арестува.

Опитвайки се да овладее гнева си и с цялото достойнство, което позволяваше разкъсаната й рокля, тя приседна на ръба на леглото.

— Какво направи с капитан Нименс? — И нейният глас беше леден.

Пиърс свали краката си от масата. Отиде при нея и тя побърза да се отдръпне в другия край на леглото. Мъжът се приведе към нея и опря ръцете си от двете й страни на дюшека. Колко близо беше лицето му… Тя усети топлия му дъх, почувства вътрешното му напрежение.

— Наистина ли се тревожиш за добрия капитан, скъпа?

— Какво ще стане с него?

Пиърс се изправи рязко и отиде отново зад писалището. Приличаше й на тигър в клетка. Най-после се настани отново в капитанския стол и скри ръцете си зад гърба.

— Ти забравяш, че този кораб е мой. Преди да… изчезна, Нименс беше мой капитан. Познавам го от години. Може да ти се струва странно, но той се зарадва да ме види жив и здрав.

Тя не се съмняваше. Но как беше реагирал екипажът? Нали беше чула гърма на оръдията, скърцането на абордажните куки, звъна на сабите.

— Какво казаха моряците? Имаше битка…

— Разбира се, аз не им разкрих истинското си лице, преди да поговоря с Нименс. За щастие успях да обясня, че се налага да преговарям с капитана. След като поговорих с моряците, те се подчиниха доброволно и не дадохме нито един мъртъв.

— А сега?

— Заминаваме за Англия.

— Какво? — Роуз скочи, забравила разкъсаната си рокля. Тя не можеше да се върне в Англия, не можеше да остави Уди. — Не, невъзможно!

— Ти май забравяш в какво положение си, скъпа. Ти не вземаш решенията. Този кораб е мой и ще отплава в посоката, която аз определя.

— Ти не разбираш! — извика отчаяно тя и застана пред писалището. — Баща ми…

— Да, да, знам — прекъсна я подигравателно той. — Известният търговец Ашкрофт Удбайн те е изпратил на Бермудските острови, за да хванеш в мрежата си друг нищо неподозиращ кандидат. Сър Уесли се казваше, нали? Наистина, Роуз, баща ти започва да става безсрамен. Нима може да иска от една херцогиня да се омъжи за някакъв си прост „сър“?

Без да мисли, тя го удари през лицето и за миг се наслади на задоволството, което изпита от шума на плесницата, от паренето по кожата си и от червените отпечатъци по бузата му. В следващия миг изпита панически страх. Очите му потъмняха от гняв. Той я грабна и я вдигна високо във въздуха. Тя се отбраняваше отчаяно, но напразно, докато той я носеше неумолимо към леглото.

— Пусни ме, пират такъв! Веднага!

Пиърс наистина я пусна, но тя се приземи в скута му с лицето надолу. Той я намести на коленете си, вдигна копринените й поли и я плесна доста силно по дупето.

— Още при първата ни среща се убедих, че заслужаваш един добър пердах. Само да мога да намеря пътя през тези дяволски фусти…

— Престани! — Тя се изви като змия и захапа бедрото му.

Пиърс изруга ядосано, обърна я към себе си и роклята й се разкъса докрай. Побеснял от гняв, той задърпа корсета й. Грубите му ръце я уплашиха и дързостта й изчезна.

— Пиърс, моля те…

Мъжът я пусна веднага.

— По дяволите, Роуз, престани да ме влудяваш!

Забравила гнева си, тя стана от скута му и се отдръпна в другия край на леглото. Сви се на кълбо и зачака. След малко чу тихия му глас:

— Дълго време бяхме разделени.

— Много дълго.

— Дай ми ръката си.

— Не!

— Ела при мен, Роуз. Ти си все още моя жена.

— Да, но през последните месеци бях твоя вдовица. И след цялото това време ти не намери нищо по- добро, освен да ме обвиняваш, да ми се подиграваш, да злоупотребиш с мен и да обиждаш баща ми. Ако си мислиш, че ще играя по свирката ти, знай, че се лъжеш. Няма да ти позволя да ме докоснеш, кълна се!

— Ти си моя жена — повтори с подрезгавял глас Пиърс.

— Тогава би трябвало да се извиниш и ако го направиш както трябва, може би ще ти простя.

— Ти — да ми простиш? — извика изумено той. — О, Роуз! — добави по-тихо той и се усмихва, но всъщност оголи зъбите си като див звяр. — Мога само да се надявам, че ще ме обезщетиш за всичко, което ми стори — поне отчасти!

— Аз не съм ти сторила нищо! Няма ли най-после да го проумееш? Ако ме докоснеш само с един пръст, ще се разкрещя така, че дори пиратската ти банда ще се втурне да ме освободи от теб.

— Съмнявам се — отговори ухилено Пиърс. — Моите пирати са верни на капитана си и дори ако реша да те удуша и да те хвърля на акулите, никой няма да се намеси.

— А капитан Нименс и екипажът му?

— Всички отвън знаят, че си ми жена.

— Нима можеш да желаеш жена, която те мрази?

Пиърс се приведе към нея и помилва нежно бузата й.

— Наистина ли ме мразиш?

— Какво друго ми остава, след като непрекъснато ме обвиняваш в най-страшни неща?

— Докажи ми, че греша.

— А ти докажи вината ми!

— Върни се при мен, Пиърс! — цитира я той и тя си припомни случилото се през онази ужасна нощ. — Думите ти се запечатаха в паметта ми. Помня какво намерих в Хънтингтън Манър, помня и какво се случи след връщането ми в гостилницата, където беше отседнала…

— Нямах представа, че Ан е мъртва — прекъсна го озлобено тя. — Иначе никога не бих те изпратила там. Откъде можех да зная, че войниците ще те нападнат?

— Да, откъде? Знаеше го, защото си била в съюз с Джером. Нали ми каза, че си се срещнала с него?

— О, колко си подъл! — Сълзите я задавиха. — Как можеш да говориш така и в същото време да очакваш, че ще падна с плач в обятията ти? Никога няма да го направя, никога! Няма да замина с теб за Англия. Този път няма да се поддам на чара ти.

— Нима няма да се вслушаш в гласа на собствената си страст?

Този нежен въпрос я разтърси по-силно от унищожителните обвинения, които беше чула преди малко. Тя беше прекарала твърде много безсънни нощи със спомените и копнежа за нежностите му. И сега го погледна като замаяна, изумена от упойващото въздействие на дълбокия му глас, на пронизващия поглед. Все едно дали изискваше, или я ласкаеше, в крайна сметка той щеше да получи онова, което желаеше.

Той не дочака да му подаде ръката си, а просто я дръпна към себе си и преди да разбере какво става с нея. Роуз лежеше в обятията му. Пожарът в сребърните очи разпали кръвта й. Макар че разумът й се съпротивляваше, страстта му събуди чувствеността й.

Не, тя нямаше да се предаде без борба. Изгледа го унищожително и пое дълбоко въздух, за да изпищи — твърде късно. Трескава, гореща, настойчива целувка затвори устата й. Тя се опита да отблъсне езика му, който нахлу без бавене в устата й и заигра с нейния — толкова омайващ и възпламеняващ, че прогони и последните остатъци от разума.

Роуз затвори очи и се наслади на горещината, която се преливаше от неговото тяло в нейното. Тя беше повярвала, че съпругът й е мъртъв и заедно с него беше умряла и част от нея. Но той беше жив и магията се събуди за нов живот. Макар че нямаше опит в плътската любов, тя знаеше, че нито един мъж не е в състояние да събуди в тялото й толкова силно, непреодолимо желание.

Ала когато той вдигна глава, тя отвори очи и се опита да оспори всичко, което изпитваше.

Вы читаете Интриги
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату