. Върна се при нея, сграбчи я грубо и я хвърли на леглото. Най-после усети тялото й под своето. Изпита дива омраза, примесена с още по-силно желание. Господи, той продължаваше да я обича! Роуз се бореше с всички сили, риташе, удряше го, избягваше устните му. Железните му ръце я притиснаха безмилостно към леглото.
— Не прекалявай, Роуз! Не дразни лъва!
— По дяволите, ти нямаш право…
— Мамиш се, скъпа. Познавам правата си. — Той помилва бузата й и изведнъж се дръпна като опарен. — Защо забравяш, че още си моя жена?
— Как бих могла да го забравя?
— Само до преди час беше уверена, че си най-богатата вдовица в Англия. Съжалявам, скъпа, но съм още жив.
— Глупак! — прошепна задавено тя. — Негодник!
— И все още твой съпруг. — Той усети треперенето й. Страхуваше ли се от него или трепереше от гняв? А може би имаше и нещо друго. Погледна я и бързо скочи от леглото. Излезе от каютата с дълги крачки и затръшна вратата. Спусна резето и зачака. Роуз непременно щеше да предприеме опит за бягство. В следващия миг юмруците й затропаха по дървото.
— Мразя те, мразя те! — извика през сълзи тя.
По гърба му пробягаха студени тръпки. Сега вече щеше да й плати за предателството. Внезапно отмъщението загуби сладостта си. Отчаяното хълцане на Роуз прониза сърцето му.
По дяволите, та той изобщо не искаше да си отмъсти! Искаше само жена си, бурята на горещата любов. И ощастливяващия мир.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Роуз лежеше по гръб и дишаше дълбоко, за да успокои лудото биене на сърцето си. Той беше жив! Щастието да го види отново прогони гнева й. Искаше да му отговори с хладна ненавист, защото той продължаваше да не й вярва — макар че тя никога не го беше предавала и беше на негова страна. И какво възнамеряваше сега? Тя не можеше да стане отново негова жена, преди да е успяла да го убеди в невинността си.
Но той беше жив! А тя копнееше с цялото си сърце за силните му обятия. Изведнъж вратата се отвори и тя седна в леглото. Пиърс влезе в капитанската каюта и грижливо затвори вратата.
Без превръзката на окото и широкополата шапка той изглеждаше почти като мъжа, с когото беше живяла в замъка Дефорт, с изключение на обруленото от морския вятър лице. А блясъкът на сребърните очи беше станал още по-ярък. Нищо чудно. Беше преживял много битки, различни от онези в защита на крал Чарлз, беше станал жертва на коварна измама и беше живял дълго като затворник на един кръвожаден испанец.
Пиърс седна зад писалището и вдигна обутите си в ботуши крака на гладкия плот. Изгледа пренебрежително жена си и се усмихна толкова студено, че тя усети ледени тръпки.
— Най-после се събрахме отново, Роуз. И този път никой няма да нахлуе в кабината, за да ме
